Определение № 256 от 29.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 256 гр. Пловдив, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Виделина Куршумова Въззивно частно гражданско дело № 20255300503253 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 17498/21.11.2025 г. на „Туристическо дружество Безово“, ***, Булстат ***, чрез пълномощника адв. М. Н., и по частна жалба вх.№ 17499/21.11.2025 г. на „Марциганица Еко Тур" ЕООД, ****, ЕИК ***, чрез управителя И. Г. З., подадени срещу Определение № 5080/14.11.2025 г. постановено по гр.д.№ 1949/2025 г. по описа на Районен съд – Асеновград, III гр.с., с което е върната искова молба с вх. № 13251/04.09.2025 г., по която е образувано делото като недопустима.

В частна жалба вх.№ 17498/21.11.2025 г. на „Туристическо дружество Безово“, *** се релевират оплаквания, че обжалваното определение е неправилно поради необоснованост, очевидна неправилност, липса на мотиви за всеки от исковете, нарушение на процесуалния закон, нарушение на принципите на гражданското съдопроизводство в ГПК, нарушение на задължителната практика на ВКС, с искане да бъде отменено и да се върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Оспорват се изводите на районния съд за недопустимост на предявения положителен установителен иск за собственост поради липсата на правен интерес. Поддържат се твърдения за наличието на правен спор между страните по отношение собствеността на имота съобразно изложеното в уточняващите молби по делото. Оспорват се изводите за тъждество между предявените положителен и отрицателен установителен иск с довода, че касаят различни предмети и не е налице „иманентно" включване на единия в другия.

1

Възразява се, че в нарушение на задължителната практика на ВКС липсват указания от съда относно предпочитания от ищеца ред на защита - отрицателен иск за поземления имот и сграда в него, или положителен за реални части от поземлен имот. Позовава се на дадените уточнения на вторите по ред указания от 26.09.2025 г., които подробно се посочват под т.1, 2, 3 и 4 за обосноваване на правния интерес на ищците. Поддържат се доводите, че положителният и отрицателният установителен иск не са с еднакъв предмет, касаят различни пространствени предели на претендираните права и различни правни основания. Отричането на правата на ответника по отрицателния установителен иск нямало да установи със сила на присъдено нещо правата на първия ищец, които били предявени с положителния установителен иск – това право можело да се защити за ищеца само с този иск, а при отричането на правата на ответника ищецът по първия иск щял да защити друго свое право на собственост, владение или правно очакване за придобиване по давност, не върху реални части, а върху целия имот, в т.ч. можел да придобие като правно очакване по давност собствеността върху същия, но и на сградата в него. Вторият ищец имал предявен само един иск – отрицателен установителен иск, същият не бил ищец по положителния установителен иск, но имал правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск понеже щял да защити своето владение върху процесните имоти и имал възможност да придобие като правно очакване по давност собствеността върху същия и сградите в него. Правният интерес от предявения отрицателен установителен иск се обосновава с приложения към исковата молба документ за собственост на ответника и с твърденията за упражняваното от ищеца владение по смисъла на чл.68 от ЗС за придобиване по давност на правото на собственост върху целия ПИ и сграда в него. Посочва се, че в случая отрицателният установителен иск се предявява от двамата ищци срещу последният приобретател-ответникът, придобил от несобственик и в нарушение на чл.

26 от 33Д. По отношения на предявения положителен установителен иск за собственост, „Туристическо дружество Безово“, *** се позовава на уточненията на указанията по т.5. Поддържат се доводите, че ответникът с фактическите си и правни действия оспорва правото на собственост на ищеца и претендира, че е собственик на целия ПИ 509, в т.ч. и сграда 509.1, в т.ч. и на реалните части, претендирани в ИМ от първия ищец като негова собственост, легитимира се като собственик с договори за покупко-продажба, въпреки тяхната нищожност, за което се излагат подробни съображения. Твърди се, че ответникът се е противопоставил на ремонтирането на ски- влека и е оспорил правото на собственост на ищеца, за което отправил изрични изявления в т.ч.на негов представител през август 2025 г.Подробно се посочват изложените твърдения по указанията в т.6 досежно правата, които биха придобили двамата ищци общо или поотделно (конкретно за всеки ищец) и върху какви вещи, ако се уважи отрицателният установителен иск. По изложените съображения в частната жалба се настоява за изпълнение на всички указания на районния съд и се оспорва 2 правилността на обжалваното определение. Прави се искане за отвод на състава на районния съд на осн.чл.22, ал.1, т.6 от ГПК. Моли делото да се върне на друг състав на районния съд.

В частна жалба вх.№ 17499/21.11.2025 г. на „Марциганица Еко Тур" ЕООД, ***, се излагат оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон, принципите на ГПК, задължителната практика на ВКС, иска се да бъде отменено. Посочва се, че „Марциганица Еко Тур" ЕООД е ищец по делото единствено по отрицателен установителен иск за собственост и има свой правен интерес, съответно и правен спор с ответника по иска, в т.ч. посочен изрично в исковата молба и в уточняващите молби. Твърди се, че двамата ищци не са задължителни другари, имат различен правен интерес и права, упоменати в исковата молба и в уточняващите молби съобразно указанията.

