Определение № 1861 от 08.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1861 гр. София, 08.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20261000501565 по описа за 2026 година

Производство по чл.248 ал.3 вр.чл.78 ал.4 ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от „Юробанк България“ АД срещу Определение № 7925/06.04.2026г. по гр. д.№ 9226/2024г. на СГС, ГО, 19-ти състав, с което е допълнено определението рег.№4744/27.02.2026г. с което производството е прекратено, като: „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕИК 000694749 е осъден да заплати на М. Г. Г. ЕГН **********, Г. А. Т. ЕГН ********** и К. Г. Т. ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, направените по делото разноски в размер на 4601,63евро, платено адвокатско възнаграждение.

Определението е било надлежно съобщено на страната на 22.04.2026г.

Частната жалба е депозирана на 21.04.2026г., т.е. преди изтичане на преклузивния срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят „Юробанк България“ АД изтъква факта, че определението е постановено в закрито заседание по чл. 248 ГПК във вр. чл. 78, ал. 4 ГПК вр. с молба на ответника за допълване на определение за прекратяване на производството, поради отказ от исковете.

Съдът не е възприел правилно практиката на СЕС и ВКС: Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС да бъдат редуцирани разноските до минимален размер. Националният съд е длъжен да не прилага Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, когато тя ограничава правото му да прецени пропорционалността на хонорара спрямо фактическата и правна сложност на делото. Съдът следва да определи размера на разноските въз основа на вида на спора, материалния интерес и най-вече обема на действително извършената работа, съгласно Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС. Настоящото производство се характеризира с изключително ниска правна и фактическа сложност поради факта, че след подаване на отговор на исковата молба от страна на ответника, СГС е спрял 1 производството до приключване на гр.д. 145/21, по описа на СГС. Веднага след възобновяване на делото, спряно поради преюдициалност до приключване на гр.д. № 145/2021 г., ищецът е депозирал отказ от иска. Процесуалните действия на ответника се изчерпват единствено с подаване на отговор на ИМ и формално явяване в едно съдебно заседание от 09.02.2026 г., в което не са разглеждани въпроси по същество. Затова моли да бъде редуциран размера на възнаграждението до абсолютния минимум, съответстващ на минималния обем извършена работа, възлизащ на не повече от 250 евро.

Ответниците по ч.ж. М. Г. Г. ЕГН **********, Г. А. Т. ЕГН ********** и К. Г. Т. ЕГН ********** оспорват същата и молят съда да потвърди определението като правилно и законосъобразно. Посочват, че съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Производството е прекратено поради отказ от иска от страна на „Юробанк България" АД. С представянето на документи с молба с вх. № 21448/16.02.2026г. всички изисквания за присъждане на разноски са надлежно изпълнени.

Оспорва твърдението на жалбоподателя, че делото е с изключително ниска правна и фактическа сложност, тъй като материалният интерес възлиза на 54 256,39 швейцарски франка и 249,00 евро (487,00 лева), а това е основен критерий при определяне на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г.

С оглед възникналата преюдициалност, производството е спряно до приключване на гр.д. № 145/2021 г. Това обстоятелство само по себе си свидетелства за значителна фактическа и правна сложност на спора, като изключва възможността същият да бъде квалифициран като правно или процесуално елементарен. Предметът на делото представлява материя с висока степен на правна специфика, по която е формирана обширна и трайна практика както на Съда на Европейския съюз, така и на ВКС. Разглеждането и разрешаването на подобен спор предпоставя задълбочен анализ на националното и европейското право. Жалбоподателят се позовава на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, като го тълкува неточно като основание за редуциране на разноските до абсолютен минимум от 250 евро. Решението не въвежда задължение за механично намаляване на разноските, нито позволява присъждане на символично възнаграждение, което не отразява действително положения труд. Напротив СЕС и ВКС изискват преценката да е индивидуална, фактическа и икономически обоснована, както в случая е действал СГС.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира молбата за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

Делото е било образувано по искова молба „Юробанк България“ АД срещу М. Г. Г. ЕГН **********, Г. А. Т. ЕГН ********** и К. Г. Т. ЕГН ********** с обективно и субективно съединени осъдителни искове с цена от 54 256,39 швейцарски франка и 249,00 евро (487,00 лева). СГС е спрял производството до приключване на гр.д. 145/21, по описа на СГС.

Веднага след възобновяване на делото, спряно поради преюдициалност до приключване на гр.д. № 145/2021 г., ищецът е депозирал отказ от иска.

След възобновяване на производството по делото е изготвено определение по чл.140 ГПК, 2 същото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, на което се е явил процесуалния представител на ответниците, изразил е становище по изготвения проект за доклад и направените от ищеца доказателствени искания. Представителят на ищеца е заявил, че поддържа исковата молба и направените доказателствени искания, независимо от влязлото в сила решение по гр.д. №145/2021г., във връзка с което е допусната съдебносчетоводна експертиза.

Банката е направила отказ от иска с молба, подадена след приключване на първото открито съдебно заседание.

С определение № 4744/27.02.2026 год. по гр. д.№ 9226/2024 год. на СГС, ГО, 19-ти състав, е прекратено производството по делото поради отказ от иска, заявен от ищеца след провеждане на първо открито съдебно заседание, в което са изслушани доводите на страните по определението по чл.140 ГПК и е допусната ССЕ. Представен е писмен отговор от ответниците, представлявани от адв. В. В., като е представен договор за правна помощ, от съдържанието на който се установява, че е договорено възнаграждение в размер на 9000лева, от които ½ платими при представяне на писмен отговор и другата ½ до датата на първото о.с.з.

