Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260200 от 21.08.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 835/2020
Вид
Решение № 260200
Подписан
21.08.2020
Състав
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ЖЕКОВА, ЖАНА ИВАНОВА МАРКОВА КОЛЕВА, ТОНИ КРЪСТЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.2, т.5 · Закон за защита на потребителите

Р Е Ш Е Н И Е

№………./…...08.2020г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА

ЧЛЕНОВE: ТОНИ КРЪСТЕВ

ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА при секретар Елена

Петрова като разгледа докладваното от съдия Д. Жекова въззивно търговско дело № 835 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх.№ 24748/14.04.2020г., подадена от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, ПК 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, срещу решение №1090/02.03.2020г., постановено по гр.д. № 3295/2019г. на ВРС, 42 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с чл.92 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът С.Р.Р., ЕГН ********** дължи на ищеца сума в общ размер от 846.70лв., представляваща дължими неустойки, както следва: 628,21лв. – неустойки за предсрочно прекратяване по Договор № М5481817 от 23.12.2016г. и 218,49лв. неустойки за предсрочно прекратяване по договор № М2681849 от 01.02.2011г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №19295 по описа за 2018г. на РС – Варна.

В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради следното: твърди се, че в решението неправилно е посочено, че са претендирани неустойки равни на дължимите абонаментни такси до изтичане на срока на договорите, тъй като когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси. Поради това, въззивникът не счита, че размерът на неустойката е необосновано висок. Навежда се оплакване, че съдът не е изложил мотиви защо е отхвърлил неустойката от 568.24лв., представляваща възстановяване на отстъпки от пазарните цени на предоставени крайни устройства, за която счита за неприемливо да бъде възприета за неравноправна и напълно справедливо отстъпката да се възстанови при виновно неизпълнение на задълженията на абоната по договора. По отношение на неустойката за възстановяване стойността на невърнатото техническо оборудване, поддържа че е напълно в духа на чл.92 ЗЗД и цели само да обезщети въззивника за претърпените от него вреди, изразяващи се в загуба на физическо оборудване. Счита иска си за неустойка за доказан по основание и размер. Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска. Претендира се и присъждане на сторените разноски. В открито съдебно заседание въззивникът с писмена молба поддържа въззивната жалба.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С.Р.Р., в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че клаузите за неустойки са неравноправни с оглед повелителните норми на Закона за защита на потребителите и практиката на Съда на ЕС. Поддържа, че правилен е и изводът за противоречие с добрите нрави. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на сторените разноски. В открито съдебно заседание въззиваемата страна с писмена молба поддържа отговора на въззивната жалба.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

В исковата си молба по исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.92 ЗЗД ищецът твърди, че поради неизпълнение на задълженията за заплащане на предоставяните услуги, гореописаните договори са прекратени едностранно от А1 България и са начислени неустойки за предсрочно прекрaтяване при съобразяване на правилата по съдебна спогодба, подписана между КЗП и Мобилтел ЕАД на 21.04.2016г. Начислените неустойки включват следните компоненти: - 49.95лв. /3 месечни вноски х 16.65лв./ за предоставяне на интернет услуга по Приложение 1/10.01.2017г. към Рамков договор М2681849/01.02.2011г.; - 59.97лв. /3 месечни вноски х 19.99лв./ за предоставени мобилни услуги за телефонен номер ********** по Приложение 1/23.12.2016г. към Рамков договор М5481817/23.12.2016г. Тъй като при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната се дължи възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментни планове и част от пазарните цени на закупените крайни устройства, съответстваща на оставащия срок на абонамента, са начислени и - 68.54лв. отстъпки от месечната абонаментна такса по предоставена интернет услуга към Рамков договор за интенет услуги от 10.01.2017г. и 568.24лв. отстъпки от цената на закупено крайно устройство към Рамков договор от 23.12.2016г. Сочи се, че при прекратяване на договора за интернет услуги предоставеното оборудване следва да се върне на мобилния оператор, като в противен случай се дължи неустойка за невърнатото устройство и в случая е начислена неустойка от 100лв. за невърнато устройство за услугата домашен интернет към Рамков договор от 01.02.2011г. Моли се за уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е оспорил предявените искове за неустойки.

