Решение № 17829 от 06.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17829 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110147907 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

06.10.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Александра Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 47907/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „А.Ф.“ ЕООД срещу Б. Т. К., като се твърди, че страните се намирали в облигационно отношение, което било възникнало по сключен Договор за финансов лизинг от 21.05.2021 г. между „МБ.“ ЕООД и ответника. Поддържа, че по силата на договора като лизингодател е придобил собствеността на лек автомобил „Х.С.“, рег. № *******, който е бил предоставен на ответника за ползване в качеството му на лизингополучател. Излага съображения, че автомобилът бил оценен на сумата от 5000,00 лева, като по договора била предоставена сумата от 4500,00 лева, при уговорен фиксиран лихвен процент от 41,16 % и месечни вноски в размер на 794,56 лева за 36 месеца. Навежда доводи, че лизингополучателят не бил изправна страна по договора, като не бил заплатил дължимите вноски, поради което бил изпаднал в забава. Твърди, че е предприел действия за 1 разваляне на договора, за което имало уведомление до насрещната страна от 19.09.2022 г., като на 04.10.2022 г. лизингополучателят бил върнал предоставения автомобил. Поддържа, че за периода за който вещта е била ползвана се дължат лизингови вноски в размер на сумата от 302,15 лева за периода 10.08.2022 г. до 13.12.2022 г. Инвокира доводи, че се дължала неустойка за разваляне на договора, съобразно уговореното между страните в размер на сумата от 508,65 лева. Развива съображения, че освен това лизингополучателят дължал сума за заплатена застрахователна премия в размер на 169,92 лева, която била заплатена от ищеца на основание чл. 483 КЗ, като с оглед уговореното в договора, ответника дължал възстановяване на дължимата сума. Твърди, че съгласно общите условия на договора, ответника дължали сума за разходи по възстановяването на лизинговия актив в размер на 396,00 лева. Излага съображения, че е издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се твърди, че нямало ясен метод по който да се изчисли дължимите вноски, за което прави обосновка от фактическа и правна страна. Поддържа, че с оглед фактическите твърдения на ищеца не било налице неизпълнение, като напротив би се достигнало до хипотеза не неоснователно обогатяване. Навежда доводи, че след като са неоснователни вземанията за главница, то такива били и акцесорните вземания за лихва. Развива съображения, че не се дължали претендираните вземания за възстановяване на лизинговия актив, което извежда с аргументи от уговореното в договора, а освен това не било ясно какви точно разходи са извършени, нито дали действително последните са сторени. Твърди, че процесният договор за лизинг е нищожен с оглед уговорената стойност и размера на ГПР, като развива съображения, че възнаградителната лихва е в пъти по-голяма от законната такава. Поддържа, че с оглед посоченото в договора всичко било уговорено в абсолютни проценти без да е ясна методиката за формирането на ГПР. Инвокира съображения за нарушаване на императивни правила на ЗПК. Иска отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално, обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 345 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Спорното материални право е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидно сключен договор за лизинг; 2) вещта предмет на договора да е предоставена за ползване; 3) клаузите от договора да са валидни, като не противоречат на императивните материалноправни норми; 4) клаузите от договора да са индивидуално уговорени или да не нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави; 5) наличието на валидно уговорени неустоечни клаузи; 6) да е надлежно упражнено потестативното право на разваляне на договора от страна на ищеца, т.е. същият да е поканил ответника, като му е дал достатъчен срок с писмена покана да изпълни задълженията си, като ясно и точно му е указал, че след изтичането на срока договора се разваля; 7) в договора да е било уговорено, че ищецът следва да заплати, респ. действително са заплатени вземанията за застрахователни премии, съответно данъчни задължения, както и суми за връщане на лизинговата вещ.

От извършена служебно справка по реда на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се установява, че „МБ.“ ООД е с променена търговска фирма и правно организационна форма, като понастоящем същият е „А.Ф.“ ЕООД.

2

Представен е Договор за финансов лизинг № ****** със задължително придобиване на собственост върху лизингов актив от 21.05.2021 г., сключен между „МБ.“ ООД от една страна в качеството на лизингодател и Б. Т. К. от друга страна, в качеството на лизингополучател. По силата на договора лизингодателя предоставя на лизингополучателя за възмездно ползване автомобил „*********”, при първоначална стойност от 5000,00 лева и цена на МПС-то от 5000,00 лева, като лизингополучателят участва в придобиването на вещта с първоначална вноски от 500,00 лева, се задължава да заплаща останалите лизингови вноски за 36 месеца, ведно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 3352,35 лева.

