Решение № 449 от 29.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Пазарджик, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20255200500654 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 555 от 16.05.2025 г.,постановено по гр.д.№ 5396 /2024 г. по описа на районен съд -Пазарджик е прието за установено, че ответникът Т. Л. И., ЕГН **********, с адрес: *************** дължи на ищеца „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” 52-54, чрез юрисконсулт М.Н., сумата от 3678,34 лева, представляваща главница /чистата стойност/ по Договор за потребителски кредит № 720031272940 от 14.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда 27.09.2024 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 4014/2024 г. по описа на РС Пазарджик, като е отхвърлен иска за сумата над 3678,34 лева до първоначално претендирани от 3957,46 лева главница и исковете за договорна лихва в размер на 853,78 лв. дължима за периода от 25.02.2024 г. до 08.08.2024 г. и обезщетение за забава в размер на 69,90 лева, дължимо за периода 25.02.2024 г. до 11.09.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. 4014/2024 г. по описа на РС Пазарджик. Разпределена е и отговорността за разноски.

От ищеца в първоинстанционното производство“Ти Би Ай Банк“ЕАД е подадена въззивна жалба срещу горното решение в отхвърлителната му част като се излагат 1 оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се , че постановения съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен поради което подават настоящата жалба по отношение на отхвърлените от първоинстанционния съд суми.На първо място, оспорват твърденията на съда, че за потребителя не ставало ясно какви суми се отпускат с процесния договор и за какви цели. Конкретно, размерът на предоставения кредит е посочен в чл. 7 от договора за потребителски кредит - „Общ размер на кредита и условия за усвояването му“, където са индивидуализирани предоставените на кредитополучателя суми и е посочен общият им размер. В случая на длъжника по настоящото производство бил предоставена в кредит обща сума в размер на 4 000,00 лева /ОБЩ размер на кредита/.По отношение на начина на посочването на ГПР в договора се отбелязва , че същото е направено именно според изискванията на закона като е посочен годишният процент на разходите както като процент, така и с думи и цифри е изписана общата общата дължима сума от потребителя.

Посочен е и общият размер на предоставения финансов ресурс /ОБЩ размер на кредита. По този начин потребителят е бил наясно какви са последиците за него от сключването на договора, каква сума получава и каква сума потребителят следва да върне на кредитодателя по договора.На второ място, се поддържа , че от параметрите на договора, ставало ясно , че в него няма каквито и да е такси, които да оказват някакво влияние на ГПР, съответно да е необходимо да бъдат посочвани като разход в договора. Такива такси или разходи няма, а посоченият процент на ГПР включва единствено посочената обща сума от потребителя, която следва да върне на кредитополучателя. Липсва неяснота относно начина на формиране на ГПР. Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на годишния процент на разходите, а същите са нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК. Такова изискване е налице само по отношение на референтния лихвен процент (чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК) като основа за изчисляване на приложимия към договора за кредит променлив лихвен процент съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗПК, но в случаите, в които уговореният лихвен процент по кредита не е променлив, а фиксиран, не е необходимо договорът да съдържа ясна и разписана изчислителна процедура (формула), в която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори). Годишният процент на разходите отразява обшият размер на разходите по кредита на годишна база. Той следва да бъде посочен като процепт в договора за кредит, от една страна, а от друга в Договора да бъде посочена и общо дължимата сума от Потребителя. Видно от приложимата законова норма на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, преследваната от законодателя легитимна цел е, не потребителят да бъде информиран до степен сам да може да пресметне ГПР /още повече, че формулата за това изисква специални математически знания, каквито средния потребител не притежава/, а да се информира за това колко реално ще струва ползването на предоставения финансов ресурс, при надлежно изпълнение на договора за кредит. Към момента на сключване на процесния договор вече са съществували законовите разпоредби на чл. 19. ал. 4 и ал. 5 от ЗПК, които точно и ясно определят предела на оскъпяване на кредита. При това, възнаградителната лихва е само един от компонентите от ГПР и размерът подлежи на преценка от 2 кредитодателя и се договаря с кредитополучателя. като единственото условие е същата, наред с другите общи разходи по кредита, формиращи ГПР да не надвишават пет пъти размера на законната лихва но просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което в процесния случай е спазено. Годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е определен с постановленис № 426 па Министерски съвет от 18.12.2014 г., обн. ДВ. бр. 106 /23.12.2014 г.. съобразно което същият е в размер на основния лихвен процент на Българска народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта. През процесния период, за който се претендира възнаградителна лихва, основният лихвен процент на БНБ е 0. 00 на сто, а на 01.01.2023 е увеличен на 1.42 % при което за посочения период на действие на договора за кредит годишният процент на разходите в размер на 48,77% по него не е следвало да превишава 50 %. Следователно уговореният в договора ГПР не надвишава тези гранични 50 %, поради което същият не противоречи на регламентираното в чл. 19. ал. 4 ЗПК императивно изискване и не е недействителен. Прави се искане да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и да се уважи иска като се приеме за установено, че Т. Л. И. дължи на „Ти Би Ай Банк“ЕАД главница над присъдената сума от 3678,34 лв. до първоначално претендирания размер от 3957,46 лв. , договорна лихва в размер на 853,78 лв. за периода 25.02.2024 г. до 08.08.2024 г. и обезщетение за забава в размер на 69,90 лв .за периода от 25.02.2024 г. до 11.09.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/ 27.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.Не се сочат нови доказателства. Претендират се съдебно- деловодни разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Прави се бланкетно възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ответната страна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от насрещната страна е подаден писмен отговор, в който ответникът чрез неговият процесуален представител поддържа доводи, според които обжалваната част от съдебното решение е правилна и законосъобразна.Сочи се относима съдебна практика.

