Определение № 1073 от 17.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1073 гр. София, 17.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20251000500742 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Л. И. срещу определение № 3437/20.02.2025г. по гр.д.№7342/2022г. на СГС, с което е оставена без разглеждане молба с вх.

№13557/04.02.2025г. подадена от Л. Г. И. с искане за възстановяване на срока по чл. 82 от ГПК, в който молителят /в производството по чл. 390 от ГПК/ може да поиска освобождаване на внесената от него гаранция във връзка с допуснато по негово искане обезпечение на бъдещи искове, предвид постановеното определение №18003 от 08.11.2024г. по гр. д. №7342/22г. по описа на СГС, Г. О., 24 състав, с което е оставено без уважение искането на това лице да бъде освободена внесената от него гаранция, тъй като искането е направено след изтичане на срока, определен в чл. 82 от ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.

Софийски апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и след съвкупна преценка на доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от страна в производството, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Според разпоредбата на чл. 82 ГПК, внесените суми за разноски и гаранции в пари се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок от една година от датата, когато са станали изискуеми.

Съобразно задължителните за съдилищата указания на касационната инстанция, обективирани в т.3 на ТР №6/23.10.2015г. по ТД№ 6/2014г., ОСГТС на ВКС, изискуемостта 1 на вземането за връщането на сумите по внесени гаранции настъпва с влизане в сила на съдебния акт, с който е приключил исковия процес.

С определение № 6671/12.07.2022г. по гр.д.№ 7342/2022г. на СГС е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на принудителното изпълнение по изп. д. №35/21г. по описа на ЧСИ Г. Д.. С посоченият съдебен акт е определена и дължима за внасяне гаранция възлизаща в размер на 50 000лв.

С разпореждане №12011/22.07.2022г. е издадена на обезпечителна заповед, след като е внесена определената от съда гаранция от 50 000лв.

С определение №8241/25.08.2022г. по гр.д. №7342/2022г. е отменено допуснатото обезпечение.

Не се спори, а се установява от представените по делото писмени доказателства, че съдебният акт, с който е приключил в случая исковия процес е влязъл в сила на 22.06.2023г., от който момент съобразно посочената задължителна практика на касационната инстанция, процесната внесена гаранция е станала изискуема.

На 15.10.2024 г. Л. Г. е подала молба пред Софийски градски съд с искане за освобождаване на паричната гаранция, като с определение №18003/08.11.2024 г. по гр.д.

№7342/2022 г. съдът е оставил молбата без уважение, тъй като искането е направено след изтичане на срока. Съобразявайки се с мотивите на това определение на 04.02.2025 г. молителката е депозирала молба с искане за възстановяване на срока по чл. 82 от ГПК за освобождаване на внесената парична гаранция от 50 000 лв., като с обжалваното определение същата е оставена без разглеждане. Съдът е приел, че съдебният акт по прилагането на чл. 82 ГПК не съставлява разпореждане свързано с правораздавателната дейност, вкл. като част от обезпечителното производство, поради което производството по възстановяване на срокове, уредено в чл.64-67 ГПК било неприложимо, поради което молбата като недопустима е оставена без разглеждане.

Според настоящия съдебен състав постановяването на съдебен акт относно съществуването на конкретно материално право е правораздавателна дейност, която се осъществява от съда, вкл. и по прилагане нормата на чл.82 от ГПК. Това се отнася и за молбата за възстановяване на срок, тъй като с този акт съда ще постанови дали в полза на молителката съществува правото да поиска в по-късен момент извършването на процесуалните действия за възстановяване на внесената от нея гаранция.

Предвид изложеното обжалваното определение, с което молбата за възстановяване на срока е оставена без разглеждане следва да бъде отменено, а делото върнато на Софийски градски съд за произнасяне по същество но искането.

Мотивиран от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение № 3437/20.02.2025г. по гр.д.№7342/2022г. на СГС, с което е 2 оставена без разглеждане молба с вх. №13557/04.02.2025г. подадена от Л. Г. И. с искане за възстановяване на срока по чл. 82 от ГПК, в който молителят /в производството по чл. 390 от ГПК/ може да поиска освобождаване на внесената от него гаранция във връзка с допуснато по негово искане обезпечение на бъдещи искове, предвид постановеното определение №18003 от 08.11.2024г. по гр. д. №7342/22г. по описа на СГС, Г. О., 24 състав, с което е оставено без уважение искането на това лице да бъде освободена внесената от него гаранция, тъй като искането е направено след изтичане на срока, определен в чл. 82 от ГПК, като вместо това постановява:

Връща делото на съдопроизводствените действия.

Софийски градски съд за продължаване на

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3