Решение № 190 от 07.11.2019, Районен съд - Тетевен

Р Е Ш Е Н И Е №

Гр. Тетевен, 07.11. 2019г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Тетевенският районен съд , първи състав,в открито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година:

Председател: АНИ Г.

Секретар :Виолета

Монова

Като разгледа докладваното от съдията Г. гражданско дело № 317 по описа на Тетевенският районен съд за 2018 год., за да се произнесе – съобрази: иск с правно основание чл. 344 ал.1 ,т.1 т.2

,т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от А.И.К. с ЕГН **********

*** против „З.П.Ц.”АД седалище и адрес на управление **********за отмяна на заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение № 22/09.02.2018 год., с която е уволнен на основание чл.195 ал.1 от КТ .

В исковата молба се твърди ,че ищецът бил с ответното предприятие в трудови правоотношения по безсрочен трудов договор като изпълнявах длъжността „Машинист трошачна инсталация". На 09.02.2018 год. му била връчена заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение № 22/09.02.2018 год., с която го уволняват дисциплинарно на основание чл. 188, т. 3 във връзка с чл. 190, ал. 1,т.2 и т.7 от Кодекса на труда.Счита че уволнението му е незаконосъбразно и излага в обстоятелствената част на иска следните съображения :Изтекъл е бил давностният срок за налагане на дисциплинарно наказание, предвиден в чл. 194, ал. 1 от КТ ; Заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание „уволнение", била връчена след изтичане на предвидения в чл. 194, ал. 1 от КТ двумесечен давностен срок.

Заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание „уволнение" му била връчена на 09.02.2018г.Съгласно чл. 195, ал. 3, КТ, дисциплинарното наказание се смятало за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя случая това е датата 09.02.2018г., т.е. след изтичане на двумесечния давностен срок, предвиден в чл. 194, ал. 1, КТ, считано от 14.02.2017г. , твърди ,че този срок е преклузивен. Било посочено в заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание, моментът, в който е открито нарушението, е датата на съставяне на Декларация за трудова злополука с изх.№2 от 14.02.2017г.от А.Ч.- изпълнителен директор.

Трудовата злополука била регистрирана в

ТП на НОИ с вх.№1004-10-70 от 17.02.2017г. в досие №20171000015.Между момента на откриване на нарушението на трудовата дисциплина (датата на съставяне на горепосочената декларация) и датата на налагане на дисциплинарното наказание (връчването на писмената заповед) бил изтекъл срок, по-дълъг от превидения в чл. 194, ал. 1, КТ двумесечен давностен срок за налагане на дисциплинарни наказания.Твърди ,че не са му искани и не са му взети обяснения, каквото е изискването на чл. 193 ал. 1 от КТ, в законоустановения двумесечен срок. Видно било от покана- искане за представяне на обяснения адресирана до него , същата е с изх.№ ЧР-48/06.02.2018г. Една година след злополуката - 14.02.2017г., извън всякакви процесуални и материални срокове, работодателят искал от него „подробни обяснения" и оценявал обясненията му като неприемливи. Счита , че тъй като е нямал дисциплинарни нарушения и наказания наказанието му не е съобразено с чл. 189 от КТ. В ответното предприятие работи повече от 26 години, повече от всеки друг служител и работник, като никога не е наказван дисциплинарно. Нещо повече, винаги е имал похвали и поощрения за начина си на работа и за професионализма си. Твърди ,че не е извършил посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушение - „неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд" при осъществяване на трудовите си задължения.счита , че изобщо не е било налице такова нарушение на трудовата дисциплина.Описаната в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение фактическа обстановка не отговаряли на действителната такава и не отразявало случилия се инцидент на 14.02.2017г. в цех „Кариера и натрошаване".

