Решение № 117 от 30.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Бургас, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Зоя М. Милтиядова като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100601403 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивен протест на Районна прокуратура – Бургас против Присъда № 10 от 19.09.2023 г. на Районен съд – Средец, постановена по НОХД № 23/2023 г. по описа на същия съд.

С атакуваната присъда подсъдимият И. П. П., ЕГН ******, е признат за невиновен затова, че на 14.07.2022 г. в гр. *****, на ул. „*****“, чрез удар с крак в областта на дясната ръка, причинил лека телесна повреда на полицейски служител при изпълнение на службата му, а именно на М. П. М., заемащ длъжността „Командир на отделение“ в РУ – Средец, изразяваща се в кръвонасядане, оток, болки и ограничени движения в областта на палеца на дясната ръка, достигащи до основата на китката, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание 1 чл. 304 от НПК, във връзка с чл. 33, ал. 1, във връзка с чл. 9, ал. 1 от НК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.131, ал.2, предл.четвърто, т.3, вр.чл.130, ал.1 от НК.

Прокуратурата атакува постановената присъда с бланкетен въззивен протест, в който се твърди, че съдебният акт е неправилен, поради което се иска и неговата отмяна.

След определението на въззивния съдебен състав по чл. 327 от НПК, по делото постъпи допълнително изложение към въззивния протест. С него се изразява несъгласие със заключението на вещите лица по назначената и изпълнена в хода на първоинстанционното съдебно следствие комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, според която подсъдимият е бил невменяем, както към момента на извършване на деянието, така и към момента на постановяване на присъдата. Според прокурора, видно от доказателствения материал по делото, подсъдимият никога не е бил воден на отчет в ОДЗПС - Бургас, съответно никога не е бил диагностициран, респ. по отношение на него не е било образувано производство по Закона за здравето.

Липсата на подобни факти контрастирала на заключението на вещите лица, защото ако се приемело, че състоянието на подсъдимия представлява резидуална шизофрения, то тази диагноза изисквала на П. вече да е била поставена диагноза шизофрения назад във времето. Според прокурора, доколкото шизофренията протича с психотични епизоди и връщане към нормално функциониране, от експертното заключение не ставало ясно в състояние на какъв епизод е било извършено деянието, нито в какъв епизод се е намирал подсъдимия към момента на неговото освидетелстване, респективно във всеки от епизодите ли е налице невменяемост. Поради тези съображения, прокурорът предлага в хода на въззивното съдебно производство да бъде назначена допълнителна тройна психиатричнопсихологична експертиза, която да отговори на въпроса откога се е проявило заболяването на подсъдимия П. и кога е било диагностицирано за пръв път, като се отчете фактът, че според представената по делото справка за съдимост, същият е осъждан за деяние по чл. 198, ал.1 от НК, което е извършил на 21.05.2021 г., като присъдата е влязла в сила на 20.09.2021 г., т.е. вещите лица следва да отговорят и на въпроса, към посочените дати същият могъл ли е разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Иска се експертизата да изясни в какъв епизод на заболяването си се е 2 намирал и бил ли е невменяем подсъдимият П. към инкриминираната дата 14.07.2022 г. и към датата на освидетелстване - 29.08.2023 г. Моли въззивния съд да се произнесе по законосъобразността и правилността на протестираната присъда едва след като изслуша експертното заключение по исканата с протеста допълнителна експертиза.

В съдебно заседание настоящият въззивен съдебен състав прецени, че следва да уважи направеното от прокуратурата доказателствено искане, като с протоколно определение допусна повторна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, разпита вещите лица и прие заключението на същата.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция, представителят на прокуратурата моли, предвид представеното и защитено от вещите лица писмено заключение по назначената повторна комплексна експертиза, както и с оглед заявеното от тях в съдебното заседание, въззивният съд да отмени протестираната присъда на Районен съд – Средец и да прекрати наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК, доколкото се установява, че подсъдимият П. е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, след извършване на престъплението.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият, редовно призован, се явява и моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Защитникът му изразява несъгласие с искането на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство от въззивния съд, доколкото намира, че подзащитният му се е намирал в състояние на невменяемост и към датата ни извършване на инкриминираното деяние. Ето защо атакуваната присъда на районния съд да бъде потвърдена като законосъобразна, обоснована и правилна.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивния протест, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивният протест, с който е сезиран настоящият съдебен състав, се 3 явява процесуално допустим, доколкото е предявена в законоустановения срок от съответната компетентна прокуратура и с него се иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледан по същество, въззивният протест се явява основателен относно искането за отмяна на обжалваната първоинстанционна присъда.

Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, включително и на доказателствените материали, събрани в хода на въззивното производство, и възприе за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. П. П. е роден на ****** г. в гр.*****, *****, живее в с.****, общ. ****, ****гражданин е, има завършено ***** образование, ***** , ***** е.

