Определение № 383 от 22.01.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1362/2025
- Вид
- Определение № 383
- Подписан
- 22.01.2026
- В сила
- 22.01.2026
- Състав
- Ивелина Владова, Ирена Николова Петкова, мл.с. Бойко Александров Мачорски
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 383 гр. Варна, 22.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ивелина Владова
Членове:
Ирена Н. Петкова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20253100501362 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 34027/24.11.2025г. уточнена с молба с вх. № 34028/24.11.2025г., от И. Б. С., М. К. С. и А. К. С., чрез адв. М. Ц., с искане за изменение и допълване в частта за разноските на Решение № 1078/24.10.2025 г., постановено по гр. дело № 1362/2025 г. по описа на ВОС.
В молбата се излага, че не се споделят изложените в мотивите на съдебното решение аргументи, че в производството по чл.32 ал.2 ЗС, тъй като е такова по характера си спорна съдебна администрация, не се дължат разноски. Излага се, че това касае само направените пред първата инстанция разноски, но не и тези пред въззивната инстанция. При обжалване разноските се разпределят по общите правила. Затова и моли да бъде допълнено решението, като му бъдат присъдени разноски, както са претендирани по приложения списък.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещните страни К. Г. У. и М. Г. Г. не изразяват становище по молбата.
Молбата за изменение на решението в частта на разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна.
Съобразно разпоредбата на чл. 80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските, най-късно до приключване на последното заседание на съответната инстанция, като в противен случай няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г., постановено по т. д. № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 от ГПК, е недопустима. В настоящия случай молителите, чрез процесуалният си представител, в срока по чл. 80 от ГПК са представили списък на разноските /л. 54/, поради което съдът приема молбата за допустима и подлежаща на разглеждане.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
1
Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по въззивна жалба, депозирана от И. Б. С., М. К. С. и А. К. С., чрез процесуален представител, срещу Решение № 652/26.02.2025г., постановено по гр. дело № 9/2024г. по описа на РС-Варна, с което е разпределено, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, ползването на поземлен имот с идентификатор № 1... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със Заповед № РД-1898/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-031735/17.11.2010 г. на Началник на СГКК-Варна, с адрес на имота: гр. Варна, район Одесос, ул. „...
Ш...“ № 10, целия с площ от 926 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: ...; ..., с номер по предходен план: 11, квартал 437, ..., при съседи: ..., ..., ..., ..., ..., ..., между М. К. С., А. К. С. и И. Б. С., от една страна, и М. Г. Г. и К. Г. У., от друга страна, съобразно втори вариант на изготвената по делото първоначална съдебно - техническа експертиза и скица-проект – приложение № 2 към нея поместена на л. 95 от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, като:
- е предоставен за ползване на М. К. С., А. К. С. и И. Б. С. ПЪРВИ ДЯЛ с площ за ползване 251 кв.м., включващ: I дял от ПИ 1... с площ 199 кв.м. при граници: ПИ ..., ***, ..., дял V и дял II от имот 1..., показан в скица - проект приложение № 2 с червен щрих, както и IV дял от ПИ 1... с площ 52 кв.м. при граници: ..., дял ....., ул. „Бр.Ш...“, показан в скица – проект - приложение № 2 с червен щрих;
- е предоставен за ползване на М. Г. Г. и К. Г. У. ВТОРИ ДЯЛ с площ за ползване 252 кв.м., включващ: II дял от ПИ 1... с площ 199 кв.м. при граници: ПИ ..., дял I, дял V и дял III от имот 1..., показан в скица- проект[1]приложение № 2 със син щрих, както и III дял от ПИ 1... с площ 53 кв.м. при граници: ..., дял II, дял V и дял IV от ПИ №1..., показан в скица проект- приложение № 2 със син щрих;
- е предоставен за съвместно ползване дял V от ПИ 1... с обща площ 160 кв.м., при граници: ул. „Бр.Ш...“, дял IV, дял III, дял II, дял I от ПИ 1..., ПИ №..., ул. „Бр.Ш...“ и жилищни сгради № 1 и № 2, показан в скица - проект- приложение № 2 със зелен щрих, както следва: 1/2 ид.част от дял V за М. К. С., А. К. С. и И. Б. С. и ½ ид.част от дял V за М. Г.
Г. и К. Г. У..
Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 1078/24.10.2025г., с което е отменил обжалвания първоинстанционен съдебен акт, и вместо него е разпределил ползването на поземлен имот с идентификатор № 1... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-03-1735/17.11.2010 г. на Началник на СГКК-Варна, с адрес на имота: гр.