Категорично заявява, че не отговаря на истината констатираното в заповедта обстоятелство, че е прескачал парапета и че не е използвал предпазни средства - каска и очила. Напротив, ползвал е специално работно облекло и останалите лични предпазни средства - каска и очила. Тъй като в работното хале е изключително прашно, през определено време сваля очилата си, за да ги почисти от прахта и да продължи работа. В момента, обаче, когато се случи трудовата злополука бил с поставени очила и каска. Относно

„безпричинното явяване на работа в периода от 11.12.2017г. до 08.02.2018г. Твърди ,че не може да се съгласи с с работодателя, че в този период „безпричинно" не е бил на работа. На ответника му било добре известно, че през този период е ползвал болничен и по решение на ТЕЛК бил временно неработоспособен. Нещо повече, това решение с №1917 е обжалвано на 14.12.2017г. именно от директора на „З.П.Ц." АД. Издаденото решение на ТЕЛК е потвърдено от НЕЛК с ЕР№0215 от 19.02.2018г. и е стигнало до знанието на работодателя. Работодателят е бил уведомен и че има издаден последващ болничен лист до 08.02.2017г. Въпреки че бил в болничен, бил извикан в предприятието и под диктовката на неизвестно за него длъжностно лице, написл кратки обяснения във връзка с производство по налагане на дисциплинарно наказание, които обяснения не били пълни и не отговаряли изцяло на действителността. Моли съдът да отмените заповед за дисциплинарно уволнение № 22/09.02.2018 и да обяви уволнението му за незаконосъобразно,да го възстанови на преди заеманата от него работа„Машинист трошанка инсталация.”.Също така да бъде осъден ответника да му заплати сумата в размер на 5410,98 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 225 от КТ за 6 месеца, считано от 09.02.2018 год в едно със законната лихва върху главницата от момента на завеждане на делото до датата на действителното им изплащане.Претендира разноски .

С отговорът си ответникът „З.П.Ц.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: с. З.П., п.к. ****, ул**********, представлявано от А.Ф.- Изпълнителен директор, счита ,че предявените с исковата молба претенции са процесуално допустими, но изцяло неоснователни и недоказани, поради което моли същите да бъдат отхвърлени, а исковата молба - оставена без уважение. Твърди ,че всички изложени от ищеца доводи за незаконосъобразност на Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ са несъстоятелни и не се подкрепят от действителното фактическо положение и представените и поискани доказателства.

В отговора се излагат следните съображения и доводи: Оспорват твърдението на А.И.К. за незаконосъобразност на издадената Заповед № 22/09.02.2018 г поради налагане на наказанието след установения в чл. 194, ал. 1 КТ двумесечен срок.Това твърдение на ищеца било неправилно и противоречало, както на релевантните законови разпоредби от КТ, така и на константната практика по тяхното прилагане.Непосредствено след трудовата злополука, ищецът е излязъл в законоустановен отпуск, което се удостоверява от представените от него медицински документи, а именно болнични листове и експертни решения на ТЕЛК, както следва:Болничен лист Е 20178421491 от 22.02.2017 г. за периода от 14.02.2017 г. до 23.03.2017 г,Болничен лист Е20178315844 от 24.03.2017 г. за периода от 24.03.2017 г. до 22.04.2017 г.; Болничен лист Е20178931612 от 24.04.2017г. за периода от 23.04.2017 г. до 22.05.2017 г.; Болничен лист Е20178931876 от 23.05.2017 г. за периода от 23.05.2017 г. до 21.06.2017 г.;

Болничен лист Е20170519507, от 22.06.2017г. за периода от 22.06.2017 г. до 212.07.2017 г. Болничен лист Е20170957136 от 24.07.2017 г. за периода от 22.07.2017 г. до 12.08.2017 г.

Болничен лист Е20170957456 от 31.08.2017 г. за периода от 13.08.2017 г. до 11.09.2017 г. ; Експертно решение № 1273 от 30.08.2017 г., с което временната неработоспособност е продължена с 60 дни, считано от 12.08.2017 г. до 11.10.2017 г. Болничен лист Е20176269071 от 14.12.2017 г., за периода от 12.10.2017 г. до 10.12.2017 г. Експертно решение № 1917 от 14.12.2017 г. с което временната неработоспособност е продължена с 60 дни, считано от 11.10.2017 г. до 11.12.2017 г.

Видно било от посочените по-горе доказателства, ищецът е бил в законоустановен отпуск поради болест за период от 14.02. до 10.12.2017 г. С оглед приложението на чл. 194, ал. 3 КТ, следвало при ползването на законоустановен отпуск, включително по болест, срокът за налагане на дисциплинарно наказание спре да тече.Поради това периодът от 14.02.2017 г. до 11.12.2017 г.

