Решение № 743 от 12.08.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 743 гр. Стара Загора, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Д.а като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20235530104855 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба от И. М. И., чрез пълномощника му адв.М. против „Макроадванс“АД - София с претенция по чл.439, ал.1 ГПК, вр. чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сумата от 18129,33 лева - дължима сума по Договор за банков кредит № 453-TR71092798-1/28.01.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2015г. до изплащане на вземането, както и 1145,82 лева разноски по делото, за които е издадена Заповед № *****г. по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ *****г. на РС-Стара Загора поради изтекла абсолютна погасителна давност. Ищецът узнал чрез връчената му покана за ДИ през 2015г., че срещу него се води изпълнително дело от ЧСИ Н. М., по молба от „Макроадванс“АД въз основа на изпълнителен лист от 17.06.2015г. издаден по ч.гр.д. № *****г. на Старозагорския районен съд. Моли да бъде прието за установено, че ищецът не дължи сумите по изпълнителното дело поради погасяване по давност на вземането - на 18.02.2021г. Моли да бъде признато по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите по изп.дело № ***** по описа на ЧСИ Н. М. с рег.№ 841 и район на действие СГС, по което дело след връчване на Поканата за доброволно изпълнение и налагане на запор в Банка ДСК нямало извършени други изпълнителни действия - поради погасяването на вземането по давност. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е представен подробен писмен отговор от ответника “Макроадванс“АД, в който оспорва иска като неоснователен. Моли за присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение. Представя списък на разноските и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ищеца.

В исковата си молба ищецът твърди, че в качеството си на правно задълженото лице по ИД № ***** по описа на ЧСИ Н. М., с peг. №841, с район на действие СГС, предявява 1 настоящия отрицателен установителен иск, по реда на чл.439 ГПК, като се позовава на изтекъл в негова полза давностен срок, през който кредиторът „Макроадванс“ АД със съдебно потвърдено вземане, пред когото били отворени вратите на изпълнителното производство били бездействали, което бездействие поражда потестативното му право да претендира изрично погасяването на принудителното изпълнение на задълженията му. Т.е. позовавал се на настъпила погасителна давност по отношение на задължението предмет на горепосоченото изпълнително дело. Твърди, че бил узнал чрез връчено му ПДИ през 2015 г., че срещу него се водило ИД № ***** по описа на ЧСИ Н. М., с peг. №841, с район на действие СГС, образувано по молба на „Макроадванс“ АД, въз основа на Заповед № ***** г., по реда на чл. 417 ГПК, постановено по ЧГД № ***** г., по описа на P C Стара Загора, като в полза на „Макроадванс“ АД бил издаден изпълнителен лист от 17.06.2015 г., който обективирал задължението на ищеца да плати: сума в размер 18129,33 лв., представляваща дължима сума по Договор за банков кредит №453-TR71092798-1/28.01.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2015г. до изплащане на вземането, както и 1145,82лв. разноски по делото. След издаване на горепосочения изпълнителен лист по молба на кредитора било образувано изпълнително производство по ИД № ***** по описа на ЧСИ Н. М., с peг. N 841, с район на действие СГС, видно от ПДИ. Но по това изпълнително дело след връчване на ПДИ и налагане на запор в банка ДСК нямало реално извършени други изпълнителни действия Т.е. погасителната давност била започнала от 18.02.2016г., продължила да тече, и петата година била настъпила на 18.02.2021г. на която и се позовавал. Аргументите за настъпила погасителна давност били следните: В общия случай, когато съдебното решение влезело в сила започвала да тече нова давност.

Следователно началото на давностния срок в изпълнителното производство започвало да тече от влизане в сила на съдебно изпълнително основание. В заповедното производство, след изтичане на срока за възражение и при неоспорване на заповед за изпълнение от длъжника, какъвто бил настоящият случай, издадената заповед за изпълнение влиза в сила.

