Решение № 1660 от 15.08.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1660 гр. Пловдив, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20225330202896 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш серия К № 5057292 издаден от ОДМВР гр.Пловдив, с който на М. Н. М., с ЕГН **********, с адрес гр.П., ул.“П.“ №* е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения подробно изложени в жалбата.

Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но взема становище в писмено такова по жалбата като я намира за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 08.07.2021г. около 11.37ч товарен автомобил с рег. № ******, марка 1

„Дачия Дъстър”, собственост на дружество представлявано от жалбоподателя, се движел в гр.Пловдив на бул.“Кукленско шосе“. Срещу №3, посока на движение север – юг, скоростта му била 73 км/ч, при ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. Горното било заснето с автоматизирана система за видеоконтрол № CORDON – М“2 № MD1196. В последствие бил разпечатан електронния фиш предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя като управител на дружеството собственик на автомобила.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, както и справка за регистрация на МПС, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

По фактите жалбоподателя не спори, навеждайки твърдение, че при издаване на процесния фиш са допуснати редица нарушения на процесуалните правила. На първо място следва да се посочи, че ако жалбоподателя не е управлявал автомобила собственост на представлявано от него дружество на посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето, което де факто е извършило нарушението. След като не е сторил това то извода е, че той лично е управлявал посоченото МПС. В чл.188, ал.2 ЗДвП законодателят изрично е уредил подобна хипотеза. Не е основателно възражението, че фиша бил издаден в нарушение на ЗАНН. Такива изисквания чл.189, ал.4 ЗДвП не поставя. Изисква се дата на нарушението и посочване на структурата на МВР издала фиша. На следващо място не се изисква липса на орган на МВР при установяване на нарушението , а пир издаване на фиша. Ето защо и това възражение не е основателно. Всъщност това не е и задължение към контролния орган, а е оправомощаване на да се издаде ЕФ без да присъства контролен орган. Освен това закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено. Видно от справката за регистрация, то именно дружество представлявано от жалбоподателя е собственик на отразеното на снимката МПС. В процесния фиш са ясно посочени три имена и ЕГН на жалбоподателя, с което той е инидивидуализиран. Действително като адрес е 2 посочен този на юридическото лице собственик на автомобила, но това от една страна също е адрес по месторабота на жалбоподателя, а от друга изискването за адрес би могло в определени случаи да е наложително за индивидуализация на нарушителя. В порцесния казус обаче това не е решаващо, а са налице достатъчно данни и без личния адрес на жалбоподателя, така щото същия да бъде индивидуализиран като нарушител, който е санкциониран с процесния ЕФ. На следващо място по делото са приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на техническото средство. Това сочи на извод, че нарушението е било установено с годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при измерването. В процесния казус ТР № 1/2014г. на ВАС не е относимо, тъй като процесния казус е след тази дата, съответно приета е нова нормативна уредба по въпросите предмет на разглеждане с него, а както бе посочено погоре в случая са спазени правилата за употреба на техническото средство, което е видно от приложения протокол по чл.10 от Наредбата, съдържащ всички съществени реквизити. В случая се касае за нарушение на общото правило по чл.21, ал.1 ЗДвП за движение в населено място, поради което и нормално не е посочено наличието на специален знак В-26, нито е била налично стационарно средство за измерване, нито се твърди подобно нещо с процесния ЕФ. Няма противоречие между Наредба 8121з-0532/12.05.2015г. и ЗДвП, досежно възможността да се установи нарушение с техническо средство, защото самия закон е предвидил тази възможност. Ето защо и това възражение не е основателно.

Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП и е определена глоба от 100 лева за превишение от 23 км/ч. Следва да се посочи, че съгласно фотоснимката от нарушението скоростта е била повисока – 76 км/ч и превишение 26 км/ч, но това с нищо не нарушава правата на жалбоподателя.

С оглед потвърдителното решение на въззиваемата страна – ОДМВР Пловдив следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН. То е в тежест на жалбоподателя.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5057292 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на М. Н. М., с ЕГН **********, с адрес гр.П., ул.“П.“ №* е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателят М. Н. М., с ЕГН **********, с адрес гр.П., ул.“П.“ №* да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 80 /осемдесет / лева разноски по делото пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4