Решение № 110 от 15.08.2023, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Асеновград, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20235310200357 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С електронен фиш серия К № 3787586 на ОДМВР Пловдив на Д. Б. З. ЕГН:

********** с постоянен адрес: *** на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.2 т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 650 лв. за нарушение на чл. 21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш е останал Д. З. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения срок, в която излага конкретни доводи за отмяната му. В жалбата, се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на ЕФ, навеждат се твърдения за съществени нарушения на процесуалните правила в процедурата по установяване на нарушението и издаването на фиша, както и се твърди и неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив, редовно призована не изпраща представител, но чрез пълномощника си – юрисконсулт Белова взема становище по жалбата чрез писмено становище, като моли за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.

Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект и в законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

На 26.06.2020 г., в 10.18 часа, в Община Садово, на гл.път І-8 в зоната на км. 244 +200, посока на движение на контролираните МПС от запад към изток било фиксирано нарушение за скорост с автоматизирано техническо 1 средство TFR - 1М № 566, монтирано в служебен автомобил. В контролирания участък действало ограничение на скоростта 60 км., въведена с пътен знак В-26. В 10.18 часа системата заснела лек автомобил „Пежо Експерт Травълър" с рег. № **** да се движи със скорост от 111 км/ч. при разрешената за участъка 60 км/ч. Последвало издаване на процесния електронен фиш срещу регистрирания ползувател на автомобила Д. Б. З. за нарушение на чл.21 ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл.182 ал. 2 т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание- глоба в размер на 650 лв.

Съдът намира, че при констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяна.

От анализа на доказателствата се установява, че извършването на нарушението е установено по несъмнен начин и действително на датата и мястото, отразени в електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост и е извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДВП. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство- мобилна система за видеоконтрол TFR - 1М № 566, за което средство е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Същото е преминало на първоначална и последваща метрологична проверка, което се удостоверява с приложените протоколи за проверка.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице за какво именно нарушение му се налага санкцията.

От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 114 км/ч., след отчетен толеранс от минус 3% е определена скорост от 111 км/час, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение. В тази връзка в същия са намалени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение.

Правилно е определен и субектът на административно-наказателната отговорност. Електронен фиш е издаден срещу Д. Б. З.. Видно от приложената справка от информационната система на ОДМВР-Пловдив процесното МПС е регистрирано именно на него, като негов ползувател. Съгласно нормата на чл.

188 ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

В това отношение е спазено изискването на чл. 189 ал.5 от ЗДвП ЕФ да се връчи именно на лицето по чл. 188 ал.1 от ЗДвП, т.е на регистрирания в ЕИС на полицията ползувател на МПС какъвто е жалбоподателя З.. Същият не се е възползвал от процедурата по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, да оспори факта,че той е управлявал автомобила и авторството си в извършването на нарушението, като в 14-дневен срок от получаването му предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, следователно правилно съгласно чл. 189 ал.4 от ЗДвП ЕФ е издаден именно срещу него.

Правилно е приложена в случая процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП и е за 2 констатираното нарушение издаден електронен фиш. Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Спазено е изискването за задължително съдържание на Електронният фиш по чл. 189 ал.4 от ЗДвП, тъй като той съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката за доброволното й заплащане.

Доказателствата съотнесени към конкретиката на настоящия случай, налагат извод за законосъобразност на процесния електронен фиш. Електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189, ал.

4 от ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронния фиш, като нормата е специална по отношение н а чл. 57 от ЗАНН, където са предвидени реквизитите на наказателното постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на дата на издаване в електронния фиш. В случая е налице нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци в изискуемия от закона обем. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, както и от писмените доказателства приложени към преписката и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Видно от представено копие от протокол за проверка, техническото средство отговаря на метрологичните изисквания. Спазени са и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като по делото е наличен коректно попълнен протокол за използването на техническото средство по чл.10 от Наредбата. Посочения протокол е официален удостоверителен документ и установеното в него се ползва с доказателствена сила в случаите след като е надлежно съставен коректно попълнен и подписан от издателя. В него коректно е посочено действащото ограничение на скоростта, основанието за въвеждането, а именно с пътен знак, както и разстоянието от техническото средство до пътния знак, въвеждащ ограничението от скоростта. От анализа на данните съдържащи се в изисканата справка от ОПУ-Пловдив с приложена схема на път І-8 в зоната на км. 251.550, както и съпоставянето им със снимковия материал, става ясно, че нарушението е заснето именно в зоната на действие на пътния знак В 26, въвеждащ ограничението на скоростта до 60 км. ч. В случая не е необходимо прилагането на снимка на разположението на уреда - техническото средство установило нарушението, защото по правилото на чл. 10 ал.3 от Наредбата такава се прилага само при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства, а в случая техническото средство е 3 било монтирано в служебен автомобил. Неоснователни са наведените в жалбата възражения, че на конкретния пътен участък не съществувала необходимост от ограничаване на скоростта с пътен знак и че понастоящем същия бил премахнат. Тези обстоятелства са извън предмета на доказване в настоящото производство, като от значение за решаване на делото е единствено факта, че пътният знак, въвеждащ ограничение на скоростта до 60км.ч е съществувал към момента на извършване на нарушението, което обстоятелство съдът приема за безспорно установено на базата на приложените писмени доказателства – а именно Протокола по чл. 10 от Наредбата, който поради посочените по-горе характеристики се ползва с пълна доказателствена сила, както и справката с приложената схема от ОПУПловдив.

По отношение на наложената глоба в размер 650 лв. съдът намира, че АНО правилно е посочил размера. Посочената санкционна разпоредба 182 ал.2 т.6 от ЗДвП, към която правилно е съотнесено описаното нарушение предвижда глоба за превишаване на скоростта извън населено място над 50 km/h – в абсолютно определен размер от 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. лв. Като е наложил глобата в законоустановения размер от 650 лева при надлежно доказано и извършено от жалбоподателя нарушение АНО правилно е приложил закона.

По отношение на разноските, Съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на такива. Въпроса за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.

143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. С оглед изхода на делото и По силата на това правило, разноски следва да се присъдят на въззиваемата страна. Същата претендира възлагането на разноски за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира, че такива следва да бъдат определени в размер на 100 лева и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на ОДМВР-Пловди Поради изложените съображения и на осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3787586 на ОДМВР Пловдив, с който на Д. Б. З. ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.2 т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 650 лв. за нарушение на чл.

21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Д. Б. З. ЕГН: ********** да заплати на ОДМВР- Пловдив сумата от 650 лв. представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 –дневен срок о т съобщаването 4 му на страните, пред Административен съд- Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 5