Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1194 от 11.04.2019, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 30/2018
Вид
Определение № 1194
Подписан
11.04.2019
Състав
ДАНИЕЛА СВЕТОЗАРОВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2 ал.1 т.2, 3 и 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2 ал.1 т.2, 3 и 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2 ал.1 т.2, 3 и 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.20 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.24 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………../……………..2019 г. гр.

***

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 30 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. №

8691/19.03.2019 г. от Б.К.О., чрез адв. М.Р., с искане за допълване в частта за разноските на Решение № 163/11.02.2019 г. по настоящото дело. Претендира се присъждане на разноски в полза на молителя, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за тяхното извършване.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозиран отговор от Прокуратура на Република България, чрез прок. Нина Величкова, с който се поддържа направеното в последното съдебно заседание възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за присъждане на разноски в производството е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Производството е образувано пред ВРС, по искова молба от Б.К.О., подадена чрез пълномощника й – адв. М.Р. против ***, с правно основание на предявените искове чл.2 ал.1 т.2, 3 и 7 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди и сумата от 49 200лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, всички в резултат от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по чл.282 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК по ДП № 233/2012г. и ДП № 324/2014г., двете по описа на ОД на МВР – ***, прекратено на 08.07.2015г., на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, ведно със законната лихва от 08.07.2015г. до окончателното изплащане на сумите.

Съдът се е произнесъл с Решение № 163/11.02.2019 г., с което е осъдил *** да заплати на Б.К.О. на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, сумата от 12 000лв., представляваща обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди в резултат от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по чл.282 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК по ДП № 233/2012г. и ДП № 324/2014г., двете по описа на ОД на МВР – ***, прекратено на 08.07.2015г., на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, ведно със законната лихва, считано от 08.07.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения иск за разликата над 12 000лв. до 50 000лв. и за лихвата върху нея, както и иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.2 ал.1 т.2 и т.7 от ЗОДОВ, както и сумата в размер общо на 27 711,74лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по чл.282 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК по ДП № 233/2012г. и ДП № 324/2014г., двете по описа на ОД на МВР – ***, прекратено на 08.07.2015г., на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, от които 27 111,74лв. – обезщетение за неполучено трудово възнаграждение и 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва, считано от 08.07.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения иск за разликата над 27 711,74лв. до 49 200лв., възлизаща на сумата от 21 488,26лв., от които 6988,26лв. - обезщетение за неполучено трудово възнаграждение и 14 500лв. - заплатено адвокатско възнаграждение и за присъждане на лихва върху тази сума.

При постановяване на решението си, ВОС не се е произнесъл относно сторените в производството разноски.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от ищцата, чрез процесуален представител, в последното открито заседание, проведено по делото, когато е представен списъци по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 16.01.2018 г.

Съобразно представения списък по чл. 80 от