Следвало да бъде приспаднат от общия период, изтекъл от датата на откриване на нарушението - 14.02.2017 г. до датата на издаването на заповедта - 09.02.2018 г., респективно срокът н за налагане на дисциплинарно наказание започвал да тече едва от 12.12.2017 г., като очевидно към датата на издаване на процесната заповед практически двумесечният срок все още не е бил изтекъл, нито към този момент е бил изтекъл 1-годишният срок, в рамките на който работодателят има право да наложи дисциплинарно наказание.Моли съда да има предвид, че и след 11.12.2017 г. - това е последният ден, който е „покрит“ от предоставените от ищеца влезли в сила болнични листове - ищецът е продължил да отсъства от работа, като след този период до датата на издаване на процесната заповед - 09.02.2018 г. на работодателя не е представен никакъв документ, който да оправдае отсъствието на ищеца от работа. Влязъл в сила документ, с който се установява причината за отсъствие на ищеца от работа за процесния период, впрочем не е бил налице нито към датата на издаване на заповедта, нито към датата на настоящия отговор.

С оглед изложеното работодателят законосъобразно бил предприел действия за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, които са били изцяло съобразени с приложението на нормата на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Оспорва твърдението, че на ищеца не били изискани и взети обяснения в законоустановения срок, както и че му бил оказан натиск от служител и на ответника.Работодателят в изпълнение на разпоредбата на чл. 193, ал.1 КТ, бил изискал обяснения от ищеца преди налагането на дисциплинарно наказание и при стриктно спазване на процедурния ред, след връчване на покана.

Неоснователни били твърденията на ищеца, че тъй като искането е с изх. № ЧР-48/06.02.2018 г. било предоставена от работодателя една година след злополуката, той нямал правомощия да иска и да получи обяснения за осъществяване на нарушенията, изложени в заповедта, съответно че такава покана била изпратена само, за да присъства „поне формално“ с оглед легитимиране на незаконосъобразните според ищеца действия на работодателя.На първо място към момента на връчване на поканата за обяснения не е бил изтекъл нито двумесечният срок, нито едногодишният срок за налагане на дисциплинарно наказание, посочени в чл. 194, ал.1 КТ, тъй като, на основание изричната разпоредба на чл. 194, ал. 3 КТ тези срокове не текат в периода между 14.02.2017 г. до 11.12.2017 г.Искането за даване на обяснения било формулирано съвсем ясно, точно са посочени въпросите, по които се изискват писмени обяснения, както и самото нарушение на трудовата дисциплина и обстоятелствата, наложили необходимостта от даване на обяснения. Работодателят съзнателно не бил ограничил служителя да вземе отношение по фактите, които имат отношение към нарушението и по този начин е предоставил на ищеца възможност да обоснове изцяло причините, свързани с нарушаване на трудовата дисциплина и неговото отсъствие от работа.Оспорват твърдението на А.И.К., че не е „извършил“, посоченото в процесната заповед нарушение, а именно „неспазване на правилата за безопасни и здравословни условия на труд“ при осъществяване на трудовите си задължения:

Заявява

,че твърдението на ищеца, че при осъществяване на трудовите си задължения не е извършил нарушение на правилата за безопасни и здравословни условия на труд е несъстоятелно и не кореспондира с действителната фактическа обстановка. В Заповед № 22/09.02.2018 г., показва, че в нея ясно е индивидуализирано, както първото нарушение - неявяване на работа в продължение на повече от два дни, така и второто нарушение, а именно - неспазване на правилата за безопасни и здравословни условия на труд с посочване на конкретния законов текст, установяващ вида на наказанието и основанието за налагането му.В Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание № 22/09.02.2018 г е изложено аргументирано, достатъчно ясно и разбираемо в какво се състояло извършеното нарушение.Моли съда да съобрази, че към датата на налагане на дисциплинарното наказание, ответникът ни не е бил уведомен за издаден в полза на ишепа болничен лист, касаеш процесния период, нито му е бил представен такъв болничен лист.

Разпечатката съдържа 28 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cfb380b8-968c-435b-a75c-470b3b204f02