Решение № 2544 от 11.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2544 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110164193 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на подадена от Т. П. С. в лично качество и като законен представител на Д. И. Д. искова молба срещу М. Й. Й., която е редовна, а предявените с нея искове- допустими.

Ищците твърдят, че на 22.09.2024г. пътували с лек автомобил „Опел“ рег. № СВ5231СС в посока от гр. Панагюрище към гр. Пазарджик, като непосредствено след с. Попинци претърпели пътно-транспортно произшествие. Сочат, че пътят бил лош, с много завои, което налагало колите да се движат бавно и със съобразена скорост.

Твърдят, че вината за настъпване на произшествието била на ответника - водач на л.а. марка „Мерцедес С 500 Matic“ с рег. № СА8888ХР, който минавал през същия пътен участък, но се движел в противоположната посока. Поддържат, че ответникът навлязъл от насрещната лента в пътното платно, по което те се движели, като управляваният от него автомобил се блъснал странично в управлявания от Т. П. С. автомобил. Твърдят, че и двамата били с поставени предпазни колани. Заявяват, че след удара спрели встрани на пътното платно, като това сторили и водачите на движещите се зад тях автомобили. Сочат, че водачът на л.а. марка „Мерцедес С 500 Matic“ с рег. №СА8888ХР не спрял и напуснал мястото на произшествието след удара.

Поддържат, че в резултат на сблъсъка Т. С. изпитала силен стрес и повърнала, а детето й- Д. И. Д. не спирало да плаче и да се оплаква от болки в главата. Твърдят, че бил подаден сигнал на тел. 112, като след около час, пристигнал полицейски автомобил, след който се движил и л.а. марка „Мерцедес С 500 Matic“ с рег. №СА8888ХР. Сочат, че на място служителите съставили Протокол за ПТП №1774850, в който било записано, че нито един от двамата водачи, участвали в ПТП-то, не бил употребил 1 алкохолни или наркотични вещества, като на ответника бил съставен и акт за установяване на административно нарушение. Отбелязват, че на местопроизшествието пристигнал и И. Д. - бивш съпруг на Т. С. и баща на Д. Д.. Сочат, че след инцидента отишли да вземат майката на Т. С., която ги чакала на ж.п. гарата в гр. Септември, след което заедно с нея посетили болнично заведение в гр. Пазарджик, а впоследствие и в гр. София. Твърдят, че по време на прегледите било установено, че Т. С. е получила мозъчно сътресение и повърхностна травма в окосмената част на главата, а Д. Д. повърхностна рана на главата. Сочат, че в резултат на сблъсъка собственото на Т.

Симеонова- Д.а МПС било повредено, което причинило допълнително неудобство на ищцата, която била и самотна майка. Поддържат, че вследствие на инцидента са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, дискомфорт, безпокойствие, чувство за страх при шофиране. По изложените съображения отправят искане за уважаване на предявените искове и получаване на обезщетение за претърпяните от тях неимуществени вреди. Претендират разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват исковите претенции. Ответникът потвърждава, че на 22.09.2024г. между управлявания от него автомобил и автомобила на Т. С. е реализирано пътнотранспортно произшествие. Твърди, че възприел ударът като несериозен, видял, че пътниците в другата кола са добре и чрез жест с ръце уведомил ищцата, че ще направи обратна маневра, за да освободи пътното платно, след което ще се върне на мястото на произшествието. Поддържа, че след завръщането си на мястото на ПТП-то там бил бившият съпруг на ищцата, както и други нейни роднини от селото, които започнали да крещят и да го заплашват, че ще го пребият и унищожат автомобила му.

Твърди, че не искал да влиза в конфликт с тези лица, още повече пред очите на едно дете, с оглед на което решил да остане в автомобила си и да изчака екип на Пътна полиция. Поддържа, че след пристигането на органите на реда, преди съставянето на протокол за ПТП, полицаите попитали участници в ПТП-то дали имат нужда от лекарска помощ, като всички отрекли да се нуждаят от такава. Оспорва настъпването на описаните в исковата молба вреди, както и механизмът на получаване на травмите.

Поддържа, че не е налице причинно-следствена връзка между възникналото ПТП и описаните в исковата молба вреди. Въз основа на изложеното отправя искане към съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от правна и фактическа страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от Т. П. С. и Д. И. Д., действащ със съгласието на законния си представител Т. П. С., осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника М. Й. Й. да заплати на всеки от тях сумата от по 2 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие непозволено 2 увреждане- виновно причинено от М. Й. на 22.09.2024г. ПТП, настъпило непосредствено след с. Попинци, при управление на лек автомобил „Мерцедес“, модел „С 500 Matic“, рег. № СА8888ХР с несъобразена скорост и навлизане на превозното средство в насрещната пътна лента, в резултат на което бил нанесен страничен удар на управляваното от Т. С. МПС- лек автомобил „Опел“, рег. № СВ5231СС, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 22.09.2024г., до окончателното плащане на сумите.

За да бъдат същите основателни, в доказателствена тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че ответникът е извършил твърдяното от тях противоправно деяние, от което същите са претърпели вреди, причинна връзка между деянието и вредите, както и че поведението на ответника е виновно. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

При установяване на горните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, в тежест на последния е да докаже плащане на процесните суми.

В случая страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл.146, ал.1, т.3 ГПК, че на 22.09.2024г., непосредствено след с. Попинци, е настъпило ПТП, при което М. Й., управлявайки лек автомобил „Мерцедес“, модел „С 500 Matic“, рег.