Поддържа уточненията в т.2 от молба от 02.10.2015г. относно правния интерес за дружеството, който обосновава с твърдението за владение върху ПИ *** и сградата в него него *** и правното си очакване да придобие същите по силата на давностно владение след отричане на правата на ответника, както и твърдението си за придобиване на правото на собственост върху сградата на осн.чл.98 от ЗС и като присъединява владението на праводателя си. Позовава се на изложеното в т.4 от молбата за правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск, за да защити владението си и да придобие собствеността върху имота и сградата по давност. Поддържа твърденията си, че ответникът оспорва правата на собственост на двамата ищци с фактически и правни действия, в т.ч. извършва незаконно строителство и се легитимира като собственик с договори за покупко-продажба въпреки, че е придобил от несобственик и в нарушение на закона водещо до нищожност на сделките. Обосновава правния си интерес с вписания документ за собственост на името на ответника и от владението като фактическо съС.ие, упражнявано от ищците. Посочва се, че фактическото съС.ие, което обуславя правния интерес от отрицателния установителен иск за собственост е владението по смисъла на чл.68 ЗС, на което се позовават двамата ищци, както и че отричането на правото на собственост на ответника ще им даде възможност да придобият собствеността по давност. Позовава се и на уточненията в т.6 от молбата от 02.10.2015г. Твърди се, че не е налице неяснота относно изложеното в исковата молба и поясненията в уточняващата молба, както и че отрицателния установителен иск е конкретизиран в достатъчна степен. Липсвало и противоречие в твърденията, както и било конкретизирано кои от тях са в условията на евентуалност. Позовава се на съдебна практика на ВКС. Твърди се, че всички указания на първоинстанционния съд по отношение отрицателния установителен иск на дружеството срещу ответника са изпълнени. Моли да се отмени определението за връщане на исковата молба.

3

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частните жалби са подадени от легитимира страна

– ищците в първоинстанционното производство, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими, поради което подлежат на разглеждане по същество.

Производството пред РС – Асеновград е образувано по искова молба на „Туристическо дружество Безово“, *** и „Марциганица Еко Тур" ЕООД, ***, против С. К. Д., с която са предявени:

Отрицателен установителен иск за собственост от двамата ищци за установяване, че ответникът не е собственик на ПИ № ****по кадастралната карта на ***, с площ от 2 000 кв.м. и на СГРАДА № ***. със застроена площ от 65 кв.м., курортна туристическа сграда, на един етаж.

Положителен установителен иск за собственост от първия ищец „Туристическо дружество Безово“, *** за признаване за установено по отношение на ответника, че този ищец е собственик на реална част от ПИ № *** по кадастралната карта на ***, с площ от 2 000 кв.м., която реална част е с площ приблизително от 825 кв.м. и образувана в четириъгълник чрез прокарване на 12, 5 метра от двете страни на оста на бившата въжена линия от двете й страни / общо 25 метра/ и дължина приблизително 33 метра, по съществувалата въжена линия, върху която попада прилежащия терен на построения от първия ищец ски – влек, както и върху реална част от същия ПИ № ***, която представлява прилежащ терен на сградата от 65 кв.м., представляваща „Станция за ски влек“, която реална част е с приблизителна площ от 160 кв.м.

В исковата молба и уточняващи молби от 23.09.2025г. и 02.10.2025 г. се излагат следните твърдения, релевантни към преценката на правния интерес от предявяване на исковете:

По отношение на положителния установителен иск за собственост: Твърди се, че първият ищец „Туристическо дружество Безово“ *** е с признати права като собственик на сгради – горна и долна станция за ски-влек, ведно със съоръженията към ски-влека и прилежащия терен в ПИ № ***, на осн.чл.2, ал.3 от ЗОС в редакцията към 01.06.1996 г., която собственост е установена с Решение по гр.д.№ 268/2001 г. на РС – Асеновград и констативен нотариален акт от 2010 г. Въз основа на изложеното се твърди, че първият ищец притежава правото на собственост върху реална част от ПИ № ***, която представлява прилежащ терен към трасето на съоръжението ски – влек и върху реална част от ПИ № ***, представляваща прилежащ терен към сградата „Станция за скиорски влек“ от 65 кв.м. (като сградата била с № ***, а към момента с № ***). Първият ищец се бил разпоредил със сградата, но собствеността върху посочените реални части от ПИ № ***не била прехвърлена.

4

Твърди се, че ПИ с № **** е бил продаден от Община Асеновград на ответника С. Д. с договор за покупко-продажба от 2024 г., като се оспорва вещнопрехвърлителното действие на договора по конкретни изложени съображения.

Посочва се, че с правни и фактически действия ответникът оспорва собствеността на ищеца върху реалните части от ПИ.

Предвид изложеното се обосновава правният интерес на първия ищец от предявяването на положителен установителен иск за собственост срещу ответника за спорните реални части от ПИ.

По отношение на отрицателния установителен иск за собственост:

Относно правния интерес на първия ищец се твърди, че притежава ПИ № ***на основание давностно владение, считано от 1972 г. до момента, както и върху сградата .

№ ***.

Твърди се, че с отричане на правото на собственост на ответника, ищецът защитава фактическо съС.ия като владението си върху ПИ № ***и има възможност да придобие правото на собственост върху този ПИ въз основа на давностно владение върху целия имот, а евентуално общо с втория ищец.

Първият ищец твърди относно сградата с№ ***., че съществувалата постройка в имота, на която е бил собственик на осн.чл.2, ал.3 от ЗОС, е била погинала при пожар през 2000 г., а на нейно място ответникът изградил процесната сграда № ***. без да му е било учредено право на строеж от първия ищец като собственик на реалната част (прилежащия терен към сградата на осн.чл.2, ал.3 от ЗОС ), върху която ответникът е построил сградата без строителни книжа. Въз основа на изложеното се твърди, че първият ищец е придобил сградата и на осн.чл.92 от ЗС.