Разпореждане № 1494 от 19.02.2024, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1494 гр. София, 19.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20231100902200 по описа за 2023 година

Производството по настоящото търговско дело е образувано по искова молба с вх. № 111578/29.11.2023 г., уточнена с молба вх. № 4226/15.01.2024 г. и молба вх. № 16047/12.02.2024 г. на С. Д. Т. чрез адв. М. С. срещу МИНИСТЪРА

НА

КУЛТУРАТА, „НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА

КУЛТУРАТА-К.Ц.С.“ ЕАД, ЕИК ****, и Б. А. Л..

Ищецът твърди, че с решения, обективирани в протокол № ПР81/07.11.2023 г. на Министъра на културата, ищецът е освободен като член на Съвета на директорите /СД/ на „Национален дворец на културата- К.Ц.С.“ ЕАД, прекратен е Договора за управление № 11-00-198/23.07.2022 г., сключен между ищеца и Министъра, като упражняващ правата на Държавата – едноличен собственик на капитала на ответното еднолично акционерно дружество, както и е избран нов член на СД на дружеството – Б. А. Л..

Ищецът С. Т. твърди, че решенията на Министъра на културата са нищожни, тъй като противоречат на императивните законови изисквания управителните органи на публичните предприятия да се назначават с конкурс - чл. 21 от Закона за публичните предприятия /ЗППр./ и поради наличието на изрична забрана в чл. 24 ЗППр., ограничаваща принципала на публичните предприятия да освобождава управителните органи извън изчерпателно изброените условия. Целта на това ограничение е създаване на повишена правна сигурност при управлението на публичния сектор и защитата му от политически произвол. Ищецът счита, че има правен интерес от установяване нищожността на решенията на Министъра на културата по Протокол ПР81/07.11.2023 г., който се състои в това, че материално- правната последица от същите е освобождаването му като член на Съвета на директорите на дружеството, прекратяване на правата и задълженията му, свързани с него, подробно описани в Договора за възлагане на управление. Поддържа, че това противоправно волеизявление на Министъра на културата пряко влияе и променя обществения и имуществен статус на ищеца и поражда правен 1 интерес от прогласяване на неговата нищожност. Тази нищожност ще има за последица Restititio in integrum на правоотношенията на ищеца с ответното дружество. При съобразяване на изложените в исковата молба факти и формулирания от ищеца петитум, както и след допълнителните уточнения на ищеца, в изпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовности на исковата молба, се налага извод, че предмет на производството са следните искове: 1. искове за прогласяване нищожността на решенията на Министъра на културата, обективирани в Протокол № ПР-81/07.11.2023 г.; и 2. искове за признаване за установено по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ , че вписаните на 20.11.2023 г. обстоятелства, за които е подадено заявление обр. А5 № 20231114101356 по партидата на „Национален дворец на културата- К.Ц.С.“ ЕАД /тези по заличаване на С. Т. като член на Съвета на директорите и вписването на Б. Л. за член на СД/, не са валидно възникнали и следователно не са съществуващи.

Съдът, след като съобрази твърденията на ищеца и взе предвид данните по делото, както и след извършена служебно справка по партидата на „Национален дворец на културата- К.Ц.С.“ ЕАД в търговския регистър, приема, че исковете за прогласяване нищожността на решенията по Протокол № ПР-81/07.11.2023 г. на едноличния собственик на капитала на „Национален дворец на културата- К.Ц.С.“ ЕАД са недопустими по следните съображения:

Съгласно чл. 221, т. 4 ТЗ общото събрание на акционерите избира и освобождава членовете на съвета на директорите и на надзорния съвет, а според чл. 219, ал. 2 ТЗ, в едноличното акционерно дружество едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността на общото събрание.

В тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. по тълк. д. №1/2002 г. на ВКС, ОСГК са дадени указания, че нищожни са следните решения на общото събрание: 1/ решенията на общото събрание, които законът изрично квалифицира като такива - в чл. 75, ал. 2 , вр. ал. 1 ТЗ, в чл. 197, ал. 3 , предл. 2 ТЗ и чл. 216 ТЗ; 2/ липсващото /невзето/ решение на общото събрание, което е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, както и ако е вписано в търговския регистър, 3/ решението, което е извън пределите на определената от закона и учредителния акт компетентност на органа, който го е приел. В исковата молба не са изложени твърдения за наличието на нито един от изброените пороци. Според мотивите към цитираното тълкувателно решение, разбирането, че решенията на общото събрание, които противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ са нищожни, е погрешно. Когато са опорочени процедурата по свикване на общото събрание, реда и кворума за приемане на решения /процесуална незаконосъобразност/ или те противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и закона, те са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни, като отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл. 74 ТЗ, когато обаче законът допуска това.

2

В процесния случай пороците на процесните решения, на които се позовава ищецът в исковата молба, са такива, които при съобразяване на критериите, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, водят не до тяхната нищожност, а до тяхната незаконосъобразност. По същество се твърди, че решението за освобождаване на ищеца като член на съвета на директорите е незаконосъобразно поради нарушаване на императивни законови разпоредби на Закона за публичните предприятия- чл. 24 ЗППр., а по отношение на това за избор на нов член на СД- поради липсата на проведена конкурсна процедура за неговото назначаване, които по същество обосновават евентуална материална незаконосъобразност, а не нищожност. В този смисъл дадената от ищеца квалификация на решенията като нищожни не следва от твърденията в исковата молба, доколкото се атакуват волеизявления, които и съобразно твърденията на ищеца са взети от компетентния орган – за избор и освобождаване на член на съвета на директорите на „Национален дворец на културата- К.Ц.С.“ ЕАД.

В контекста на изложеното следва да се посочи, че мандатното правоотношение на членовете на управителен или надзорен орган на търговско дружество възниква не въз основа на сочения в исковата молба договор за възлагане на управление, а въз основа на решението на общото събрание, респ. на едноличния собственик на капитала, когато той е притежаван от едно лице – в частност съответния министър, който упражнява правата на държавата като принципал на дружеството, и съществува до оттеглянето му с решението за неговото освобождаване. С договора за управление се уреждат конкретните права и задължения на страните във връзка с изпълнението на възложената функция, включително и имуществените последици, свързани със заплащането на възнаграждение, постигането на определени икономически показатели при управление на дейността на дружеството и др., но той не е източник на мандатното правоотношение, каквото е единствено решението на едноличния собственикв случая на министъра, който решава въпросите от компетентността на общото събрание. Ето защо прекратяването на договора за управление е последица от оттеглянето на мандата, извършено с решението на министъра, упражняващ правата на държавата като едноличен собественик на капитала, за освобождаването на ищеца като член на съвета на директорите. При това положение съществуването на правоотношение по договора за управление е ирелевантно за качеството му на член на съвета на директорите, а оттам- и за регистърното производство по неговото заличаване по партидата на дружеството в търговския регистър.

Съгласно правилото на чл. 221, т. 4 ТЗ Общото събрание на АД избира и освобождава членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет, като съгласно чл. 233, ал. 4 ТЗ , членовете на съвета на директорите и на надзорния съвет могат да бъдат освободени от длъжност и преди изтичане на мандата, за който са избрани, като последното е предоставено единствено 3 на преценката за целесъобразност на ОС /едноличния собственик на капитала/. Свободата на общото събрание да освободи членовете на съвета на директорите по всяко време, съответно да избере нови, е императивно уредена от законодателя и тя произтича от свободната оттегляемост на овластяването /включващо упълномощаване/. Предвидената в ТЗ свободна оттегляемост на овластяването не би могла да бъде ограничавана, или поставяна в зависимост от виновно неизпълнение на задължения на члена на СД , нито пък е налице законодателно изискване за мотивиране на решението на общото събрание за освобождаване на членовете на съвета на директорите. Разпоредбата на чл. 24 ЗППр. нормира основания за виновно прекратяване, но не изключва императивния принцип за неограничена оттегляемост на мандата /виж решение № 247 от 11.01.2013 г. по т.д. № 46/2012 г. на ВКС, ІІ т.о./. Също така сключването на договор за възлагане на управление не е предпоставка за конституирането на органа на дружеството, тъй като основната част от отношенията са уредени в закона. Мандатното правоотношение с членовете на СД възниква от решението на ОС по чл. 221, т. 4 ТЗ, като в чл. 244, ал. 7, изр.

2 ТЗ е предвидена факултативна възможност за сключване на писмен договор.

Както бе посочено, във всички случаи договорът за възлагане на управление притежава служебно назначение - да детайлизира вътрешните отношения между изпълнителния член на СД /при едностепенната система на управление на АД/ и търговското дружество, като при прекратяване на органното представителство на изпълнителен член на СД, включващо и упражняване на управленски функции, по необходимост се прекратява и този договор - той вече не може да обслужва правоотношението, което е прекратено, поради което договорът би останал без основание, т.е. непосредствената цел за настъпване на определени правомерни правни последици - в конкретния случай изпълнителният член на СД вече не може да изпълнява своите договорни задължения да представлява и управлява АД. Действително в чл.

24, ал. 1 от Закона за публичните предприятия са посочени основания за предсрочно прекратяване на договора за управление и контрол на управител или на член на колективен орган за управление. Но доколкото източник на мандатното правоотношение е решението на едноличния собственик на капитала като едностранна овластителна сделка, то прекратяването на договора за управление е последица от оттегляне на овластяването, а не обратно. Съгласно чл. 233, ал. 4 ТЗ това оттегляне може да се извърши и преди изтичане срока на договора без да е обусловено от допълнителни предпоставки. Ето защо от прекратяването на договора при липсата на някое от основанията, посочени чл. 24 от Закона за публичните предприятия в полза на ищеца възниква само право на обезщетение за претърпените вреди и пропуснати ползи, което се релевира с осъдителни искове, но то не се отразява на валидността на решението на принципала за оттегляне на овластяването, респ. на действителността на обективираното в него волеизявление за прекратяване на мандатното правоотношение. Ето защо не е налице правен интерес от установяване недействителността /нищожността/ на решението на 4 едноличния собственик на капитала за освобождаване на ищеца като член на СД, поради липсата на някоя от материалноправните предпоставки за предсрочно прекратяване на договора за поръчка. Също така недопустима е и отмяна на решенията на принципала като незаконосъобразни, тъй като по същество ще се стигне до последиците на конститутивен иск, с правно основание чл. 74 ТЗ, какъвто не е предвиден по отношение решенията на едноличния собственик на капитала, с оглед принципа за изчерпателна регламентация на тази категория искове.

По горните съображения липсва правен интерес и от предявените искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на несъществуването на вписани обстоятелства, а именно заличаване на ищеца като член на СД и вписването на друго лице. Ищецът няма признато от закона право да участва в управлението на ответното дружество, предвид на което и не може да обоснове интерес от атакуване на решенията за избор или освобождаване на член на СД с доводи за тяхната нищожност. Разпоредбите в ТЗ, с които се регламентират правилата относно възникването, съществуването и дейността на акционерни дружества, не уреждат съществуването на субективно право на трето за дружеството лице да бъде избирано в състава на управителните органи на акционерно дружество. След като за едно трето лице не съществува гарантирано от закона право да участва в управлението на търговското дружество, то това лице не може да обоснове с нарушаването на такова право наличието на правен интерес от предявяване на иск за установяване, че вписването на освобождаването му като член на управителния орган в търговския регистър е несъществуващо обстоятелство, поради нищожност на решението на върховния орган за неговото освобождаване. Същият няма интерес от заличаване на извършено вписване във връзка с неговото освобождаване като член на СД, в който смисъл е и практиката по решение № 311 от 06.02.2019 г. по т. д. 2742/2017 г. по описа на ВКС, ТК, II TO и решение № 234 от 23.12.2016 г. по т. д. 54/2016 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, както и по решение 32 от 28.04.2010 г. по т. д. 431/2009 г. по описа на ВКС, I ТО, също и определение № 50428/17.10.2022 г. по ч. т. д. 1627/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и определение № 50013/06.02.2023 г. по ч. т. д. 283/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, както и цитираната в тях относима практика. В цитираната практика ВКС е приел, че лице, което не е съдружник, няма регламентирано от ТЗ “право” да бъде управител. Овластяването му за такъв може да бъде оттеглено по всяко време, без обвързване с основания за освобождаване /извод, основан на чл. 141, ал. 4 ТЗ/. Правата на управителя, който не е съдружник, произтичат от мандатното правоотношение и са ограничени в неговите рамки. В този смисъл, активната легитимация на управителя, който не е съдружник, да оспорва като порочно вписването на заличаването си като управител и вписването на нов управител, не би могла да бъде обоснована с “нарушаване” на гарантирано от закона “право”, възстановимо по реда на така предявените искове, ако биха били основателни. Предвид специалната разпоредба на чл. 24, ал. 1 ЗПП р. обективната липса на обстоятелства, 5 удовлетворяващи предвидените в разпоредбата основания за предсрочно прекратяване на мандатното правоотношение, би обусловила интерес единствено от осъдителен иск за обезщетяване на претърпени вреди и пропуснати ползи от неоснователно прекратяване, без да се засяга валидността на решението на принципала за оттегляне на овластяването /аналогично на правата на довереника по всеки един договор за поръчка, по който доверителят е оттеглил поръчката, без да е налице виновно неизпълнение от страна на довереника - чл. 287 – чл. 288 ЗЗД/. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Определение № 234 от 06.06.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 944/2022 г., I т. о., Определение № 50470 от 11.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1983/2022 г., II т. о., и Определение №50013 от 06.02.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 283/2022 г., I т. о., с които определения не са допуснати до касация актове на САС, с които са потвърдени определения на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по искове, аналогични на предявените по настоящото търговско дело претенции.