Решение № 8456 от 12.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8456 гр. София, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110167774 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по повод на искова молба н а „............ЛСТАТ ..........., със седалище и адрес на управление: гр. Ст. З., ул. „....... срещу Г. П. А., ЕГН **********, с адрес: гр.

С.............. с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че Г. П.

А. дължи на .............. – Адвокатско дружество“ следните суми: 1./ 954,72 лева, представляваща непогасена главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 19.03.2018 г., сключен с ........“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за издаване на заповед за изпълнение – 07.02.2024 г. до окончателното плащане и 2./ 313,68 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.02.2021 г. – 07.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7243/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 29 състав.

В исковата молба ищецът твърди, че на 19.03.2018 г. е сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити между ........“ ЕАД и Г. П. А., по силата на който кредиторът е отпуснал на длъжника кредит с кредитен лимит в размер на 1 000,00 лева за срок от 12 месеца. Поддържа, че поради изтичане на крайния му срок вземането е станало изцяло изискуемо на 19.03.2019 г. На 06.11.2023 г. е бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между ........“ ЕАД и .............. – адвокатско дружество“, по силата на който задължението на кредитополучателя, произтичащо от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 19.03.2018 г., е изкупено от адвокатското дружество. В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 ЗЗД длъжникът е уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението за цесия негов кредитор по посоченото парично вземане е .............. – Адвокатско дружество“. Твърди, че е изрично упълномощен от цедента да уведомява длъжниците за извършената цесия, като в случая уведомление за цесия е изпратено на адреса, посочен в договора, но писмото е върнато с отбелязване „непотърсено“.

1

Поддържа, че с връчване на препис от исковата молба, ответникът получава уведомлението за извършената цесия, изходящо от стария кредитор и е надлежно уведомен за прехвърлянето. Твърди, че поради непогасяване на дължимите суми от страна на ответницата е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не е влязла в сила поради подадено в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК възражение. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражения за погасяване на вземанията на ищеца по давност.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заповедно дело № 7243/2024 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, от което се установява, че на 07.02.2024 г. „............ЛСТАТ ..........., е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. П. А., ЕГН **********, за следните суми: 1./ 954,72 лева, представляваща непогасена главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 19.03.2018 г., сключен с ........“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за издаване на заповед за изпълнение – 07.02.2024 г. до окончателното плащане и 2./ 313,68 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.02.2021 г. – 07.02.2024 г. Претендират се разноски в заповедното производство.

С разпореждане от 19.02.2024 г. по ч. гр. д. № 7243/2024 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски, както следва: 25,37 лева – държавна такса, и 400,00 лева – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед за изпълнение.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 19.03.2018 г. /л. 10 – л.

15/, сключен между ........“ ЕАД и Г. П. А., с който се уреждат отношенията им във връзка с издаването, предоставянето и ползването на платежни карти; откриването, обслужването и закриването на платежна сметка; извършването на платежни и други операции; усвояването, ползването и погасяването на потребителски кредити, отпуснати на клиента във връзка с изпълнението на платежни операции чрез платежни карти.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от рамковия договор неразделна част към него са Общите условия /ОУ/ по рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити и ценовата листа по рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от рамковия договор максималният размер /лимитът/ на всеки кредит е в размер на 1 000 лева, като лихвеният процент по кредитите е в размер на 18.50 % на годишна база и се прилага към сумите на усвоените кредити /чл. 9, ал. 1/, а ГПР е 25,74 %, съответно общата дължима сума от клиента е 1 127,04 лева /чл. 10, ал. 1/.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от рамковия договор срокът за погасяване на всеки кредит е 12 месеца, считано от усвояване на кредита.

В чл. 10, ал. 2, т. 3 от рамковия договор е предвидено заплащане от 2 кредитополучателя на годишна такса за използване на платежната карта, която е платима еднократно заедно с първата месечна погасителна вноска.

В чл. 13, ал. 1 от рамковия договор е посочено, че във връзка с изпълнението на договора клиентът дължи на ........“ АД такси и комисиони в размери и в срокове, посочени в договора, ОУ и ценовата листа.

