Решение № 321 от 13.12.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. гр. Добрич, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20243200500708 по описа за 2024 година намира следното :

Производството е образувано по реда чл.435,ал.3 от ГПК, по жалба вх.

№153637/29.10.2024г./по опис на ЧСИ рег.№737 на КЧСИ/ от А. Р. С. с ЕГН ********** от гр.К., чрез адв.К. М., срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 15.10.2024г. по изп.д.№20247370400881 по описа на ЧСИ Л.Т. с №737 на КЧСИ, с район на действие района на ДОС.

Оплакванията на жалбоподателите са за незаконосъобразност на постановлението по причина на нарушения, които се свеждат да ненадлежно уведомяване на страните; неразясняване на правата им за участие в публичната продан и не обезпечаване на защитата им с разясняване на възможността за правна помощ; назначаване за пазач на лице, което не е страна в производството, не владее добре български език и не живее постоянно в имота; не съобщаване на искане за спиране на останалите участници в изпълнението; не надлежно наддаване. Конкретно се излага, че съобщение за образуване на изпълнителното дело до жалбоподателката и В.

А. били връчени чрез С.И.И., съпруга на последния и снаха на жалбоподателката, без да е отбелязано че е с глухота и неграмотна.

Съобщение до З. А. било връчено чрез дъщеря и С.И., която не владеела 1 добре български език . По време на описа на 07.08.2024г. присъствали съделителя В. А., съпругата и трите му деца, дъщерята на съделителката З. А., съделителката А. Р.. ЧСИ не е разяснил на присъстващите съделите и особено съделителя В. А., че ако не могат да си позволят да упълномощят адвокат, могат да поискат правна помощ, независимо, че това било отразено в съобщението, което не били прочели. ЧСИ назначил за пазач дъщерята на съделителката З. А.-С.И., която не била страна в производството, не владеела добре български език и не живеела постоянно в имота и в страната.

Жалбоподателката внесла по сметка на ЧСИ сума от общо 7000лева и поискала публичната продан да бъде спряна. ЧСИ не обяснил, че внесените суми няма как да бъдат разпределени, но ако желае може да участва в публичната продан, а сумата може да се приеме като задатък. Молбата за спиране била изпратена само до съделителя-взискател /Н. М./, не и до останалите-А. и А.. По аналогичен начин било процедирано по искането за спиране и внасянето на сума от 9413.62лева от съделителката З. А. с молба от 18.09.2024г.-не било съобщено на А. и С., не била разяснена възможността за участие в публичната продан. За изразеното от съделителя-взискател чрез пълномощника му становище, че не е съгласен публичната продан да бъде спряна , останалите били уведомени чрез залепване на съобщение на външната страна на вратата на имота на 02.10.-2024г.по причина на констатацията, че в момента никой не живее на адреса и всички са в Германия.Липсвало отразяване в протокол дали някой от кантората на ЧСИ е разговарял със С. по телефон. Тя разбрала за отказа да се спре публичната продан от съсед, който и се обадил по телефона на 18.10.2024г. Сочи се и, че неучастието на съделителите е довело до невъзможността за предлагане на възможно най-висока цена, че наддаването не е надлежно защото наддавателното предложение на спечелилия търга не съдържа всички изискуеми реквизити, умишлено била дадена възможност на предложилия помалка цена при устното наддаване да предложи по-висока.

Ответникът по жалбата – В. А. изразява становище за нейната основателност. Основателно било искането за отмяна на публичната продан с оглед нарушеното право на сестрите му да участват в търга и да предложат най-високата цена за да запазят бащиния си дом.Не му били връчени исканията на сестрите му за спиране на проданта, отрицателното становището на Н. М.на относно спирането .Останалите ответници по жалбата- Н. М. и З.

2

А. не изразяват становище.

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага съображения за допустимост и неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело по изп.д.№20247370400881 по описа на ЧСИ Л.Т. с №737 на КЧСИ, с район на действие района на ДОС, е образувано по молба на Н. М. за изпълнение на влязло в сила на 27.01.2012г. решение №71/19.08.1011г. по гр.д.№265/2007г.на РС-К. за извършване на делба на неподеляем имот, за което е издаден изпълнителен лист на 04.02.2014г., т.е. за осребряване на неподеляем, съсобствен между Н. Р. М., В. Р. А., А. Р. С. и З. Р. А./на лично основание и по правоприемство на починалия на 03.02.2022г. техен бащасъделителя Р.А.Х./, недвижим имот – УПИ ХVІ-1903 в кв.55 с площ от 475кв.м. по плана на гр.К., ведно с изградената в него масивна двуетажна жилищна сграда.

Целта на образуваното производството по публична продан на недвижим имот след съдебна делба е да се ликвидира съсобствеността, съделителите да получат справедлив паричен еквивалент на своите дялове, ако не искат да придобият имота, тъй като с влизане в сила на решението, с което неподеляемия имот се изнася на публична продан съсобствеността не е ликвидирана, съдебното решение няма преобразуващ вещно правен ефект.

Изпълнителното производство в рамките на което се провежда публичната продан като един от способите, регламентирани в чл.347-353 от ГПК, се явява „последна“ фаза на делбения процес като процес на ликвидиране на съсобствеността между съделителите в хипотезата на неподеляем имот/чл.348 от ГПК/. Публичната продан в хипотезата на чл.348 от ГПК е само средство за осребряване на неподеляемата обща вещ, извършва се съобразно правилата на изпълнителния процес -чл. 483 и сл. от ГПК, без обаче да се касае до същинско изпълнително производство, тъй като липсва субективно притезателно право, на чието доброволно изпълнение да бъде сурогат публичната продажба. Предмет на изпълнителното производство е принудително осъществяване на потестативното право на делба чрез способа „публична продан“. Страни в това производство са съделителитесъсобственици на имота, определени със сила на присъдено нещо с решението 3 по извършване на делбата. Всеки от тях има качеството и на взискател и на длъжник. Приемство е възможно при смърт на съделител или при последващо отчуждаване от някой от тях на признатото му със сила на присъдено нещо в съответния обем/квота/право на собственост върху общия имот.

