Разпореждане № 74975 от 27.05.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 74975 гр. София, 27.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско дело № 20241110121370 по описа за 2024 година

Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от дружество срещу Д. А. А..

В заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за заем и Договор за допълнителни услуги от 27.12.2022 г., сключен между дружество и длъжника. В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Предвид това по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит (ЗПК) и разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП. Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК и чл. 411, ал.

2, т. 2 ГПК, съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Съдът счита, че заявлението следва да бъде отхвърлено за сумите за лихва в размер на 42,84 лева и 65,08 лева, както и за допълнителни услуги в размер на 214,48 лева. Видно от стандартния европейски формуляр към договора за кредит, приложен към заявлението, в него е уговорен ГПР в размер на 48,90 %. Предвид уговорените допълнителни дължими суми по договора и тяхното съотношение спрямо размера на заетата сума, а именно уговорените допълнителни услуги за сумата в размер на 214,48 лева, съдът счита, че са налице съмнения, че посоченият ГПР в договора не е бил действителния и същият надхвърля 50 %. Съдът счита, че клаузата е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и 1 води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането договор за потребителски кредит в противоречие на закона, което води до предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК недействителност. В такава хипотеза заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за лихви или неустойки. Ето защо заявлението следва да се отхвърли за сумите за допълнителни услуги и лихви.

По изложените съображения заявлението в посочените части следва да бъде отхвърлено.

Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и отхвърлена част на заявлението и при произнасянето си по разноските за заповедното производство със заповедта за изпълнение, като отхвърли искането за държавна такса за сумата над 15,20 лева до сумата от 25,00 лева, както и за сумата над 30,40 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК общ размер от 50,00 лева).

По изложените съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от дружество срещу Д. А. А., в частта за: договорна лихва в размер на 42,84 лева за периода от 27.01.2023 г. до 27.04.2023 г., сумата в размер на 214,48 лева за допълнителни услуги и сумата в размер на 65,08 в размер на лихва за забава, както и в частта за разноските над сумата от 15,20 лева до сумата от 25,00 лева, както и за сумата над 30,40 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2