№СА8888ХР, при движение с несъобразена скорост е навлязъл в пътната лента, в която са се движили ищците, вследствие на което е ударил странично управляваното от Т. С. МПС- лек автомобил „Опел“, рег. № СВ5231СС, както и че ПТП-то е настъпило по вина на М. Й.. Посочените обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства. Видно от представения Протокол за ПТП №1774850/22.02.2024г., на 22.09.2024г. е реализирано ПТП между лек автомобил „Опел“, рег. № СВ5231СС, и лек автомобил „Мерцедес“, модел „С 500 Matic“, рег.

№СА8888ХР, вследствие управлението на последния с несъобразена с пътните условия скорост, загубата на контрол върху него от водача му и навлизането на същия в насрещното движение. Доколкото протоколът е съставен от служител при отдел „Пътна Полиция“ към ОД МВР- гр. Пазарджик, след посещение на място, то същият съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 ГПК и като такъв се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него и непосредствено възприети от длъжностното лице факти. В същото време описаният механизъм за настъпване на пътния инцидент се потвърждава и от показанията на свидетеля А. ДЖ., който като очевидец е възприел пряко неговото реализиране. С оглед на изложеното, съдът намира за спорен между страните единствено въпроса относно настъпването на твърдените от ищците неимуществени вреди и наличието на причинно-следствена връзка между тях и противоправното 3 поведение на ответника.

В тази връзка следва да бъде посочено, че неимуществените вреди като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане представляват проявление на комплекс от фактори - физически и/или морални болки и страдания, по отношение на които подлежат на установяване освен самото им претърпяване /настъпване, осъществяване/, също така и конкретният им вид, размер, времетраене и интензитет, т.е. същите се характеризират и с количествени, и с качествени измерители, които подлежат на доказване по делото. /в този смисъл Решение № 16 от 28.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 2524/2014 г., I т. о., ТК / В случая ищците излагат твърдения за претърпени от тях както физически, така и душевни болки и страдания, за установяването на които са ангажирали писмени и гласни доказателствени средства.

Видно от приетата по делото медицинска документация, в деня на инцидента22.09.2024г., ищците са посетили Спешното отделение към „МБАЛ-Пазарджик“ АД, където са били прегледани от лекари. Направени са им и рентгенови изследвания, при които е установено, че получените от тях рани на главата са повърхностни, като не е констатирано наличие на травматични промени в тази област. Представени по делото са и съдебномедицински удостоверения, в които е отбелязано, че по време на извършения от съдебния лекар при ВМА на 25.09.2024г. преглед на ищците не са установени видими травматични увреждания. Същевременно след анализ на представената от последните медицинска документация същият е направил заключение, че описаните в нея обективни находки могат да бъдат получени по време и начин, по който са съобщени от пострадалите лица, а именно- в условията на ПТП. С оглед на изложеното, съдът намира за доказани по делото получените вследствие на процесното пътно-транспортно произшествие повърхностни увреждания в областта на главата на двамата ищци, предизвикали усещане за физически дискомфорт и при двамата. Съдът намира за неубедително съдържащото се в отговора на исковата молба възражение, съгласно което предвид изминалия продължителен период от време не може да бъде направено обосновано предположение, че настъпването на описаните от лекарите увреждания е резултат именно от процесния инцидент, тъй като прегледите са извършени в същия ден, като не са налице и данни за други обстоятелства, при които същите биха могли да настъпят. Недоказано е и направеното от ответника оспорване на съдържащото се в исковата молба твърдение, че ищецът Д. Д. е пътувал в специално детско обезопасително столче с поставен колан. В действителност в показанията си пред съда свидетелят К. К., младши автоконтрольор към РУ- гр. Панагюрище, заявява, че няма спомен в увредената кола да е имало детско столче, но посоченото от него обстоятелство не се характеризира с необходимата за оборване на твърдението на ищците категоричност, още повече че в показанията си пред съда свидетелят И. Д., баща на Д. Д., недвусмислено заявява, че в колата на ищцата Т. С. със сигурност има столче, което се потвърждава и от изложеното от 4 свидетелката Ц.Б., майка на Т. С.. В същото време дори и да бъде прието, че Д. Д. не е бил обезопасен по време на удара, недоказано остава и дали и как това обстоятелство се е отразило върху получената от него травма на главата.

На следващо място, ищците излагат твърдения за претърпени от тях емоционални болки и страдания вследствие процесния инцидент. В тази връзка по делото са разпитани свидетелите Ц.Б., майка на Т. С., както и И. Д., баща на Д. Д. и бивш съпруг на Т. С.. Предвид близката им роднинска връзка с ищците, дадените от тях показания следва да бъдат ценени по реда на чл.172 ГПК, отчитайки възможната им заинтересованост, без обаче непременно да бъдат дискредитирани на това основание, доколкото именно близките им отношения с ищците предполагат наличието на непосредствени впечатления за състоянието им след процесното пътнотранспортно произшествие. В този смисъл е и константната съдебна практика, съгласно която при оценка на показанията на евентуално заинтересовани свидетели съдът следва да подходи със завишена критичност, като съобрази доколко същите са повлияни от тази заинтересованост, съдържат ли вътрешни противоречия или неясноти и уклончивост относно определени факти, както и дали кореспондират на останалите доказателства по делото.