Решение № 36 от 16.02.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Перник, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231700500781 по описа за 2023 година въззивно гражданско дело № 781/2023 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 982/16.10.2023 г. по гражданско дело № 6318/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, съдът е: предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетния А. Д. К., ЕГН **********, роден на *** на майката М. Н. С., ЕГН **********; определил е местоживеенето на детето при неговата майка на адрес ***, както и на всеки друг адрес, на който майката се премести да живее, за което обстоятелство следва да уведоми бащата; определил е режим за осъществяване на лични контакти между детето и бащата Д. К. С., ЕГН ********** всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя, с преспиване в петък и в събота - за период от 8 месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение, а след изтичане на този период - всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 ч. в сряда до 18:00 ч. в неделя, с преспиване при бащата в сряда, четвъртък, петък и събота, както и на личните празници на детето /рожден ден и имен ден/ всяка нечетна година от края на учебните занятия до 20,00 часа, а ако датата се пада в почивен ден - от 09,00 до 20,00 часа, като независимо от определения режим, на рождения ден на бащата - 30.03 за времето от края на учебните занятия до 20,00 ч., а ако рождената дата се пада в почивен ден - от 09,00 до 20,00 часа; в нечетните години - първата половина от коледната ваканция от 23.12 до 27.12 включително и първата половина от великденската ваканция, а в четните години - втората половина от коледната ваканция /от 28.12 до 01.01/ и втората половина от великденската ваканция, както и през всяка първа половина от дните, определени като ученически ваканции, извън коледните и великденските, един месец през 1 лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като е указал на майката ежегодно до 15.04 на същата година да уведомява писмено бащата за летния месец, през който ще ползва платения си годишен отпуск през календарната година и е определил при неизпълнение на това задължение, бащата да има право да осъществява ежегодния режим на личен контакт с детето за един месец през лятото съобразно своя редовен платен годишен отпуск по утвърдения от работодателя му график, за което да уведоми писмено майката до 30.04 в същата година; осъдил е бащата да заплаща издръжка на детето, чрез неговата майка и законен представител в размер на 350,00 лева до 20-то число на месеца, за който се отнася, считано от депозиране на исковата молба на 22.12.2022 г. до настъпване на основания за нейното изменение и прекратяване, по банкова сметка на майката, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 400 лв.; осъдил е бащата да заплати на детето, чрез неговата майка и законен представител сумата в размер на 2800,00 лева, представляваща месечна издръжка в размер на 350 лв. за периода от 01.05.2022 г. до 21.12.2022 г., като е отхвърлил иска за разликата до пълния заявен размер от 3200 лв.; допуснал е предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка; отхвърлил е насрещните искове от Д. К. С. за предоставяне упражняването на родителските права и съпътстващите въпроси, както и по чл. 149 СК за заплащане от сумата в размер на 6000,00 лева, представляваща издръжка за периода от 20.02.2022 г. до 20.02.2023 г.; насочил е страните към ползване на социални услуги - заедно и поотделно, за установяване на ефективна комуникация помежду им по отношение въпросите, свързани с детето, за срок от 1 година, считано от влизане в сила на съдебното решение; осъдил е Д. К. С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Перник сумата в размер на 616,00 лева - държавна такса по исковете за издръжка, както и сумата от 240,00 лева - държавна такса по отхвърления насрещен иск по чл. 149 СК издръжка за минал период.

Недоволна от решението е останала ищцата в първоинстанционното производство М. Н. С. и е подала въззивна жалба срещу него, в частта, с която след изтичане на първоначалния осем месечен срок от влизането му в сила е определен режим за осъществяване на лични отношения между бащата Д. К. С. и детето А. Д. К. всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в сряда до 18.00 часа в неделя, с преспиване при бащата в сряда, четвъртък, петък и събота.

Изложени са съображения за неправилност на решението в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че така определеният режим не защитава най-добрия интерес на детето. Твърди се, че изпълнението му ще води до невъзможност за осъществяване на контрол върху учебния процес, както и до необходимост от пренасяне на учебници и помагала от едното в жилище в другото и обратно.

Искането към въззивния съд е да отмени решението на Районен съд – Перник в обжалваната му част и да определи режим за осъществяване на лични отношения между бащата и детето, след изтичане на 8-месечния срок от влизане на решението в сила, идентичен с първоначалния, а именно – всяка първа и седмица от месеца от 18.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с преспиване в петък и събота.

Въззивната жалба е връчена на насрещната страна. В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който същата е оспорена като неоснователна. Изложени са подробни аргументи за правилност на решението в обжалваната му част. Искането към въззивния съд е да го потвърди.

