Решение № 221 от 12.09.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Враца, 12.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20261400500493 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Х. Д. Д., с ЕГН **********, от гр. *** срещу действие на ЧСИ И. Ц., peг. № 899, с район на действие – района на ОС - Враца, по изпълнително дело № 20238990401451. Жалбоподателя твърди, че по посоченото изпълнително дело ЧСИ с постановление № 2562/30.06.2026 г. неправилно е определил несеквестируемия доход в частта над размера от 32,89 евро до размер от 330,18 евро. Счита, че съгласно правилата на чл. 446 ГПК несеквестируемия минимум се определя при намаляване на нетния доход от трудовото възнаграждение до размер от 620,20 евро. Правилата на ГПК предвиждали удръжките да се правят от сумата над този екзистенц минимум. Жалбоподателката имала едно непълнолетно дете, което отглеждала сама. При определяне на секвестируемата сума, следвало от разликата над минималната заплата да се извади съответния процент. Счита, че изпълнителния лист е предявен пред ЧСИ слез изтичане на давностния срок. Иска отмяна на обжалваното постановление.

В законния срок са постъпили писмени възражения от взискателя "БЕСТ Кепитъл България" ЕАД /с предишно наименование „Кредит Инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД/, с ЕИК 202423225.

Съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, като е изложил подробни мотиви за неоснователност на жалбата.

Врачанският окръжен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата 1 и доказателствата съдържащи се в копието от изпълнителното дело, прие следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срок и отговаря и на останалите изисквания по чл. 436 ГПК подадена е от надлежна страна – длъжник, като с жалбата се оспорват подлежащи на обжалване действия.

По основателността на жалбата:

Производството по изпълнително дело № 20238990401451 е образувано по молба от 02.08.2023 г., на "БЕСТ Кепитъл България" ЕАД и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 22.01.2011 г. от РС - Враца на основание заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 5366 от 2010 г., срещу длъжника Х. Д. Д. за заплащане на парични задължения по договор за кредит. В молбата за образуване взискателя е поискал да се извършат справки в регистъра на БНБ за наличие на банкови сметки, в НАП за сключени трудови договори и декларирано движимо и недвижимо имущество, и съответно налагане на запори и възбрани, както и насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника. Възложени са права по чл. 18 от ЗЧСИ.

Със съобщение изх. № 12925/30.03.2026 г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника получавано от „КОМПЛЕКСЕН ОНКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР – ВРАЦА“ ЕООД.

Постъпили са молби от 25.06.2026 г. и от 26.06.2026 г., от длъжника Х. Д. Д., с които се иска преизчисляване на извършените от работодателя удръжки от трудовото възнаграждение за месеците април в размер на 189,38 евро и май 2026 г. в размер на 250,59 евро и връщане на суми, които смята за несеквестируеми.

От приложени фишове е видно, че за месец април 2026 г. на длъжницата е й начислено трудово възнаграждение след приспадане на данъци и осигурителни вноски в размер на 809,58 евро, от които по запор са й удържани 189,38 евро, като й е преведена сумата 620,20 евро. За месец май 2026 г. на длъжницата е й начислено трудово възнаграждение след приспадане на данъци и осигурителни вноски в размер на 870,79 евро, от които по запор са й удържани 250,59 евро, като й е преведена сумата 620,20 евро.

С постановление № 2562/30.06.2026 г., е отказано възстановяване на сумите над 32,89 евро, до претендирания размер за връщане от 330,18 евро.

При така установената фактическа обстановка по движението на изпълнителното производство, съдебният изпълнител законосъобразно е определил размера на подлежащата на връщане надвзета от работодателя сума.

Не се спори, че длъжницата има едно дете, което издържа, като получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата, като при това положение размерът на несеквестируемия доход при изпълнение върху трудово възнаграждение се определя от правилото на чл. 446, ал. 1, т. 1 ГПК - може да се удържа една четвърт част. Съгласно чл. 446, ал. 2 ГПК, месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху 2 него данъци и задължителни осигурителни вноски, като в конкретния случай, от приложени фишове се установи, че за месец април 2026 г. на длъжницата е й начислено трудово възнаграждение след приспадане на данъци и осигурителни вноски в размер на 809,58 евро, а за месец май 2026 г., в размер на 870,79 евро. Съгласно чл. 446, ал. 3 ГПК, дробните части по ал. 1, т. 1 се изчисляват върху пълния размер на дохода на осъденото лице след приспадане на сумите по ал. 2, като във всички случаи за лицето трябва да остане сума не по-малка от минималната работна заплата. При спазване на тези правила една четвърт част о т трудово възнаграждение на длъжницата е: за месец април е 202,40 евро, но поради изискването чл. 446, ал. 3 ГПК да не се накърнява правото да се получи поне минималната работна заплата, подлежащата на секвестиране сума е 189,38 евро; за месец май 217,70 евро.

Разликата от една четвърт част от трудово възнаграждение на длъжницата за месец май 2026 г. - 217,70 евро до удържаната от работодателя сума 250,59 евро е в размер 32,89 евро, която сума трябва да се върне на длъжницата, както правилно е сметнал ЧСИ.

По тези съображения и предвид изричната норма на чл. 446, ал. 3 ГПК неоснователни са доводите в жалбата, че правилата на ГПК предвиждат удръжките да се правят от размера на трудовото възнаграждение над минималната работна заплата. Оплакването на жалбоподателя за изтекла погасителна давност за процесите вземания не подлежи на разглеждане в настоящото производство, тъй като спора по същото би могъл да бъде разрешен единствено по реда на исковото такова, в какъвто смисъл е и трайната и безпротиворечива съдебна практика.

С оглед гореизложеното в производството не се установи извършване на действия на съдебния изпълнител, които да подлежат на отмяна, поради което жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна.

По изложените съображения, Врачанският окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна жалбата на Х. Д. Д., с ЕГН **********, длъжница по изпълнително дело № 20238990401451, срещу действие на ЧСИ И. Ц., peг. № 899, с район на действие – района на ОС - Враца, представляващо постановление № 2562/30.06.2026 г., с което е определен несеквестируемия доход от трудовото възнаграждение на длъжницата.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4