В съдебно заседание пред въззиввната инстанция жалбоподателят „Ти Би Ай Банк“ЕАД не изпраща представител. Ответникът по жалбата също не изпраща представител.

Представя писмено становище с изложени доводи по съществото на спора.

Пазарджишкият окръжен съд като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване , поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Предмет на образуваното първоинстанционно производство е бил положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК 131134023 със седалище и адрес на управление град София, ул.“Димитър 3

Хаджикоцев“№ 52-54 срещу Т. Л. И., ЕГН **********, с адрес: с. *********, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият в качеството си на кредитополучател по договор за потребителски кредит № 720031272940 от 16.10.2023 г., дължи изпълнение на парично задължение към ищеца в качеството му на кредитодател по същия договор, за сумата в общ размер 4881,14 лева, от които: 3957,46 лева главница, 853,78 лева договорна лихва за периода от 25.02.2024 г. до 08.08.2024 г., 69,90 лева обезщетение за забава за периода 25.02.2024 г. до 11.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК /27.09.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. 4014/2024 г. по описа на РС Пазарджик. Претендира разноски.В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 14.10.2023 г. между страните е възникнало правоотношение по силата на договор за потребителски кредит № 720031272940. На основание така сключения договор, ищецът е предоставил сума в размер на 4000,00 лева, която била получена от ответника, като крайното задължение възлиза в размер на 9483,49 лева, която сума е разсрочена на 60 погасителни месечни вноски- 59 вноски всяка в размер на 158,07 лева, ведно с последна изравнителна вноска в размер на 157,36 лева. ГЛП е уговорен в размер на 41,15 %. Посочено е, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 25.02.2024 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 25.02.2024 г., 25.03.2024 г., 25.04.2024 г.. Сочи, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 08.08.2024 г. Посочва, че съгласно чл.9, ал.4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължи и обезщетение за забава /лихва за просрочие/, което към 11.09.2024 г. е било в размер на 69,90 лева.

Твърди се, че е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК. Съдът уважил претенцията им и по образуваното ч.гр.д. № 4014/2024 по описа на Районен съд Пазарджик, е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Било е образувано изпълнително дело № 1413/2024 г. по описа на ЧСИ Д.С., per. № ***. Със свое разпореждане, получено от ищеца на 03.12.2024 г., съдът предоставил едномесечен срок, съгласно чл.415 ГПК, за предявяване на иск за установяване вземането си, във връзка с депозирано възражение.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез пълномощника си адвокат М. В. М. от АК П., в който излага доводи за допустимост и неоснователност на претенцията. Твърди, че сключеният между страните договор за потребителски кредит от 14.10.2023г. е недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1,т.9 ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора за потребителски кредит от 14.10.2023 г. бил посочен годишен лихвен процент 41.15 %, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Според него нарушението било още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания от заемодателя. Смята, че процесният договор е недействителен и тъй като в него е посочено, че ГПР е 48.77 %, но липсвало каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. По този начин ответникът бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него 4 финансов продукт.На следващо място смята, че към процесният договор има погасителен план, но той изцяло не отговарял на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, тъй като в него липсвало задължителната информация по ЗПК. Доколкото в Договор за потребителски кредит от 14.10.2023 г. била предвидена дължимостта на договорна лихва, е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Това не било сторено от кредитодателя, а единствено и само се задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да ставало ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума. Това създавало невъзможност за ответника да разбере заплащаните от него вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Прави се искане предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.Претендира разноски.