Направил е възражение за нищожност на всички клаузи от Общите условия и от сключените договори, на които ищецът се позовава. Поддържа, че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави. Сочи, че клаузата за неустойка е нищожна, когато е уговорена извън присъщите й функции и в разрез с принципа за добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Поддържа, че уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, има за резултат мобилният оператор по прекратения договор да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не е бил прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, а в случая дори и в пъти повече, доколкото неустойката се определяла въз основа на стандартната месечна такса („без отстъпки“), а не въз основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса. Следователно, според отв. Сл. Р., уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор, нарушава принципа за справедливост и противоречи на добрите нрави. В евентуалност се оспорват претендираните неустойки като прекомерни. Моли се за отвхърляне на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е прието за установено, че ответникът С.Р.Р., дължи на ищцовото дружество „А 1 България“ ЕАД присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК суми по частно гр.дело № 19 295/2018 г. по описа на РС Варна,ХLII – ри състав, както следва : сумата от 1 321,52 лева (хилада триста двадесет и един лева и петдесет и две стотинки) - главница; формирана от сбора на сумата от 1 264,94 лв. – неплатени суми за които са издадени фактури за ползвани електронни съобщителни услуги и закупени продукти за периода от 12.1.2017 г. до 12.7.2017 г. по Договор № М5481817 от 23.12.2016г. и 56,58 лв. – незаплатени суми за които са издадени фактури за ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 1.6.2017 г. до 1.9.2017 г. по договор № М2681849 от 1.2.2011г.; сумата от 200,82 (двеста цяло и осемдесет и две стотни) лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 1 321,52 лева за периода от 28.01.2017 г. до 21.12.2018 г.;ведно със законната лихва върху главницата от 1 321,52 лева , считано от дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 28.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Със съдебна спогодба от 21.04.2016г., одобрена по гр.д. 12268/2014г. по описа на Софийски градски съд, Мобилтел ЕАД и КЗП се съгласяват стандартният размер на неустойката по типовите договори за ел. съобщителни услуги, да бъде определян както следва: Ако достъпът до мрежата бъде спрян, или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по вина на абоната реди изтичането на срока на договора, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси по техния стандартен размер без отстъпка до изтичане на срока на абонамента. Когато абонатът е физическо лице- потребител по смисъла на ЗЗП, максималният размер на неустойката за предсрочно прекртяване на може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства /закупени, или предоставени на лизинг/ на изплащане, съответстващи на оставащия срок на ползване на съответния абонамент.

В Приложение 1 към Договор от 10.01.2017г. за предоставяне на услугата домашен интернет между страните и в Приложение 1 към договор от 23.12.2016г. в т.6.3.1. е предвидено, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, последният дължи неустойка в размер на месечните абонаментни такси без отстъпка до края на срока на договора, а когато абонатът е физическо лице, неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси без отстъпка. В допълнение, абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства /закупени, или предоставени на лизинг/, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.

В Приложение 1 към Договор от 10.01.2017г. за предоставяне на услугата домашен интернет също така в т.6.3.4. е предвидено, че ако при прекратяване на договора което и да е оборудване, предоставено за ползване на абоната, бъде върнато в неизправно състояние, или не бъде върнато, операторът има право да получи обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора. Съгласно т.5.3., предоставянето на оборудването се удостоверява с протокол при инсталация на оборудването.

При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна:

Отчитайки наведените в отговора на исковата молба възражения и служебното си задължение за съблюдаване спазването на императивни правни норми, настоящият съдебен състав следва да извърши самостоятелна преценка и да се произнесе по действителността на оспорените неустоечни клаузи, на които се основават претенциите на мобилния оператор, като не е ограничен в настоящото производство от съдържанието на постигнатата спогодба с КЗП доколкото в съдебното производство по одобряването й потребителят не участвал.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове общо в частта за претендирани неустойки по двата, описани в исковата молба договора, формирайки мотиви за неравноправност, възприемайки че претендираните неустойки са в размер на абонаментите до края на срока на договорите. От гореизложената фактическа обстановка се установи, че процесните неустойки имат няколко компонента и не се състоят от абонаментите до края на срока на договорите, поради което следва да бъдат обсъдени поотделно.