Варна, район Одесос, ул. „... Ш...“ № 10, целия с площ от 926 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: ...; ..., с номер по предходен план: 11, квартал 437, ..., при съседи:
..., ..., ..., ..., ..., ..., в частта на имота с площ 705 кв.м., незастроена от жилищни сгради с идентификатори №№ 1....1 и 1....2, съобразно втори вариант на изготвеното от вещото лице Д. Й. заключение по допълнителната съдебно - техническа експертиза и скица-проект – приложение № 2 към заключението, поместена на л. 147 от гр.д. № 9/2024 г. на Районен съд Варна, като е ПРЕДОСТАВИЛ ЗА ПОЛЗВАНЕ на М. К. С. с ЕГН **********, А. К. С. с ЕГН ********** и И. Б. С. с ЕГН **********, следните площи: дял I с площ 220 кв.м. и дял IV с площ 53 кв.м., оцветени в червен щрих на скицата на вещото лице Д. Й., приложената на л. 147 от гр.д. № 9/2024 г. на Районен съд – Варна, както и ½ ид.ч. от определения за общо ползване дял V с обща площ 159 кв.м., оцветен в зелен щрих на същата скица, и ПРЕДОСТАВЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ на М. Г. Г. с ЕГН ********** и К. Г. У. с ЕГН ********** следните площи: дял II с площ 220 кв.м. и дял III с площ 53 кв.м., оцветени в син щрих на 2 скицата на вещото лице Д. Й., приложената на л. 147 от гр.д. № 9/2024 г. на Районен съд – Варна, както и ½ ид.ч. от определения за общо ползване дял V с обща площ 159 кв.м., оцветен в зелен щрих на същата скица, на основание чл. 32, ал.2 ЗС.
В резултат на това произнасяне, на основание чл. 78 ГПК, в полза на И. Б. С., М. К. С. и А. К. С. са присъдени направените съдебно-деловодни разноски за въззивното производство в размер на 60 лв., представляващи само заплатена държавна такса за същото.
Искането за присъждане на разноски пред въззивната инстанция е направено своевременно от молителите, като освен заплатената държавна такса е претендирано и присъждане на разноски в размер на 1100 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. За доказване реалното извършване на разноските страната е представила договор за правна защита и съдействие №33/16.09.2025г. /л. 55/, представляващ и разписка за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв.
В производство като настоящето /спорна съдебна администрация/, доколкото съдебното решение за разпределяне на ползването ползва всички съсобственици, в първоинстационното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. Но при обжалване пред по-горна инстанция отговорността за разноски се разпределя по общите правила на чл. 78, ал. 1 и 2 от ГПК и се понася от страната, чиято жалба е отхвърлена или срещу която жалбата е уважена, освен когато ответната по жалбата страна не е дала повод за обжалване и признае основателността му, какъвто настоящият случай не е /в този смисъл Решение № 275/30.10.2012г. по гр. дело № 444/2012г. на ВКС, Определение № 62/26.03.2015г., по к. гр. дело № 4351/2014г. на ВКС/. В същия смисъл са и задължителните указания, обективирани в т. 2 от ТР № 13/2012г. от 10.04.2013г. по т.д. № 13/12г. на ОСГК, според които по отношение на производствата за спорна съдебна администрация, които нямат нарочна регламентация в процесуалният закон, приложение намират правилата на общия исков процес, което на общо основание следва да се отнася и до начина, по който се разпределят направените от страните разноски в тези производства.
По изложените съображения, молбата за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № 1078/24.10.2025г. в частта за разноските е основателна, като в полза на въззивната страна следва да се присъди сума в размер на 1100 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Възражение за прекомерност от страна на въззиваемия не е направено.
В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, предвиждаща в съответствие с чл. 6 – 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон, съдът намира, че присъдената сума за адвокатско възнаграждение следва да се превалутира.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1078/24.10.2025г., постановено по в. гр. дело № 1362/2025г. по описа на ВОС, като
ОСЪЖДА М. Г. Г. с ЕГН ********** и К. Г. У. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на 3
М. К. С., ЕГН **********, А. К. С., ЕГН ********** и И. Б. С., ЕГН **********, сума в размер на 562,42 евро /петстотин шестдесет и две евро и четиридесет и два евроцента//1100 лева /хиляда и сто лева//, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване по аргумент на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4