Определение № 218 от 30.08.2022, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 218 гр. Бургас, 29.08.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно частно търговско дело № 20222001000176 по описа за 2022 година Производството е образувано по частна жалба срещу Определение от 24.03.2022 г. по т. д. №46/2018г. по описа Сливенски окръжен съд, с което е оставена без уважение като неоснователна подадената от частния жалбоподател – „ЖУН СИН ПАУЪР НАНКИН“ ООД молбата с вх. № 261189 от 23.02.2021 г., чрез пълномощника адв. М. Т. молба за възстановяване на пропуснат срок за обжалване на решение № 56 от 17.12.2020 г., постановено по т. д. № 46/2018г по описа на Сливенски окръжен съд.

С частната жалба се поддържат възражения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Съдът неправилно и в противоречие с принципа за процесуална икономия приел, че условие за разглеждане на молбата за възстановяване на срока за обжалване на решението е постановяването на съдебен акт за връщане на въззивната жалба като просрочена. Изразено е мнение за неотносимост и противоречие със закона на доводите на съда за наличие на възможност за продължаване на срока, каквато съгласно нормата на чл. 63, ал. 3 ГПК е изключена по отношение на сроковете за обжалване на съдебен акт. Съображенията за липса на положена грижа при установяване на връзка между пълномощника адвокат и представляваната страна се коментират като необосновани. Твърди се, че липсата на твърдения в молбата относно вида и естеството на пречките 1 за установяване на контакт между довереника и адвоката е следвало да се третира като нередовност по смисъла на чл. 127 и сл. ГПК. Настоява се във връзка с това да бъдат съобразени като публично известни обстоятелствата, касаещи състоянието на пандемия и наложените в Китай ограничителни мерки.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от лицата, участващи като насрещна страна – „ПИ ЕНД ПИ ГРУП“ ООД и „СИУС“ ООД.

Бургаски апелативен съд намира, че частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес.

С обжалваното определение съдът е разгледал подадената на 23-ти юли 2021 г. от „ЖУН СИН ПАУЪР НАНКИН“ ООД молба на основание чл. 64, ал. 2 ГПК, с която възстановяването на срока за обжалване на решение № 56 от 17.12.2020 г., постановено по т. д. № 46/2018г по описа на Сливенски окръжен съд е поискано поради това, че упълномощеният по делото адвокат е депозирал отказ за осъществяване на процесуално представителство. По посочената причина страната не могла да узнае за постановеното решение и съответно да организира защитата си. Във връзка с последното е изтъкнато, че се касае за чуждестранно юридическо лице без постоянно представителство в страната, като е поискано да се съобразят и „… усложнената в световен мащаб пандемична обстановка и особен в Китай, откъдето се зародил цялостният проблем и, който довел до голямо объркване и хаос в текущите дела на всички граждани, както в родните им страни, така и в чужбина“.

В обжалваното определение, за да остави без уважение подадената от частния жалбоподател молба за възстановяване на срока за въззивно обжалване на решение № 56/17.12.2020г, постановено по т. д. № 46/2018 г. по описа на СлОС, съдът е констатирал, че решението е било връчено надлежно на пълномощника на „ЖУН СИН ПАУЪР НАНКИН“ ООД - адв. К. на 18.12.2020 г., съобразно което срокът за обжалване е изтекъл на 04.01.2021г.

Прието е, че връчването на съдебния акт към 18-ти декември 2020 г. е осъществено надлежно и в молбата няма посочени особени и непредвидени обстоятелства, които да са настъпили до изтичането на срока за обжалване. В същия срок адвокатът е могъл да депозира отказ или да поиска продължаване 2 на срока. Отчетено е, че посочената в молбата пандемична обстановка за България е с начало от 13 март 2020 г. и три месеца по-рано за Китай като постановените по това време ограничителни мерки не са били от такова естество, което да попречи за установяването на контакт на страната с нейния адвокат.

Бургаски апелативен съд намира, че относимите и посочени в молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК обстоятелства са надлежно установени от първоинстанционния съд в обжалваното определение, като препраща към неговите мотиви, приемайки от своя страна следното:

Молбата за възстановяване на срока за въззивно обжалване на решение № 56 от 17.12.2020 г., постановено по т. д. № 46/2018г по описа на Сливенски окръжен съд е неоснователна.

Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК, възстановяването на срока за извършване на процесуалното действие е обусловено от доказването на такива обстоятелства, които имат внезапен и непредвидими за страната характер, като освен това, за страната следва да е било невъзможно да преодолее пречките, поради които е пропуснала процесуалния срок, чието възстановяване се иска.

От една страна релевантният период, за който следва да е доказано настъпването на особени и непредвидени обстоятелства, се определя в рамките на началния и крайния момент на изтичане на срока, а ако са настъпили по-рано, то състоянието на непредвидимост следва да е съществувало към началото на процесуалния срок. От друга страна в случаите, когато страната е била надлежно представлявана от пълномощник по делото, препятствията за извършване на процесуалното действия, техния непредвиден и непреодолим характер следва да е доказан и по отношение на пълномощника.

На първо място, следва изцяло да се сподели доводът в обжалваното определение, че към 18-ти декември 2020 г., са били изминали повече от девет месеца след приемането на извънредното положение в следствие настъпилата в световен мащаб вирусна Ковид – 19 пандемия. Решението на Народното събрание за България е прието на 13.3.2020 г., а ЗМДВИП и произтичащите от него мерки свързани с нея, бе обнародван с ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г. Поради това посочените причини нямат изискуемия от чл. 64, 3 ал. 2 ГПК непредвиден характер към 18-ти декември 2020 г. нито за страната, нито за нейния пълномощник, поради което това обстоятелство не може да послужи и като основание за отказ от поетата защита съгласно чл. 35 ЗАдв.

Извън това, като непредвидено и непреодолимо за самата страна обстоятелство, поради което не е могла да узнае своевременно за постановеното по делото решение е изтъкнат отказът от страна пълномощника – адвокат по смисъла на чл. 51, ал. 3 ГПК за осъществяване на процесуално представителство. Този отказ е депозиран повече от месец – на 15-ти февруари 2021 г., след изтичането на срока за обжалване, т.е. посоченото обстоятелство не е съществувало до изтичането на срока, чието възстановяване се иска. По отношение на самия пълномощник – адвокат не се установяват по делото обстоятелства, които да са му попречили до 4-ти януари 2021 г. да подаде въззивната жалба, за подаването на която се иска да бъде възстановен срокът. Представителната власт, произтичаща от пълномощно за адв. Ю. К. и договорът за правна помощ не е била ограничена по отношение на това процесуално действие нито по волята на страната, нито от закона. Следователно за подаването на въззивната жалба към момента на връчване на решението и до изтичането на срока по чл. 258 ГПК, не са били налице непредвидени пречки и за страната не съществувала невъзможност за извършване на процесуалното действия, тъй като е имала надлежен представител - адвокат, който съгласно правомощията си, определени с пълномощното и договора за правна помощ, е могъл да извърши целеното процесуално действие.

Възражението срещу довода на съда относно наличието на възможност да се поиска продължаване на срока е основателно предвид вида на срока и законово ограничената за това възможност съгласно чл. 63, ал. 3 ГПК, но този довод не е решаващ и определящ към преценката относно липсата на предпоставки, явяващи се основание за възстановяване на срока.

Възражението за липсата на изискване в закона относно последователността, в която да се разгледат исканията на страната, свързани с подаването на въззивна жалба, е ирелевантно в случая, тъй като разпореждането от 8-ми март 2021 г. за връщане на подадената срещу решение № 56 от 17.12.2020 г., постановено по т. д. № 46/2018г по описа на Сливенски окръжен съд въззивна жалба от „ЖУН СИН ПАУЪР НАНКИН“ 4

ООД е потвърдено с влязлото в сила понастоящем определение № 100 от 22.07.2021 г. по ч. т. д. № 140/2021 г. по описа на Бургаски апелативен съд.

Що се отнася до възражението свързано със задължение на съда да констатира нередовност по чл. 127 и сл. ГПК, следва да се посочи, че такава не е налице. Обстоятелствата, при които се иска да бъде разгледана молбата се посочват изцяло и само по усмотрение на страната. Правомощията на съда за даване на указания касаят само случаите, когато такива или изобщо не са посочени или от посочените е невъзможно или затруднено да се определи предмета на търсената защита.

Мотивиран от гореизложеното Бургаски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.03.2022 г. по т. д. №46/2018г. по описа Сливенски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5