Решение № 2485 от 19.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2485 гр. София, 19.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100506637 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 05.12.2019г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решения от 27.07.2020г. и от 15.01.2021г., постановено по гр.д. № 2215/2018г. на СРС, ГО, 47 състав, са отхвърлени обективно кумулативно и пасивно субективно съединените искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „С.Ж.Е.“ АД срещу СТ. Г. СТ. и В. КР. ТР. за осъждане на ответниците да заплатят солидарно следните суми: 4 512, 24 лева – непогасена главница по договор за кредит „Експресо“ № 155337/07.03.2007г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; на сумата от 1 167, 67 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 09.01.2015г. до 09.01.2018г. и на сумата от 824, 24 лева – наказателна лихва от 09.01.2015г. до 09.01.2018г.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца „ БАНКА ДСК“ АД /конституиран на основание чл. 227 от ГПК като ищец в първоинстанционното производство поради настъпило универсално правоприемство/, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до 1 необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че кредиторът не се позовава на предсрочна изискуемост на вземането, а на настъпил краен падеж на договора за кредит. Развити са съображения, че възможността за обявяване на предсрочна изискуемост е право, а не задължение на кредитора.

Освен това излага, че последиците на предсрочната изискуемост настъпват не само при проявление на обективния факт на забава на длъжника, но се изисква и надлежното уведомяване на същия, че банката упражнява субективното си потестативно материално право за отнемане на преимуществото на длъжника на уговореното разсрочено плащане на дълга.

По тези съображения счита, че изискуемостта на кредитното задължение е настъпила на 15.03.2014г., когато е изтекъл крайният срок за връщане на предоставения кредит. Счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че в процесния случай е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на целия непогасен размер на кредита, считано от 15.06.2011г. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълните им претендирани размери.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна В. КР. ТР. е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Поддържа релевираното в първоинстанционното производство възражение за погасяване на вземането по давност при фактически твърдения, че по правило давностният срок следва да се брои от датите на падеж на всяка месечна вноска по кредита. В случая обаче началният срок на давността следва да се брои от 15.06.2011г., а не от крайния падеж по договора. Аргументирано е становище за неделимия характер на задълженията по договорите за банков кредит. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение в цялост.

Насрещната страна СТ. Г. СТ. оспорва въззивната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано и прави искане за потвърждаването му.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

2

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 10, ал. 2 от договора за кредит е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на целия размер на главницата и лихвите, считано от 15.06.2011г. Аргументирано е становище, че вземанията се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, който в случая е изтекъл та 15.06.2016г., т.е. преди датата на подаване на исковата молба, по която е образувано делото. По тези съображения предявените искове са отхвърлени.

Настоящият съдебен състав счита обжалваното решение за валидно и допустимо. По наведените във въззивното производство оплаквания за неправилност на същото, намира следното:

Между страните по делото на етапа на въззивното производство не е спорно обстоятелството, че първоначалният ищец „С.Ж.Е.“ АД, от една страна, и СТ. Г. СТ. /като кредитополучател/ и В. КР. ТР. /като съдлъжник при условията на чл. 101 от ЗЗД/, от друга страна, са обвързани от валиден договор за кредит Експресо № 155337 от 07.03.2007г., по силата на който банката е предоставила кредит в размер на 9 200 лева за потребителски нужди. Кредитополучателят поел задължение да върне получената сума на вноски, конкретно на 84 равни месечни вноски, включващи главница, такса и застраховка, в размер на 148, 60 лева, считано от 15.04.2007г. до 15.03.2014г, с падеж 15-то число на месеца. Съгласно чл. 7 от договора, кредитополучателят се задължил да заплаща договорна лихва в размер на 8, 5 % годишно /уговорена в хипотезата на променлив лихвен процент/, а при просрочие – да заплаща наказателна лихва за времето на забавата върху просрочените погасителни вноски в размер на 6 пункта над номиналната лихва от 8, 5 % /чл. 8.1 от договора/. Уговореният годишен процент на 3 разходите по кредита е в размер на 10, 12 %, а общият размер на плащанията е 3 441, 40 лева. Съгласно чл. 12 и чл. 13 от договора, кредитополучателят се задължил да заплаща и такса по кредита в размер на 159 лева и разходи за застраховка в размер на 224, 83 лева. В чл. 17 от договора е посочено, че съдлъжникът встъпва в дълга на кредитополучателя и се задължава в това си качество да отговаря солидарно с него за всички задължения, произтичащи от договора.

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебносчетоводна експертиза, което следва да се кредитира като пълно и обективно.

От същото се установява, че неплатеният остатък за главница е в общ размер на 4 512, 24 лева, представляваща просрочена главница по 34 броя неплатени месечни вноски с настъпил падеж, за периода от 15.06.2011г. до 15.03.2014г.

/крайния срок на договора/, неплатената договорна възнаградителна лихва за периода от 09.01.2015г. до 09.01.2018г. е в размер на 1 167, 67 лева, а неплатената наказателна лихва за периода от 09.01.2015г. до 09.01.2018г., начислена върху просрочените вноски от 4 512, 24 лева при лихвен процент от 6 % годишно, е в размер на 824, 24 лева.

