Решение № 1335 от 17.06.2026, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 1335

Разград, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - IV състав, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЮЛИЯНА ЦОНЕВА

При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЮЛИЯНА ЦОНЕВА административно дело № 20267190700275 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Постъпила е жалба от К. М. С. от [населено място], обл. Р., действаща чрез упълномощен адв. Н. М., АК – Разград, съдебен адрес: гр. Разград, ул. „Цар Асен“ 2, етаж 3, офис 11 против Решение № 1054-16-13#1 от 21.04.2026г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-36 от 26.02.2026г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ за отказ за отпускане от 30.10.2025г. на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3 от КСО по отношение на жалбоподателката. Счита решението за немотивирано в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и постановено при неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, тъй като периодът от 01.12.1987г. до 01.01.1989г. и от 30.07.1989г. до 05.10.1989г., през който жалбоподателката е отглеждала дете като неработеща майка, не е признат за действителен осигурителен стаж. Моли в тази връзка, обжалваното решение да бъде отменено и административната преписка да бъде върната на пенсионния орган за ново произнасяне по същество. Претендира за разноските по делото.

Ответната страна – Ръководител на ТП на НОИ – гр. Разград чрез упълномощения процесуален представител – главен юрисконсулт Т. А., счита жалбата за неоснователна и претендира за отхвърлянето й.

Административен съд - Разград, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 2113-16-933 от 03.11.2025г., подадено от жалбоподателката К. М. С., същата е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО. Към датата на подаване на заявлението е имала навършена възраст от 67 години и осигурителен стаж от втора категория труд – 6 месеца и 29 дни и трета категория труд с продължителност 15 години, 00 месеца и 3 дни. Или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория (чл. 104, ал. 2 от КСО) – 15 години, 8 месеца и 24 дни. В този осигурителен стаж е включено и времето от 01.12.1987г. до 01.01.1989г. и от 30.07.1989г. до 05.10.1989г., (1 година, 3 месеца и 5 дни), през което жалбоподателката като неработеща майка е отглеждала третото си дете (представено Удостоверение за родени от майката деца, издадено от Кметство – с. Острово – л. 32 от делото и Опис на осигурителния стаж – л. 33-34 от делото).

С Разпореждане № 2140-16-36 от 26.02.2026г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – гр. Разград е постановен отказ по отношение на заявителката К. М. С. да й бъде отпусната, считано от 30.10.2025г. на поисканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В мотивите е обсъдено, че не отговаря на изискванията по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, тъй като има навършена необходимата възраст към 2025г. от 62 години и 4 месеца, но няма необходимия осигурителен стаж от 36 години и 8 месеца. По същите съображения е прието, че не отговаря на условията на чл. 68, ал. 3 от КСО - има изискуемата възраст към 2025г. от 67 години, но няма необходимите 15 години действителен осигурителен стаж, като за такъв е признат стажът от 14 години, 3 месеца и 27 дни, без периода на майчинството от 1 година, 3 месеца и 5 дни, който не е признат за действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Разпореждането е било предмет на административен контрол пред по-горестоящия административен орган и със същите мотиви е потвърдено от Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с оспореното пред съда Решение № 1054-16-13#1 от 21.04.2026г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът прецени следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в определения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество - жалбата е основателна.

Съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 във с чл. 168, ал. 1 от АПК.

Решението е постановено от оправомощен административен орган, в изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, форма и съдържание, и при издаването му не са нарушени административнопроизводствените правила.

Неправилно обаче е приложен материалния закон. Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива, ако до 31 декември 2016г. лицата имат навършени 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Към датата на подаване на заявлението необходимата възраст е 67 години и жалбоподателката отговаря на това условие. Има и изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години.

Неправилно административният орган е преценил, че периодът на майчинството, когато заявителката е отглеждала третото си дете, не е действителен стаж.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО „действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Разпоредбата е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014г., в сила от 01.01.2015г., последно допълнена ДВ бр.8 от 25.01.2023г., в сила от 29.01.2023г.

Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

В настоящия случай спорният стаж е за времето от 01.12.1987г. до 01.01.1989г. и от 30.07.1989г. до 05.10.1989г., чиято действителност следва да се преценява съобразно правната уредба до 31.12.1999 г.

Съгласно приложимата за процесния период материалноправна разпоредба на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (Утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 г., обн. ДВ изв.бр. 5 от 17.01.1958 г., в сила до 01.01.2000 г., когато е отменен), се зачита за трудов стаж времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Действащият и понастоящем Кодекс на труда от 1986 г., в чл. 354, т. 6 признава за трудов стаж времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато майката или осиновителката се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст.

Жените-майки, независимо дали са работещи или неработещи, осигурени или неосигурени, се ползват от особената закрила на Държавата, което е прогласено в чл. 47, ал. 2 от Конституцията. Проявна форма на тази закрила са разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 7, пр. 2 от КСО. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. А съгласно чл. 9, ал. 7, пр. 2 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло, независимо от продължителността на работното време, е осигурителен стаж и по смисъла на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

Следователно законодателят изрично признава периода на майчинството като осигурителен стаж при пенсиониране и този стаж е действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Горните изводи са в съответствие с установената трайна практика на ВАС по обсъждания материалноправен проблем (Решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 5956/2019 г., VI о., Решение № 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2020 г., VI о. Решение № 5017 от 20.04.2021 г. по адм. д. № 1680/2021 г., VІ отд. на ВАС; Решение № 1740 от 23.02.2022 г. по адм. д. № 8649/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 5377 от 3.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 139/2022 г., VI о., Решение № 1536 от 9.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5108/2023 г., VI о. и др.).

Като не е съобразил действителния смисъл на материалноправните разпоредби, административният орган е издал решението си в противоречие с тях и при несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, като преписката следва да се върне на пенсионния орган за ново произнасяне, при което да се изпълнят дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Съобразно изхода на делото и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателката има право на разноски, които са своевременно предявени и доказани в размера от 250.00 (двеста и петдесет) евро – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 30.04.2026г., за които страна представя и Списък за разноски.

Обсъдените разноски следва да бъдат поети от Национален осигурителен институт (НОИ), на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО във вр. с чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Разград,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1054-16-13#1 от 21.04.2026г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград и потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-36 от 26.02.2026г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“.

ВРЪЩА преписката на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Разград за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт ДА ЗАПЛАТИ на К. М. С., [ЕГН], от [населено място], обл. Р., сумата от 250.00 (двеста и петдесет) евро – направени от страната деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

/п/

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