В съдебно заседание въззивният жалбоподател поддържа жалбата. Искането към 2 въззивния съд е да отмени първонистанционното решение в обжалваната част и да реши спора по същество в съответствие с посоченото във въззивната жалба.

В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба – Д. С., чрез пълномощника си – адвокат О. е изразил писмено становище, в което е оспорил въззивната жалба. Искането към въззивния съд е да потвърди решението на Районен съд – Перник в обжалваната му част.

Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд, в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.

В настоящия случай, с решението в обжалваната му част първоинстанционният съд е определил режим на лични отношения между баща и ненавършило пълнолетие дете, поради което за правилността на му, с оглед защита на най-добрия интерес на детето, въззивният съд следи служебно.

Първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства и е приел съдебно – психологическа експертиза.

От приетите писмени доказателства и социалния доклад, изготвен от ДСП – *** се установява, че страните по делото са родители на А. Д. К., роден на *** от съвместното им съжителство, продължило през периода *** – месец ***.

След раздялата на родителите, детето живее с майката в жилище, собствено на нейните баба и дядо. Заедно с тях живеят бабата по майчина линия и прабабата и прадядото по майчина линия. Жилището представлява къща със сутерен, два етажа и таван.

Обзаведено е и е годно за живеене. Условията са подходящи за отглеждане на дете. Майката и детето ползват едно спално помещение.

Бащата живее заедно с роднините си в семейна къща от сутерен и три етажа, като обитава самостоятелен етаж с новата си партньорка. В жилището са осигурени подходящи условия за отглеждане на дете.

Двамата родители са трудово ангажирани и имат постоянни трудови доходи. Работят на график и разполагат с достатъчно почивни дни. Всеки от тях може да разчита на помощта 3 и подкрепата за отглеждането на детето на родителите и близките си.

Детето е в предучилищна възраст и посещава ***.

Констатациите на социалните работници се потвърждават от събраните гласни доказателства. Първоинстанционният съд е изслушал като свидетели партньорите на страните по делото и техни близки и роднини. Съдът кредитира показанията им, като дадени за непосредствено възприети факти, непротиворечиви, взаимно допълващи и съответстващи на останалите събрани доказателства. От тях се установява, че всеки от родителите има желание и възможност да се грижи за детето, създал е битови условия за това и се ползва с подкрепата на новия си партньор и разширеното си семейство. По време на съдебното производство се осъществява режим на лични отношения между бащата и детето, определен с привременни мерки от съда.

Пред първоинстанционния съд е изслушана и приета съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещото лице М. В.. Съдът я кредитира изцяло като пълна, обективна и обоснована, изготвена от експерт с необходимите професионални знания и опит.

От нея се установява, че детето е емоционално привързано и към двамата си родители. Развило е успешни стратегии за саморегулация на емоциите при различния родител. Не се отчита конфликт на лоялност по отношение на който и да е от родителите.

Не е налице отчужденост по отношение на някой от родителите, като към всеки от тях детето демонстрира привързаност.

Вещото лице е посочило, че за да се избегне наличие на родителско отчуждение за напред е необходимо контактите на детето с родителя, с който не живее да бъдат в разумни граници и възможно по-често.

Експертът е констатирал, че и двамата родители покриват нормите за родителски капацитет, не изпитват затруднения, свързани с отглеждането на детето, изградили са усещане за способност и компетентност в родителската роля. И двамата родители използват еднакви методи на възпитания и осигуряване на потребностите и желанията на детето.

Майката полага по-активна ангажираност, тъй като детето живее при нея. До 7 годишна възраст децата имат по-силно изразена привързаност към майката, която се определя от биологичните потребности. От експертизата се установява, че в този период и бащата е изградил сигурна привързаност, но тя е с различен статут от тази на майката. Направен е извод, че родителските грижи могат да се споделят и детето да продължи вече изградената привързаност по отношение на родителите си.

При така установеното от фактическа страна и с оглед наведените във въззивната жалба доводи, настоящият състав от правна страна намира следното:

Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК ако родителите, които не живеят заедно не постигнат съгласие по отношение на упражняването на родителските права и режима на лични отношения, спорът се решава от съда по реда на чл. 59 от СК.

Предмет спора пред въззивната инстанция е правилността на първоинстанционното 4 решение в частта му относно определения разширен режим за осъществяване на личните отношения между детето А. Д. К. и неговия баща, след изтичане на осем месеца от влизане в сила на решението, през които е определен обичайният режим, с цел плавно преминаване към по-продължителен престой в дома на бащата.