По договора страните са посочили, че ГПР е в размер на 41,16 %. Съгласно чл. 12 от договора лизингополучателят се задължава да сключи и поддържа застраховка „Гражданска отговорност“ за своя сметка по отношение на предоставения лек автомобил в полза на лизингодателя.

Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради което при липсата на доказателства, че последният е неавтентичен, същият обвързва страните в обективирания в него волеизявление и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

Съгласно правилото на чл. 20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.

Следователно между страните безспорно е установено, че е налице валидно облигационно отношение по договор за лизинг на лек автомобил.

По правната си характеристика договорът е за финансов лизинг разкрива характеристиките на двустранен, възмезден, консенсуален и комутативен договор по силата на който лизигодателят се задължава да придобие лизинговата вещ от трето лице при условията определени от лизингополучателят, която вещо следва да бъде предоставена за ползване, а лизингополучателят се задължава да заплаща уговорените по договора лизингови вноски (лизингово възнаграждение), да пази вещта и да заплаща разходите свързани с ползването и поддържането на вещта.

Представено е Приложение № 2 към Договор за финансов лизинг № ******, катосе установява, че автомобил „*********”, рег. № ******* е бил предоставен на лизингополучателя за ползване.

Приложено е Уведомление за прекратяване на договор за лизинг № ****** от 19.09.2022 г., като същия е подписан от страните по договора. С уведомлението лизингополучателят е уведомен, че поради неизпълнение на договора последният се разваля (неправилно наречено прекратяване), като се претендират заплащане на дължими суми.

Също така се изяснява, че лизингополучателят е уведомен, че по силата на уговореното в договора следва да върне вещта предоставена по договора за лизинг.

От приемо-предавателен протокол от 04.10.2022 г. се установява, че лизингополучателят е върнал на лизингодателя предоставената по договора за лизинг вещ автомобил „*********”, рег. № *******.

Приемо-предавателният протокол има характеристиката на частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, но след като не е оспорен надлежно от страните и липсват доказателства за неговата неавтентичност, последният има характеристиката на разписка по смисъла на чл. 77 ЗЗД, която доказва изпълнението от страна на длъжника на неговото задължение. Нещо повече, този документ е представен именно от лизингодателят, поради което същият е признал по смисъла на чл. 175 ГПК, че длъжникът по договора за лизинг е изпълнил задължението си и е върнал лизинговата вещ. А признанието на факти е едно от 3 най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, което преценено съобразно останалите доказателства по делото, води до изясняването на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 10 ГПК и чл. 175 ГПК.

Прието е неоспорено е заключението на ССчЕ от което се изяснява, че ответника е заплатил общо сумата от 3961,44 лева, както следва до 04.10.2022 г. – сумата от 3052,37 лева и до 04.10.2022 г. сумата от още 909,07 лева. Експертът е посочил, че със заплатените суми е направено прихващане на изпълнение на суми за главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва, разходи за възстановяне на МПС, неустойка, дължим данък за МПС, застрахователни премии за застраховка „Гражданска отговорност“, моратони неустойки и лихви по лизингови вноски. Уточнено е, че размерът на договорената, но незапалтена част от главницата и възнаградителната лихва, както и начислената мораторна неустойка е в размер на 302,15 лева – главницаза периода 10.07.2022 г. до 04.10.2022 г., както и сумата от 312,59 лева – възнаградителна лихва за същия период и сумата от 8,17 лева – мораторна неустойка. Вещото лице е посочило, че последните три лизингови вноски за периода 10.06.2022 г. до 10.09.2022 г. в общ размер на 658,65 лева са с настъпил падеж преди прекратяването на договора. Уточнено е, че ищецът е заплатил дължимата сума за данък в размер на 83,09 лева и 124,63 лева и 7,55 лева за 2021 г. и 2022 г. и 2023 г. Експертът е посочил, че с дебитни писма от 17.11.2022 г. и 18.01.2023 г. са начислени застрахователни премии по договори за застраховка „Гражданска отговорност“ в общ размер от 169,92 лева.

Вещото лице е посочило, че с оглед уговореното в договора действителният размер на ГПР е 48,57 %, ако се вземат предвид само условията по договора, а съгласно действително дължимото, съгласно всички дължими такси и допълнителни вземания, действителният размер на ГПР е 77,00 %, съответно, ако се вземат критериите договора за допълнително дължимите такси размер на ГПР е 53,50 %.

Съдът, като извърши преценка на заключението на ССчЕ, съобразно правилото на чл.

202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е извършено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК „При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.“, тоест първоинстанционният съд следи служебно и може да се произнесе по действителността на договора или отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато се касае за потребителски спор, съдът следи и за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни ex lege, освен ако не са индивидуално уговорени – арг. чл .146, ал. 1 ЗЗП.