Към молба с вх.№ 21448/16.02.2026г. на ответниците е приложен списък по чл.80 ГПК /л.138/ и доказателства за плащане на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 9000лева. Затова с обжалваното сега Определение № 7925/06.04.2026г. по гр. д.№ 9226/2024 г. на СГС, ГО, 19-ти състав, е допълнено определението рег.№ 4744/27.02.2026г.

Съобразно нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение. В своя акт СГС правилно отбелязва и обстоятелството, че възможността ответникът да претендира разноски, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, не е обусловено от това каква е причината за прекратяване, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

Настоящата съдебна инстанция намира, че ч.ж. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:

Първо – определението не е недопустимо, тъй като производството по чл. 250 ГПК има за цел отстраняване на пропуска на съда да се произнесе по част от спорния предмет – когато не е формирана воля на съда по отношение на част от спорното право (в случай, че е делимо), по някой от съединените искове, или по допълнителните искания на страната, свързани с главния спорен предмет (за присъждане на плодове, лихви и разноски). В случая с определението за прекратяване на производството, поради отказ от исковете, заявен от ищеца, съдът е пропуснал да се произнесе по искането на ответниците за присъждане на разноски.

Съгласно чл. 252 ГПК съдът се произнася с определение, когато разрешава въпроси, с които не се решава спорът по същество между страните. Правилата относно изменение и допълване на решенията следва да се приложат и за определенията, с които се слага край на 3 производството по делото. Решението на съда не подлежи на промяна или допълване, на основание чл. 246 ГПК, освен в предвидените от закона случаи. Тези случаи са предвидени в чл. 247, чл. 250 и чл. 248 от ГПК. Изрично в т. 8 от Тълкувателно решение 6/06.11.2013 г. по тълк.д. 6/12 г. на ОСГТК на ВКС са посочени двете форми за изменение на решението в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК, при липса на произнасяне в частта за разноските, допълване и при твърдение, че са неправилно определени разноските, изменение на вече определените разноски. При искане за допълване или изменение на решението в частта за разноските, съдът постановява определение по реда на чл.248 ГПК. Актът е окончателен. С него се разрешава по същество правен въпрос относно дължимостта на разноските, окончателно и поради това не подлежи на последващо изменение от същия съд.

Този извод следва и от езиковото тълкуване на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, че определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК подлежи на обжалване по реда на обжалване на самото решение относно, което е постановено. Актът не подлежи на изменение, от съда, който го е постановил. Правна възможност за изменение на определението, постановено по реда на чл.

248 ГПК, не е предвидена. Този извод следва от изрично предвидените случаи на промяна на съдебното решение и предвидената възможност за обжалване по реда на обжалване на самото решение. Извън предвидените случаи за изменение и допълване на съдебното решение, не може да има изменение на решението на съда. Следователно и при постановяване на определение, с което се слага край на производството по делото и което е неоттегляемо, на основание чл. 253 ГПК, следва да се приложат посочените норми на чл.

247, чл. 250 и чл. 248 ГПК. Това правило обуславя извод, че при постановено определение за допълване, на основание чл.248 ГПК, на определение за връщане на исковата молба, на основание чл. 129, ал.3 ГПК, респ. за прекратяване на производството по делото, по реда на чл.233 ГПК последващо определение за изменение на определението за вече присъдените с предходно определение разноски, е недопустимо.

Самото определение за допълване на определението за прекратяване на производството не подлежи на изменение, тъй като липсва такава предвидена в закона процесуална възможност. Актът, който подлежи на изменение и допълнение, е актът за прекратяване по чл.233 ГПК. Определението, с което е постановено допълване на определението за прекратяване не подлежи на изменение по реда на чл.248 ГПК. Затова ч.ж. е допустима./в този смисъл определение № 3194 ОТ 12.11.2025 Г. ПО К. Ч. Т. Д. № 1971/2025 Г., Т. К., ІІ Т.

О. НА ВКС/.

Второ - що се отнася до въпроса, свързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се посочи, че съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, съдът не е обвързан от минимално определен размер на адвокатския хонорар в нормативен акт, изготвен от съсловна организация на адвокатите, което трябва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по см. на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, следователно, е без значение какви са предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждение в различните редакции на Наредба № 1/2024 г. Наред с това, трябва да се изясни, че съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС, действието 4 на договора за предоставяне на адвокатска услуга е от момента на сключването му, разпоредбите на чл. 7-9 от Наредбата са материалноправни и всякакви изменения в тях, касаещи размера на уговореното адвокатско възнаграждение, действат занапред, доколкото друго не е уговорено. (В този см., напр. определение № 4124/15.12.2023 г. по ч.гр.д. № 2998/2023 г. на IV г.о. на ВКС, определение № 230/24.06.2020 г. на II т.о. на ВКС по ч.т.д. № 660/2020 г.; определение № 625/03.08.2023 г. на I т.о. по т.д. № 1119/2023 г., определение № 3039/17.10.2023 г. по гр.д. №№ 914/2023 г. на IV г.о. на ВКС; определение № 50032 от 20.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1705/2022 г., I г. о., ГК и пр.).