В чл. 14, ал. 1, т. 3 от рамковия договор е посочено, че при неизпълнение от страна на клиента на задължението за погасяване в срок на минималните погасителни вноски по кредитите, както и за погасяване на общото задължение по съответния кредит при изтичане на срока, за който този кредит е предоставен, ........“ АД има право да изпраща на клиента уведомителни съобщения, като начислява такси за това съгласно ценовата листа, която представлява неразделна част от договора.

От представената по делото Ценова листа по рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити /л. 26/ се установява, че годишната такса за използване на платежната карта е в размер на 24,00 лева, а таксата за изпращане на уведомително съобщение за закъснение в погасяването на задълженията по кредитите възлиза на сумата от 15,00 лева.

Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 19.03.2018 г. е саморъчно подписан на всяка страница от страните по него, вкл. от ответницата Г. П. Ганчева, чийто подпис не се оспорва в хода на процеса.

От представен и приет като писмено доказателство Приемо-предавателен протокол от 21.03.2018 г. /л. 28/ се установява, че на Г. П. Ганчева са фактически предадени Рамков договор, Общи условия, ценова листа и запечатан плик, съдържащ платежна карта, издадена от ........“ ЕАД. Протоколът носи саморъчно положен за ответницата подпис, неоспорен в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК, поради което съдът приема, че същият удостоверява факта на предаване на последната на платежния инструмент, посредством който се е усвоявал кредитният лимит по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 19.03.2018 г.

От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертно заключение на вещото лице В. П. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, което преценено по реда на чл. 202 ГПК, районният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че размерът на усвоените суми по рамковия договор от 19.03.2018 г. е 1 087,40,00 лева, като сумата е била усвоена на четири пъти, както следва: на 21.03.2018 г. – 427,40 лева, на 22.03.2018 г. – 550,00 лева, на 23.05.2018 г. – 100,00 лева и на 28.05.2018 г. – 10,00 лева. След извършени справки вещото лице е установило, че в погашение на задължения по процесния рамков договор Г. П. А. е извършила две плащания, както следва: на 11.05.2018 г. – 150,07 лева, на 28.09.2018 г. – 130,00 лева, или плащания общо в размер на 280,07 лева, които са разпределени за погасяване на следните задължения: 132,68 лева – главница, 68,19 лева – договорна лихва, 25,20 лева – такса теглене, 30,00 лева – уведомления за закъснение на плащане на задължения, и 24,00 лева – годишна такса. Съгласно отговора на задача 3 от ССчЕ размерът на непогасената главница към датата на сезиране на заповедния съд възлиза на 954,72 лева, а размерът на лихвата за забава за периода 15.02.2021 г. – 05.02.2024 г. възлиза на 313,68 лева.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 06.11.2023 г. /л. 29-34/, сключен между ........“ ЕАД – цедент, и .............. – АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО“ – цесионер, съгласно § 2 /1/ от който страните се споразумяват, че цедентът прехвърля възмездно не цесионера свои парични вземания, произхождащи от рамкови договори, сключени между цедента, в качеството на кредитодател, и ФЛ, в качеството на кредитополучатели, срещу задължение на цесионера да му заплати уговорена помежду им продажна цена.

3

Съгласно представеното по настоящото дело извлечение от Приложение № 1 към Рамковия договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 06.11.2023 г. (л. 36-38) вземането на ........“ ЕАД срещу ответницата Г. П. Ганчева е прехвърлено на ищеца .............. – АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО“ на 06.11.2023 г.

По делото са представени и приети като писмени доказателства Потвърждение за сключена цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД (л. 35) и пълномощно от 06.11.2023 г. (л. 41), с което ........“ ЕАД е упълномощило .............. – АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО“ да уведоми от името на ........“ всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, в което и да е подписано Приложение № 1 между страните, неразделна част от рамковия договор за цесия.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1./ 954,72 лева, представляваща непогасена главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 19.03.2018 г., сключен с ........“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за издаване на заповед за изпълнение – 07.02.2024 г. до окончателното плащане и 2./ 313,68 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.02.2021 г. – 07.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7243/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 29 състав.