На 14.07.2022 г. М. П. М., заемащ длъжността „командир на отделение“ при РУ-Средец, изпълнявал служебните си задължения за времето от 18:00 ч. на 14.07.2022 г. до 06:00 ч. на 15.07.2022 г. На същата дата 14.07.2022 г. около 23:30 ч., св. М. М., заедно с колегата си – св. Г. К., заемащ длъжността „старши полицай – охрана на обществения ред“ при РУ - Средец, били изпратени от ОДЧ – гр. Средец адрес: гр. Средец, ул. „******", във връзка с катастрофирал мотоциклет.

След като пристигнали на място, срещу дом № 39, двамата извършили обход на посочената улица и установили процесното МПС. Докато изяснявали случая със св. М. М., на място пристигнал подсъдимият П.. Той имал неадекватно поведение и говорел несвързано, задавал нелепи въпроси на проверяващите служители, и се държал се по арогантен начин. Св. М. устно му разпоредил да се оттегли, за да не пречи на работата им. Подсъдимият обаче не изпълнил разпореждането. Насочил се към св. М. М. и започнал да му отправя ругатни. Св. М. отново наредил на П. да преустанови разправата си с М. и да се отдръпне настрани, като му поискал и документи за самоличност. Подсъдимият отново не се подчинил и отговорил „Абе бягай от тука бе, ще те еба в дебелия полицай", като в същия момент нанесъл ритник на св. М., като ударът попаднал в палеца на дясната ръка на полицейския служител.

Полицейският служител М. М. от своя страна нанесъл удар в гърдите на 4

И. П., за да спре нападението му. Подсъдимият се опитал да побегне, но след няколко метра св. К. го настигнал и му поставил белезници. След това П. бил отведен в РУ – Средец, където бил задържан за срок от 24 ч.

Вследствие на удара св. М. М. почувствал силни болки в ръката, като в областта на палеца му се появил голям оток. Решил да потърси помощ, като се обърнал към св. И. И.. Чрез напипване св. И. установил изкълчване на втора фаланга на дясната на ръка на М.. Наместил изкълчването и обинтовал с цел обездвижване.

В хода на разследването по досъдебното производство е била изготвена съдебномедицинска експертиза, от писменото заключение на която е видно, че при извършения преглед, в основата на палеца на дясна ръка по вътрешната повърхност е установено кафеникаво кръвонасядане, продължаващо назад към китката с площ 9/4 см със силно изразен травматичен оток в областта, с ограничени и болезнени движения. Според експерта получените наранявания отговарят да са получени по време и начин, както се съобщава, а именно от действието на удар с твърд предмет, каквито могат да са ударите с части от човешкото тяло, като няма пречка същите да са били нанесени и с човешки крак. Според вещото лице, тези увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Изложените дотук факти и обстоятелства, явяващи се част от предмета на доказване, не се оспорват от страните, установяват се по несъмнен начин чрез събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателствени материали и са намерили своето отражение в мотивите на контролираната инстанция, която ясно и недвусмислено е посочила кои съставомерни факти и обстоятелства приема за безспорно установени, както и въз основа на кои годни, достоверни и относими доказателствени източници прави своите фактически изводи.

От материалите по делото е видно, че в хода на първоинстанционното съдебно следствие, по искане на защитата, позовала се на данни за влошаване психическото състояние на подсъдимия, както и на резултати от иницииран по настояване на родителите на П. негов преглед от лекар-психиатър, районният съд е допуснал извършването на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, която да установи вменяемостта на подсъдимия както към момента на провеждане на съдебното производство, така и към 5 датата на извършване на инкриминираното деяние. В представеното по делото писмено заключение, защитено в съдебно заседание от изготвилите го експерти, е посочено, че подсъдимият не е диспансеризиран в ЦПЗ „И.

Темелков“ – Бургас и не се води на учет. Работил е в чужбина в периода октомври 2021 – месец март/април 2022 г., когато се завърнал в България. По данни на родителите му, подсъдимият е употребявал психоактивни вещества, като те са забелязали промяна в поведението му след връщането му от чужбина – станал напрегнат, притеснен и разсеян, занемарил външния си вид, отслабнал драстично на тегло, стоял по цял ден затворен в дома си и се смеел безповодно с глас. Пак по данни от родителите, експертите приели, че през месец февруари и март 2022 г. подсъдимият е бил заведен от баща си на две психологични консултации във връзка със странното му поведение, като специалистите препоръчали преглед и лечение от психиатър. През месец април 2022 год. бил прегледан от д-р Л. Сайян, който му назначил антипсихотична терапия с Халоперидол. След известно време подсъдимият преустановил приема на медикамента, защото се чувствал замаян. Според вещите лица, по време на интервюто подсъдимият е демонстрирал, че има пълноценен спомен за инкриминирания период, но отрича да е чупил пръстта на полицая, като разказът му съвпадал по отношение на време, място, участващи персонажи и хронология с действителността. В заключение вещите лица приемат, че подсъдимият И. П. страда от качествено разстройство на съзнанието, причинено от психично заболяване – резидуална шизофрения, което лишава освидетелствания от психична годност да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи разумно, поради което същият е и в невъзможност правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения.