Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1431 от 21.07.2022, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Касационно административно наказателно дело 1148/2022
Вид
Решение № 1431
Подписан
21.07.2022
Състав
МАРИЯ ИВАНОВА НИКОЛОВА, АНЕЛИЯ ИЛИЕВА ХАРИТЕВА, ГЕОРГИ ХРИСТОВ ПАСКОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174, ал.3 · Закон за движението по пътищата

Р

Е Ш Е Н И Е

№1431/21.7.2022г. гр. Пловдив, 21.07.2022 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIІ състав, в открито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ

ПАСКОВ

МАРИЯ НИКОЛОВА при секретаря Севдалина Дункова и участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдия Николова КАНД № 1148 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, предявена от А.Г.Т., ЕГН **********, против Решение № 574/16.03.2022 г., постановено по АНД № 4083/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0441-000314 от 28.05.2021 г. на Началник сектор към ОДМВР Пловдив, 04 РУ Пловдив, с което на А.Г.Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Твърди се, че действията на съдебния състав не са всестранни и пълни. Посочва се още, че съдът не е изпълнил задължението си за служебна активност при изясняване на случая, а изготвил решението си едностранчиво. Изложени са доводи, че фактите са явно изопачени и не кореспондират с обстоятелствата. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.

Ответникът не изразява становище по касационната жалба.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение

№ 574/16.03.2022 г., постановено по АНД №

4083/2021г., Пловдивски районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 21-0441-000314 от 28.05.2021 г. на Началник сектор към ОДМВР Пловдив, 04 РУ Пловдив, с което на А.Г.Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

За да постанови този резултат, Районен съд Пловдив е приел за безспорно установено, че А.Г.Т. е извършил нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Посочил е, че от обективна страна по безспорен начин е доказан отказът на Т. да му бъде извършен тест с техническо средство DRAGER DRUG CHECK 3000 С LOT ARPA – 0012 за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, като в тази връзка съдът се е позовал на показанията на разпитания по делото свидетел - актосъставител. Изрично районен съд е посочил, че са ирелевантни причините за отказът на жалбоподателя. Приел е за неоснователно възражението на Т., че не му била осигурена възможност своевременно да пристигне в болничното заведение, за да даде кръв за лабораторно изследване, като в тази връзка е посочил, че първоначално Т. се насочил към грешно болнично заведение, а не към това, което било вписано в талона за изследване, което вероятно е довело до неговото забавяне да се яви за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. На следващо място според районен съд, правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП, като наложената глоба е във фиксиран размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, което е в предвидените от закона рамки. Според мотивите на оспорения съдебен акт, процесното деяние не представлява хипотеза на маловажен случай на административно нарушение.

Решението е правилно.

Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Районният съд е събрал доказателства, обсъдил е фактите поотделно и в тяхната съвкупност. Изводите на районния съд са напълно обосновани и съответни както на установените факти, така и на приложимите материалноправни норми.

В процесния случай безспорно се установява от доказателствата по делото, че А.Г.Т. е отказал да му бъде извършена проверка с тест, а и впоследствие целта на проверката не е била постигната по друг начин – чрез медицинско изследване употребата на наркотици и техните аналози, т.е. правилна е квалификацията на нарушението по чл. 174, ал. 3, предложение 2 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда нарушението – отказ на водача да бъде проверен за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, който отказ може да има различни форми. В настоящия случай в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление ясно е посочено в какво се състои противоправното поведение на нарушителя, поради което той своевременно е бил запознат с фактите, срещу които трябва да се защитава, и е била обезпечена възможността му да упражнява адекватно и в пълен обем правото си на защита.

Не се споделя възражението на касатора, че съдът не е изпълнил задължението си за служебна активност при изясняване на случая. Напротив съдът е събрал гласни и писмени доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване по делото.

Изводите за осъществяването на относимите обстоятелства са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата за това.

Касационна инстанция напълно споделя извода на районен съд, че причините за отказа на Т. да бъде тестван за употребата на наркотични или упойващи вещества с полеви тест са ирелевантни.

Що се отнася до възражението на касатора, направено пред първа инстанция, че не му е осигурена възможност да направи медицинско изследване, следва да се отбележи, че както е посочено и в АУАН и в НП нарушението е извършено около 15:55 часа, а екземпляр от талона за изследване е връчен на Т. в 16:50 часа, т.е. около час след отказа. Очевидно забавянето за извършване на изследването се дължи на объркването на касатора на болничното заведение. Както твърди и самият той в жалбата пред районен съд, първоначално е отишъл в Окръжна болница - Пловдив, а в самият талон за изследване е посочено, че следва да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ - гр. Пловдив.

Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 574/16.03.2022 г., постановено по АНД № 4083/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: