Решение № 50 от 24.02.2025, Районен съд - Оряхово
- Съд
- Районен съд - Оряхово
- Дело
- Гражданско дело 469/2024
- Вид
- Решение № 50
- Подписан
- 24.02.2025
- В сила
- 10.04.2025
- Състав
- Борислав Методиев Методиев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5, ал.2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл.12, ал.5 · Закон за общинската собственост
- чл.2, ал.1, т.2 · Закон за общинската собственост
- чл.10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.19, ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 32, ал. 5 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.45в, ал.7 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 50 гр. Оряхово, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Б.М.М. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100469 по описа за 2024 година
Съдебното производство е образувано въз основа на депозирана искова молба Г. Г. К., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Козлодуй, общ.
Козлодуй, обл. Враца, ж. к. №2, бл. 38, ет.1, ап.3, чрез адв. Ц. К. К. от АКВраца против Община Мизия, ЕИК 000193088, гр. Мизия, ул. „Г. Димитров“ № 25-27, представлявана от В.Б. – Кмет на Община Мизия, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване за установено между страните, че ищцата е собственик по давностно владение на недвижим имот – поземлен имот с площ 1580 кв. м. и три сгради, представляващ част от имот №*** в с. Софрониево, общ. Мизия, обл. Враца, по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18-93/12.02.2019 год. на Изпълнителен директор на АГКК, на поземлен имот, находящ се в местността „КРАЙ СЕЛО“, целият с площ от 4024 кв. м., идентифициран в комбинирана скица като парцел II в кв. 58 по стария регулационен план на с. Софрониево, общ. Мизия.
Ищцата твърди, че е наследник на Г.И.Б. – б.ж. на с. Софрониево, общ.
Мизия, обл. Враца, починал на 25.10.1999 г., неин баща.
Излагат се доводи, че последният е придобил по наследство от неговите родители недвижим имот, с площ 1580 кв. м., представляващ дворно място с построена в него паянтова сграда, находящ се в землището на с. Софрониево 1
***.
Релевира се, че през 1970г. Георги Божков получава в наследство друг имот, в който построява къща, като именно там се премества да живее със семейството си.
Старият имот, с намиращите се в него паянтова жилищна сграда и второстепенни постройки, продължават да се използват като обор за отглеждане животни и склад за селскостопанска продукция до смъртта на наследодателя на ищцата през 1999г. и неговата съпруга през 2006г..
Сочи се, че по стария регулационен план на с. Софрониево, общ. Мизия имотът е с кад. № II в кв. 58.
Твърди се, че след смъртта на родителите си Г. Г. К., като единствен техен наследник, отдавала имота под наем на частни лица от селото, които също са го обработвали и отглеждали земеделски култури и животни в него.
Счита се, че по този начин имотът е владян в периода от 2006г. до настоящия момент, което владение е продължило повече от десет години, без той да бъде изоставян или да е владян от други хора. Излагат се доводи, че дори и след като при възстановяването на земеделските земи през 1992-1995г., имотът е изключен от регулацията на селото и включен в земеделските земи на с. Софрониево, ищцата е продължавала да го владее и ползва, без общината да се е противопоставила на това нейно владение. Дори и към настоящия момент, имотът е предоставен за ползване на познато лице от селото, което се грижи за него.
Релевира се, че имотът е ограден с камъни отпреди повече от 50 години, като към настоящия момент общината е изградила нова улица „Звезда”, а той е под №5.
През миналата година ищцата е узнала, че имотът е вече частна общинска собственост и поради това не е могла да се снабди с Констативен нотариален акт за него.
Сочи се, че към настоящия момент, имотът попада в земеделските земи и е с НТП „Др. селищна територия” като е обединен с други съседни имоти под един идентификатор №*** с площ от 4024 км. м., които имоти съгласно чл.19 от ЗСПЗЗ са предоставени на Община Мизия.
Твърди се, че ищцата има претенция към имота с площ от 1580 кв. м., 2 който е нейна собственост, като никой невъзразява затова и всички повъзрастни хора от селото знаят, че това е нейният имот, придобит по давностно владение. Този имот попада в средата на ПИ с идентификатор №***, с обща площ от 4024 кв. м., който по комбинирана скица на стария план на селото е бил разделен на 5 парцела, като претенцията е за парцел №2 в кв.58 по тази скица.
Излагат се доводи, че от придобиването на имота от ищцата до настоящия момент, вече повече от 18 години, той е владян като свой собствен, без никой да изявява каквито и да било претенции към него.
На следващо място се сочи, че имотът не е одържавяван и не е включен в ТКЗС или други организации, поради което се твърди неправомерното му извеждане от регулацията на селото и актуването му като собствен на Община Мизия.
При горните аргументи се иска съдът да признае за установено спрямо ответника, че ищцата е собственик на имота по давностно владение, текло в периода от 2006 г. до настоящия момент.
В срока по чл. 131 о т ГПК е постъпил отговор на исковата молба, депозиран от ответника чрез адв. Ц. С. от АК Враца, в който се твърди недопустимост на иска, респ. неоснователност, с подробно изложени съображения относно видовете придобивни способи и тяхното доказване, като са приложени и писмени документи.
Твърди се още, че процесният имот е изваден от регулация с приемането на регулационен план от 1967 г. по Заповед № 48/12.01.1967 г. на ИК на ОНС Враца, като до приемането на план за земеразделяне през 1998 г., собствениците на имоти са имали възможност да заявят правото си на собственост, което не е сторено от ищцата в 14-дневен срок от изложения в сградата на общинската поземлена комисия Проект на план за земеразделяне на землището на с. Софрониево.
Поради това се сочи, че на основание чл. 32, ал. 5 от ППЗСПЗЗ земите на неявилите се собственици са предоставени за стопанисване от общината и след влизане в сила на Плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници по чл. 19 от ЗСПЗЗ, останалата земеделска земя, след възстановяване правата на собствениците, е станала собственост на Община Мизия.
3
В тази връзка са представени писмени документи за определяне на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ по землища и решение на общинския съвет за придобиване в собственост на земеделски земи, вл. Акт за частна общинска собственост за поземлен имот № 000935, с площ от 4,023 дка. в землището на с. Софрониево.
Твърди се също, че имотът не е придобит по давност, предвид мораториумът за придобиване по давност на частни и общински имоти по пар.
1 от ЗС.
При горните аргументи е заявено искане за отхвърляне на иска и присъждане на разноски по приложен списък.
В съдебно заседание ищцата се представлява от адвокат Ц. К. от АКВраца, който поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Ц. С., който оспорва предявения иск.
Съдът приема за установени от фактическа страна по делото следните обстоятелства:
Установява се от Удостоверение за наследници изх. №АО-Н-204 от 01.07.2024г., издадено от Община Оряхово на Г.И.Б. с ЕГН:**********, починал на 25.10.1999г., че ищцата Г. Г. К. е негова дъщеря.
Видно от Комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлен имот 217.935 по рег. план на с. Софрониево и КККР на неурбанизирана територия землище на с. Софрониево e, че имот с площ 1.580 дка, с номер по стария кадастрален план - 0.2, кв.58 е част от имот с идентификатор 217.935.
Видно от Скица на поземлен имот №15-808713 от 27.07.2023г. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Враца е, че имот, находящ се в с.Софрониево, общ. Мизия, обл. Враца местност „Край село”, с идентификатор ***, представлява земеделска земя, категория пета, с площ 4024 кв. м.. В скицата е отбелязано, че номерът на имота по предходен план е 000935, а собственик е Община Мизия, въз основа на Заповед на Директора на ОД „Земеделие” по чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ, одобряваща протоколно решение на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ №109 от 27.03.2012г., издаден от ОД „Земеделие” гр. Враца.
Установява се от Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК изх. №5608000434/11.07.2024г. на Община Мизия, че данъчната оценка на Недвижим имот – Нива с идентификатор ***, категория V, с площ 4024 кв. м. е 196.20 лева.
4
Видно от представено и прието по делото Протоколно решение от 26.03.2012г. на ОС „Земеделие” гр. Оряхово е, че с него са определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ /ДВ, бр.62 от 10.08.2010г./. В Приложение №1.2 към посоченото протоколно решение са изброени имотите, находящи се в землищата на с. Софрониево, които са станали собственост на Община Мизия на основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Със Заповед №109 от 27.03.2012г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” гр. Враца на основание чл.45в, ал.7 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е одобрено Протоколно решение от проведено заседание на комисията по чл.19, ал.2, включващи списъци на имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ от Картата на възстановената собственост на землищата в Община Мизия, обл. Враца, сред които е и това на с. Софрониево.
Установява се от приет по делото Протокол №11 от 28.06.2012г. на Общински съвет гр. Мизия, обл. Враца, че с единодушно решение, обективирано в т. 4 на Решение №108 е дадено съгласие Община Мизия да придобие право на собственост върху земеделски имоти /бивши земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ/ в землищата Мизия, Крушовица, Софрониево, Липница, Войводово и Сараево в Община Мизия, описани в Протоколно Решение от 26.03.2012г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Видно от Акт №2023 от 14.03.2016г. за частна общинска собственост, вписан в Служба по вписванията в гр. Оряхово с дв. вх. рег. №1063 от 15.04.2016г., Акт №30, Том 4 е, че на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, Протоколно решение от 26.03.2012г. на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед №109/27.03.2012г. на Директора на ОД „Земеделие” гр. Враца и решение №108/28.06.2012г. на Общински съвет Мизия - Поземлен имот №000935, НТП „Др. селскостопански територии”, с площ 4,023 дка, V категория, находящ се в землището на с. Софрониево, общ.
Мизия, обл. Враца местност „Край село” е предоставен за управление на кмета на общината на основание чл.12, ал.5 от Закона за общинската собственост.
Видно от Скица №Ф06950/05.02.2016г. на Общинска служба по земеделие гр. Оряхово е, че имот №000935, находящ се в землището на с.
Софрониево, общ. Мизия, местност „Край село”, представляващ „Др. сел. ст. тер.”, категория пета е с площ 4.023 дка и е Общинска собственост.
По делото като свидетел е разпитана З. Ц. Б., която познава ищцата и нейното семейство. Твърди, че ищцата и брат й са родени в имот, който се намира накрая на с. Софрониево, но не знае улицата и номера му. Впоследствие, родителите на ищцата заедно с нея и брат й се преместват да живеят в центъра на селото, където купуват друг имот. В имота, находящ се накрая на селото остават да живеят бабата и дядото на ищцата, които са отглеждали животни. След като бабата и дядото почиват, животните 5 продължават са се отглеждат от родителите на Г. К.. След смъртта на майката и бащата на ищцата, последната започна да отдава имота под наем на различни лица, които също отглеждат животни. Според свидетеля, имотът е ограден с ограда, висока около метър, като постройките в нея са разрушени през годините, но има техни останки.
Като свидетел по делото е разпитан и Веселин Стефанов Станкулов, който познава ищцата и живее в с. Софрониево на около 100 метра от нея.
Твърди, че знае, че ищцата има два имота, като единият е по-стар, а по-новият е в центъра на селото. Уточнява, че той е съсед на по-стария имот, находящ се на ул. „Звезда”, докато имотът на свидетеля е на ул. „Преслав”, като двете улици граничат помежду си. Сочи, че към момента в имота са останали останките на къщата, като е ограден с камъни. Според свидетеля към настоящия момент имотът е почистен и той с разрешение на Г. К. си държи кошерите в него. Сочи, че имотът никога не е ползван от ТКЗС, а е ползван от родителите на ищцата, а след тяхната смъртта е отдаван на овчари, които са гледали животни в него. Това е било преди около 7-8 години, като свидетелят от 2 години с разрешение на К. ползва имота. Твърди, че никой не е изявявал претенции към имота.