В този смисъл жалбоподателката-съделител и наследник на съделителя Р.А.Х., починал след влизане в сила на решението за делба,се явява легитимирана да обжалва постановлението за възлагане на недвижим имот от 15.10.2024г. Жалба е подадена в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК с начало 17.10.2024г., когато и е връчено постановлението за възлагане, подлежащ на обжалване по смисъла на чл. 435, ал.3 от ГПК акт на ЧСИ.

Жалбата, съдържаща доводи за незаконосъобразност на публичната продан и искане за отмяна на постановление за възлагане е допустима, но неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал. 3 от ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по найвисоката предложена цена.

Публичната продан започва с нейното насрочване и обявяване и приключва с постановлението за възлагане. Наддаването е процес на извършване на самата продан, а под ненадлежно наддаване следва да се разбира всяко нарушение на правилата за отправяне на наддавателно предложение – извършване на наддавателно предложение без да е внесен задатък или без да е приложена квитанция за внасянето му /чл.489, ал.1 и 2 ГПК/, оправяне на писмено предложение само чрез цифри или само с думи/чл.489, ал.2 от ГПК/, наддавателно предложение без плик или в отворен плик/чл.489, ал.2 ГПК/, няколко наддавателни предложения в един плик/чл.489, ал.2 от ГПК/, подаване на наддавателно предложение извън канцеларията на районния съд/чл.489 ал.4 ГПК/, подаване на наддавателно предложение след работно време в последния ден/чл.489, ал.5 от ГПК/, предложение от лице, което няма право да наддава/чл.489, ал.6 и чл.490 ГПК/, предложение за цена под началната/чл.489, ал.6/. Предхождащите наддаването действия на съдебния изпълнител във връзка с проданта, релевирани от жалбоподателката/относно с връчване на съобщения за образуване на делото, 4 назначаване на пазач, неразясняване на права, не уведомяване във връзка с искане за спиране и във връзка с противопоставяне на съделител на спирането/ не могат да бъдат предмет на контрол по реда на чл.435 и сл. от ГПК в конкретния случай. Вън от това не се и установява порок в подготвителните проданта действия. За образуваното изпълнителното дело и насрочването на опис на имота на 07.08.2024г. жалбоподателката А. Р. е уведомена на 31.07.2024г. по реда на чл.46 от ГПК-чрез връчване на друго лице със задължение да предаде призовката на адресата, удостоверено с подписа на получателя, който е индивидуализиран. Предвид принципната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК да не се предявяват пред съда чужди права от свое име (освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция), наведените доводи от жалбоподателката относно пороци при връчвания на съобщения на другите участници в производство не подлежат на обсъждане.

Сезираният ЧСИ е пристъпил към изпълнение като е описал имота на датата 07.08.2024г.,оценил го е с помощта на вещо лице, насрочил е публичната му продан с времетраене 10.09.2024г.-10.10.2024г. Според данните от съставения за извършването на описа протокол, жалбоподателката А. Р. е присъствала и е уведомена за насрочването на публична продан с подписването на протокола, в който е указана продължителността, начина на определяне на началната цена-89% от стойността на имота, датата на която ще бъде предявена оценката. Оценката е предявена на посочената дата. На 29.08.2024г. от А. Р. е подадена молба за спиране на проданта, на гърба на която е удостоверено с нейна подпис получаването на същия ден на съобщение, изпълнителен лист, удостоверение за наследници и оценката на вещо лице. Не е посочен изходящия номер на съобщението, но към този момент единственото нарочно съобщение, адресирано до нея е за образуването на неделото и насрочването на опис, което вече и е било връчено по реда на чл.46 от ГПК. Тъй като всеки от съделителите има качеството и на взискател и на длъжник при осребряване на неподеляемия съсобствен имот, спирането на проданната е било възможно само по искане на всички, респ.по съгласие на всички. В случая не е имало основание за спиране на публичната продан нито по искането на жалбоподателката, нито по искането на съделителката З. А. от 18.09.2004г., тъй като съделителката Н. М., инициирала принудителното осребряване на неподеляемия имот, не е била съгласна.

5

Несъгласието си е изразила писмено в молба вх.№103575/27.09.2024г.

Ирелевантно за законосъобразността на публичната продан е обстоятелството дали всички съделители са били уведомени за поисканото спиране, дали всички са били уведомени за несъгласието на съделител да бъде спряна проданта.

Публичната продан на неподеляемия съсобствен имот , находящ се в гр.К., с времетраене 10.09.2024г.-10.10.2024г. и начална цена 80 080лева, равняваща се на 80% от стойността на имота, определена от вещото лице в размер на 100 100лева, е надлежно разгласена съобразно удостовереното с протокол от 09.09.2024г., регистриран с вх.№1450/11.10.2024г. по регистъра на РС-К., и е проведена. Проданта е приключила с обявяването за купувач на А.С.А., един от двамата участници като наддавачи. Доказателствата по делото налагат извод, че публичната продан е извършена чрез наддаване според императивните изисквания на закона. От документите приложени към изпълнителното дело се установява, че в срока за подаване на писмени наддавателни предложения и съобразно изискванията на чл.489, ал.4 от ГПК, в канцеларията на Районен съд гр.К., място на проданта по смисъла на чл.488 ГПК, са постъпили две наддавателно предложение- от