Продължителността на новия давностен срок по правило била съответна на предходния давностен срок - общ, специален или особен, но предвид, че правото било установено със съдебно решение, давността се превръщала в обща /5г./. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 2/26.06.2015 г., по ТД № 2/201Зг., в изпълнителния процес давността не спирала, защото кредиторът можел да избере дали да действа (да искал нови изпълнителни способи, защото все още не бил удовлетворен), или да не действал (да не искал нови изпълнителни способи). Изпълнителният процес не можел да съществува сам по себе си. Той съществувал само доколкото чрез него се осъществявали един или повече конкретни изпълнителни способи. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсвала с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, при което с предприемането на всяко такова действие започвала да тече нова давност. Следователно нова давност започвала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Хипотезата на „Прекъсване на давността с предприемането па действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД“, не случайно законодателят бил уредил отделно, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в 2 исковия процес. Тези правила били неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпвал безвъзвратно, а защото в този случай нямало спиране на давността нито отпадане на ефекта на прекъсването. Исковото производство като динамичен фактически състав било уредено по различен начин от изпълнителното производство. При изпълнителния процес давността се прекъсвала многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсвал давността, защото съдебния изпълнител бил длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсвала с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът нямал нужда да поддържа висящността на исковия процес, но взискателят трябвало да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внасял съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като искал повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания предприемането на кое да е било изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсвал давността (независимо от това дали прилагането му било поискано от взискателя или било предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.

1 ЗЧСИ). Изпълнителни действия, които прекъсвали давността били:насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитора; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане; извършването на опис и оценка на вещ; назначаването на пазач; насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Затова Молбите по образуваното изпълнително дело не прекъсвали давността, защото не били изпълнителни действия: образуването на изпълнително дело; изпращането и връчването на ПДИ; проучването на имущественото състояние на длъжника; извършването на справки; набавянето на документи, книжа и др.; назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга; извършването на разпределение; плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В този смисъл били разясненията в ТР № 2/26.06.2015 г., по ТД № 2/2013 г., т. 10 на ОСГТК. С предприемането на всяко валидно действие за принудително изпълнение започвало да тече „нова давност“. От правилото, че когато започвало да тече „нова давност“ се възстановявал съответният давностен срок - общ, специален или особен, предвид, че се прекъсвал давностен срок установен със СР, поради което се бил превърнал в общ, то и тази „нова давност“, като съответна, също е обща /5 г./.

Моли съда да бъде постановено решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи сума в размер 18129,33 лв. представляваща дължима сума по Договор за банков кредит N 453-TR71092798-1/28.01.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2015 г. до изплащане на вземането, както и 1145,82 лв.

3 разноски по делото, за които била издадена Заповед № ***** г., по реда на чл. 417 ГПК, постановено по ЧГД № ***** г., по описа на PC Стара Загора и поради изтекла абсолютна погасителна давност.

Ответникът представя подробен писмен отговор, в който счита предявеният иск за допустим, в това число и съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, както и задължителната практика на ВКС, доколкото оспорване на вземането може да бъде извършено от длъжника на основание факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което било издадено изпълнителното основание. Счита така предявения отрицателен установителен иск, с който ищецът твърди, че вземането на „Макроадванс“ АД по отношение на същия било погасено по давност за неоснователен, по следните съображения: И. М. И., в качеството си на Кредитополучател и „УниКредит Булбанк“ АД, в качеството му на Кредитор, били сключили Договор за банков кредит № 453-TR71092798-1/28.01.2008г. С Договор за прехвърляне на вземания от 04.12.2012г. всички вземания на „УниКредит Булбанк“ АД, по Договора за кредит били цедирани на „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485 и последното било новият кредитор по вземанията.

