Решение № 493 от 03.08.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. София , 29.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анелия Цанова

Христо Лазаров

Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело № 20211001000234 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 260244 от 29.11.20г., постановено по т.д. № 453/20г., СГС, ТО, VІ- 23 състав е осъдил „ОУШЪН ТРАВЕЛ“ ЕООД, с ЕИК: 200660065 и със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул.“Витоша № 26, ет. 1, да заплати на Н. Т., роден на ***г., гражданин на Федерална република Германия, с адрес ***, гр. *** 13507, ул.“***“ № 27, с посочен адрес по делото: гр. ***, ул. “***“ № 3, ет. 1 - „Г. и Г.“, на основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП, сумата от общо 1 086,75 лв. (хиляда осемдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки)- обезщетение за причинени вреди поради нарушаване на авторското право на Н. Т. върху фотографията „Залив на Котор/„Панорамата на Котор“, снимана в Черна гора, поставена на сайта https:// oceantravel.bg, без лиценз или разрешение и без обозначаване на името на автора, за периода от 20.07.2019г. до 02.10.2019г., съответно:

586,75лв.- имуществени вреди от пропуснати ползи, и 500лв.- неимуществени вреди, предявен като частичен от иск в пълен размер на 1 000лв., ведно със законната лихва върху сумата от 586,76 лв. за периода от 20.07.2019г. до 28.02.2020г., в размер на 36,30 лв.

(тридесет и шест лева и тридесет стотинки), на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 743, 83 лв. (седемстотин четиридесет и три лева и осемдесет и три стотинки) разноски по делото, като е отхвърлил исковете по чл. 95, ал. 1 от 1

ЗАПСП и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в останалата част - до пълния предявен размер от 1 171,70 лв.обезщетение за пропуснати ползи; до пълния предявен размер от 72, 91 лв.- изтекли лихви, и 420 лв.- обезщетение за загуба под формата на платено адвокатско възнаграждение и нотариална такса; осъдил е Н. Т. да заплати на „ОУШЪН ТРАВЕЛu ЕООД сумата от 240,59 лв.(двеста и четиридесет лева и петдесет и девет стотинки)- разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

С определение № 260152/05.01.21г.,, СГС, ТО, VІ- 23 състав отхвърлил искането на „Оушън Травел“ ЕООД за изменение на постановеното решение в частта на разноските.

В законноустановеният срок по делото са постъпили въззивни жалба и от двете страни, както и частна жалба от „Оушън Травел“ ЕООД.

С въззивната жалба на Н. Т. с обжалва първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове, като неправилно постановено в противоречие с материалния закон и като необосновано. Твърди, че съдът неправилно е приел, че сайтът на ответника не е онлайн магазин, както и че не е достъпен на два езика. Излага и че обезщетението за претърпени вреди под формата на заплатено адв. възнаграждение за доброволно уреждане на спора било пряка и непосредствена последица от увреждането, поради което се дължало, като законовото основание за това била разпоредбата на чл.95, ал.2 ЗАПС. Иска се съдът да отмени решението в частта, с която са отхвърлени искове и вместо него постанови друго, с което бъдат уважени до пълния им заявен размер, с присъждане на разноски.

С писмения си отговор „Оушън Травел“ ЕООД оспорва въззивната жалба и иска съдът да потвърди решението в обжалваната му част.

С въззивната жалба на „Оушън Травел“ ЕООД се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която предявените искове са уважени като неправилно и необосновано, по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което предявените искове бъдат изцяло отхвърлени, с присъждане на разноски.

С частната жалба на „Оушън Травел“ ЕООД се обжалва постановеното определение, с което е отхвърлено искането му за изменение на постановеното решение в частта на разноските, с искане за неговото изменение.

Н. Т. не е подал писмени отговори на подадените от „Ошън Травел“ ЕООД въззивна и частна жалби.

САС, ТО, 13 състав, след като обсъди оплакванията в жалбите във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

Въззивните жалби са допустими, подадени са в срок в срок от легитимирано лице с 2 правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Предявен е иск с правно основание чл.95 ЗАПСП за заплащане на обезщетение за имуществени и на неимуществени вреди.