С определение от 26.02.2021г. първоинстанционният съд е конституирал на основание чл. 227 от ГПК като ищец в производството „БАНКА ДСК“ АД, поради настъпило универсално правоприемство въз основа на преобразуване на „ЕКСПРЕСБАНК“ АД чрез вливането му в „БАНКА ДСК“ АД.

Настоящият съдебен състав счита подадената въззивна жалба за частично основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 430 от ТЗ банката отпуска на заемателя парична сума, която той е длъжен да върне след изтичане на срока. Банковият кредит се отпуска с определена цел, при конкретно посочени условия и срок. За отпуснатата сума кредитополучателят дължи лихва. Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма, която е изискване за валидността му.

Той се смята за сключен от момента на постигане на съгласието. От това легално определение като характеристики на договора за банков кредит могат да се посочат, че той е двустранен, консенсуален, възмезден и срочен.

Процесният договор за кредит е действителен като сключен в изискуемата от закона форма и страните по него са постигнали съгласие по съществените му 4 елементи - размер на кредита, падеж и размер на месечните погасителни вноски, срок на издължаването му.

СГС приема, че по делото е несъмнено установено, че между страните съществува валиден договор за банков кредит, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл. 430 - чл. 432 ТЗ. Същият е формален /в закона е предвидена форма за действителност - писмена - чл. 430, ал. 3 ТЗ/, срочен, двустранен, възмезден и консенсуален /договорът се счита за сключен от момента на постигане на съгласието/. За банката - кредитор няма друго задължение освен да отпусне уговорената парична сума, като срещу това задължение кредитополучателят има няколко насрещни задължения, а именно: да върне главницата, заедно с уговорената лихва по кредита; да използва кредита по предназначение; да даде на банката необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на договора и да даде обезпечение.

На етапа на въззивното производство не са спорни и следните обстоятелства: усвояването на предоставената парична сума по кредита; размера на претендираните в настоящото производство непогасени задължения за главница, договорна лихва и неустойка; изпадането на кредитополучателя в забава и преустановяване на плащанията на месечните погасителни вноски, считано от 15.06.2021г.

Ищецът претендира процесните вземания въз основа на фактически твърдения за настъпила изискуемост с изтичане на крайния срок на договора.

Посочено е, че въз основа на искова молба от 29.04.2014г. било образувано гр.д. № 23022/2014г. по описа на СРС, ГО, 50 състав, с предмет - предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове за установяване съществуването на вземането по същия договор за банков кредит, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 34677/2013г. по описа на СРС. След извършена служебна проверка съдът установи, че заповедното производство е образувано въз основа на заявление на кредитора от 19.08.2013г. С постановеното по гр.д. № 23022/2014г. по описа на СРС решение, влязло в законна сила, предявените искове по реда на чл. 422 от ГПК са били отхвърлени поради неизискуемост на вземането. Съдът е приел, че предсрочната изискуемост на заявеното вземане, което е предмет и на настоящото производство, не е била надлежно 5 обявена от кредитора на задължените лица, поради което исковете били отхвърлени. Тези твърдения не са оспорени от насрещната страна.

Следователно, със сила на пресъдено нещо на отхвърлителното решение по предходния между страните спор по чл. 422 от ГПК, е установен фактът, че към датата на приключване на устните състезания не е била обявена предсрочна изискуемост на кредита от банката на длъжника. В процесния случай ищцовото дружество се позовава в основанието на исковата претенция на новонастъпил факт, непреклудиран от силата на пресъдено нещо по предходния спор, а именно – изтекъл краен срок на договора за банков кредит.

По спорните въпроси относно по отношение на изискуемостта на процесните вземания:

На първо място следва да се посочи, че в първоинстанционното производство единствено ответницата В. КР. ТР. е релевирала своевременно /в срока за отговор на исковата молба/ възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Ответникът СТ. Г. СТ. не е подал отговор на исковата молба в преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК. С изтичане на срока за отговор се е преклудирало неговото право да навежда това материалноправно възражение - арг. чл. 133 ГПК (в този смисъл са и тълкувателните разяснения, дадени в т. 4 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК). Този ответник е бил надлежно призован за съдебните заседания пред първоинстанционния съд, но не се е явил и не е взел становище по иска, вкл. не е релевирал довод, че не е могъл да упражни своите процесуални права в срока за писмен отговор поради трудно преодолимо препятствие от обективен характер - арг. чл. 133 ГПК или поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по връчване на препис от исковата молба. Такива доводи не са заявени и във въззивното производство. Едва с молба-становище от 11.02.2022г., подадена пред въззивния съд, ответникът С.С. е заявил становище за неоснователност на предявените срещу него искове поради погасяване на процесните вземания по давност. Следователно, поради несвоевременното релевиране - едва във въззивното производство, на възражението за изтекла погасителна давност, като преклудирано същото не следва да се разглежда. Първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като е разгледал незаявено от ответника С. правопогасяващо възражение и е отхвърлил 6 предявените срещу него искове поради погасяването им по давност. Тъй като солидарните длъжници са обикновени другари в настоящия исков процес, своевременно релевираното от другия ответник В.Т. правопогасяващо възражение не ползва ответника С.С. (с аргумент от обратното основание от чл. 216, ал. 2, изр. 1 ГПК).