„Макроадванс“АД било упълномощено от цедента „УниКредит Булбанк“ АД да уведоми длъжника за извършената цесия, поради което на същия било изпратено уведомление и същото било получено от него. Поради преустановяване още преди датата на цесията на плащанията от страна на кредитополучателя - И. М. И. по Договора за кредит, „Макроадванс“ АД било инициирало съдебни действия по реда на чл. 410 ГПК, като на 17.06.2015г. бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № *****г., по описа на PC- гр. Стара Загора, с който длъжникът И. М. И. бил осъден да заплати сумите, описани в него. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № *****г., по описа на ЧСИ Н. М., peг. № 841. В хода на изпълнителното производство, водено от ЧСИ Н. М. били поискани и извършени следните изпълнителни действия: На 19.10.2015г. била депозирана от „Макроадванс“ АД молба за образуване на изпълнителното дело, с която взискателят възлагал на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ (да определя начина на изпълнението), но и изрично посочвал изпълнителен способ, а именно запор върху банковите сметки, открити на името на длъжника в „Банка ДСК“ и „УниКредит Булбанк“ АД; На 21.10.2015г. съдебният изпълнител наложил запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника по трудовото му правоотношение с ЕТ „Димчо И.-Ива“; На 23.10.2015 г. съдебният изпълнител наложил запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“, „УниКредит Булбанк“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД; На 18.02.2016г. съдебният изпълнител наложил отново запор върху Трудовото възнаграждение, получавано от длъжника по трудовото му правоотношение с ЕТ „Димчо И.-Ива“; На 18.10.2016 г. била депозирана по делото молба от взискателя „Макроадванс“ АД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; На 18.10.2016г. съдебният изпълнител наложил запор върху Трудовото възнаграждение, получавано от длъжника по трудовото му правоотношение с „Лайф Гард 88“ЕООД; За периода от 21.11.2016 г., през 2017 г., до 18.01.2018 г. били постъпвали по изпълнителното дело суми от запор на трудовото 4 възнаграждение на длъжника; На 18.07.2019г. била депозирана по делото молба от взискателя „Макроадванс“АД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и за насрочване на опис на движими вещи; На 01.08.2019г. съдебният изпълнител бил насрочил опис на движими вещи; На 16.04.2020г. била постъпила сума по изпълнителното дело; На 13.08.2020г. била депозирана по делото молба от взискателя „Макроадванс“ АД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; На 20.08.2021г. била постъпила сума по изпълнителното дело; На 24.10.2022г. съдебният изпълнител наложил запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника по трудовото му правоотношение с „Енергийна Дъга“ЕООД; На 20.03.2023 г. била депозирана по делото молба от взискателя „Макроадванс“ АД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; На 27.07.2023г. съдебният изпълнител наложил запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника по трудовото му правоотношение с „Енергийна Дъга“ ЕООД. Взимайки предвид гореизложеното хронологично обобщение, както на поисканите от взискателя, респективно, извършените от съдебния изпълнител изпълнителни действия, така и на постъпленията на сумите по делото, представляващи удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника и част от изпълнителния способ – запор на трудово възнаграждение, то било видно, че между всяко едно от тях не бил изтекъл срок по-дълъг от две години, а още по-малко от 5 години. Не било налице изтекла погасителна давност за процесното вземане. При преценка дали била налице изтекла погасителна давност следвало да се държи сметка за целите, които преследвал този институт. Институтът на давността имал за цел да постигне освобождаване от облигационна обвързаност, основано на принципа за сигурност на гражданския оборот. Става дума за правен факт, с който законът свързвал определено потестативно право и правни последици, а именно длъжникът по едно задължение, станало изискуемо, и по което кредиторът в продължение на повече от предвидения от законодателя период от време бездействал, да може едностранно да наложи край на тази своя "вечна" задълженост. В този смисъл не можело да се говори за бездействие на взискателя, доколкото извод за дезинтересиране му от изпълнението не можело да се обоснове в настоящия случай, предвид описаната по-горе хронология. Освен с всяка молба на взискателя и с всяко извършено от съдебния изпълнител действие, давността по процесното вземане била прекъсвана и с всяка постъпила сума, представляваща удръжка от трудовото възнаграждение на ищеца, доколкото се реализирал предприетия изпълнителен способ, поради което и категорично всяка такава сума, сама по себе си представлявал принудително изпълнение по смисъла на чл. 116 ЗЗД, прекъсвал петгодишния давностен срок и води до започването на нов такъв. Именно това казва и Тълкувателно решение № 2/2013 г. на Върховния касационен съд, като изрично сочило, че „прекъсвал давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му било поискано от взискателя и или било предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на 5 пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В този смисъл била и съдебната практика, част от която Решение № 5890от 02.08.2019 г. по в. гр. д. № 9678/2019г. на