В исковата молба на Н. Т. се твърди, че е професионален фотограф от Берлин, автор на уеб сайт за професионални фотографии „Sumfinity“, на който публикува свои авторски снимки, на който сайт през м.12.2018г., в албума „Черна гора”, е публикувал снимката „Залив на Котор/„Панорамата на Котор“, снимана в Черна гора, на която е посочен като автор. Ответникът е туроператор, регистриран с лиценз за извършване на туроператорска дейност РК-07-33/17.06.2009г., който използва сайта https:// oceantravel.bg във връзка със своята търговска дейност, в което си качество предлагал екскурзии до Черна гора, които се рекламират на сайта му. Освен реклама на своя сайт, ответникът публикувал и публични оферти, които могат да бъдат приети от потребителите чрез електронни средства, а договорът да бъде сключен от разстояние. Към публичните оферти прилагал фотографии, чието очевидно предназначение било да онагледят обекти от маршрута на съответните пътувания. С помощта на специализиран софтуер ищецът открил, че ответното дружество използва в търговската си дейност без лиценз и без разрешение неговата авторска фотография, без да е отбелязъл кой е авторът на фотографията и какъв е източникът на придобиването й. По-конкретно, на 20.07.2019г. установил използването на снимката „Залив на Котор/“Панорамата на Котор“ на сайта на ответника, разположена на два линка. Това можело да се установи и при ползване на интернет архиватор, за което излага подробни съображения. Снимката е използвана за визуализиране на оферти до споменатата дестинация, като фигурирала на сайта на ответника и към 02.10.2019г., за което свидетелствал нотариално заверен препис от електронен документ, поради което и можело да се предположи, че фотографията е използвана и в промеждутъка между 20.07.2019г. и 02.10.2019г. По този начин, с действията си за периода от 20.07.2019г. до 02.10.2019г., ответникът нарушил правата му по чл.18, ал.1 вр. ал. 2, т. 1- 3 и т.6 и чл. 19 от ЗАПСП, както и правото му да иска да бъде отбелязан по подходящ начин като автор на произведението чл.15, ал.1, т.4 ЗАПСП. Излага и че е гражданин на ФР Германия и практикува професията си на територията на тази страна. Средните цени, срещу които немските фотографи предоставят ползването на своите произведения се обобщават в ежегоден сборник на Съюза на професионалните търговци на фотографии- най-влиятелната съсловна организация и найавторитетния източник на информация за пазарните цени в бранша. Съгласно „Осреднени цени за продажба на фотографии“, фотографията с оглед начина й и целта на ползване би се оценила на 600 евро или 1 171,70лв., съответно он лайн употреба от 20.07.2019г. до 02.10.2019г., до три месеца - 150 евро, он лайн магазин +50% - 75 евро, употреба на два езика +50% - 75 евро, общо 300 евро, и липса на посочване на източника + 100% допълнително 300 евро, ведно с лихва за забава върху сумата от 1 171,70лв., в размер на 72,91лв. за периода от 20.07.2019г.- датата на извършване на нарушението, до 28.02.2020г.датата на исковата молба. За да защити интереса си и да потърси доброволното му уреждане, 3 използвал адвокатски услуги и нотариални услуги, за които заплатил 420 лв., която сума също претендира като обезщетение. Разходите били необходими, за да се квалифицира нарушението, съгласно българското право, да се изготвят покани, да се обезпечат по надлежния ред доказателствата във връзка с нарушението и да се преговаря с нарушителя извънсъдебно. Приел тежко поредната кражба на труда си, като фактът, че има хора, които не оценяват това, което прави, го е накарало да се чувства унизен и подценен. Бил принуден и постоянно да следи в интернет дали някой не му краде труда му, което било изключително натоварващо за неговата психика и не му позволявало да се почувства творец и артист, като изпитал раздразнение и стрес от постоянната кражба на труда му и липсата на всякакво признание. На 15.08.2019г. поканил ответника да разреши спора по доброволен ред. Позовава се на презумпцията на чл. 95г от ЗАПСП. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 1 171,70 лв.пропуснати ползи от законното му право да получи възнаграждение за творчеството и труда си чрез получаване на лицензионно възнаграждение срещу предоставяне правото на ползване на снимката, ведно със законната лихва от момента на увреждането в размер на 72,91лв., 420лв.- загуби под формата на платено адв. възнаграждение за извънсъдебна помощ, както и неимуществените си вреди в размер на 1 000 лв., от които претендира частично сумата от 500 лв. или общо сумата от 2 164,61лв. , ведно с направените разноски.

Ответникът „Оушън Травел“ ЕООД оспорва исковете. Твърди, че ищецът не е носител на авторско право върху фотографията, като не е представил доказателства, че лично е създал процесната фотография, а само е изложил твърдение, че я е публикувал на интернет сайта ***. Не било доказано и че е собственик на интернет страницата и е публикувал там фотографията. Следователно не бил доказал авторството си и по реда на законовата презумпция на чл. 6 от ЗАПСП. Не бил изпълнил и задължението си да посочи своето име като автор върху фотографията. Оспорва да е извършил нарушението, като не било доказано, че интернет-страницата е свързана с него. Следвало да се има предвид, че в България е регистрирано и друго дружество, чиято фирма е много близка до тази на ответника - „Океан травел” ЕООД, ЕИК: 204998819, като не било изключено това дружество или което и да е трето лице да са извършили публикацията в интернет. Оспорва твърдението, че за установяване на нарушението може да се използва интернет архиватор, което било недостоверно и недопустимо, тъй като нямало гаранции, че информацията, която е налична на този архиватор, е пълна, достоверна и неманипулирана. Възразява по предположението за използване на фотографията в промеждутъка между 20.07.2019г. и 02.10.2019г., като ищецът не бил доказал използването на фотографията през претендирания от него период. Оспорва и размера на претендираното възнаграждение за ползване на фотографията- това, че ищецът живеел и работел в друга държава, по никакъв начин не следвало да се отразява на делото. Нарушението било извършено в България, поради което и евентуалното му обезщетяване би било дължимо съгласно търговските обичаи и традиции в България. Нямало основание за прилагане на хонорарите по сборника на немския „Съюз на професионалните търговци на фотографии”. Оспорва и перата, въз основа на което е 4 начислена сумата от 600 евро, като твърди и че претендираната сума за адвокатски услуги не е пряка и непосредствена последица от нарушението, дори да се установи, че ответникът е допуснал извършването му. Оспорва твърдението за причинени неимуществени вреди, видът на който и тяхното настъпване не било доказано по делото, като размерът бил завишен. Дори да се приемело, че е налице използване на произведението без съгласието на ищеца, то прави възражение, че на основание чл.24, ал.1, т.7 от ЗАПСП без съгласие на ищеца и заплащане на възнаграждение е допустимо използването на процесната фотография, тъй като тя е постоянно изложена на публично място (интернет) и използването се използва с информационна цел. Публикуването на снимката в контекста на организирана туристическа екскурзия до Котор имало за цел единствено информирането на бъдещите туристи какво има в този град, т.е. публикуването не било направено с комерсиална цел. Иска съдът да отхъврли предявените искове, с присъждане на разноски.