Решение № 1183 от 23.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1183 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20261000501171 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1171 от 23.02.2026 г., постановено по гр.д.№ 6685/2025 г. по описа на СГС, ГО, 17-ти състав, е уважен частично иск с правно основание чл.432, КЗ вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, като „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, е осъден да заплати в полза на А. Г. Б., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител В. Г.

В., сумата от 7 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП на 14.12.2023 г., ведно със законната лихва от 22.08.2024 г. до окончателното изплащане, Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществени вреди за горницата над 7000 евро до пълния предявен размер от 15 000 евро, като неоснователен в тази част.

Присъдени са разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., като ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, е осъден да заплати на адв.Д. Н., сумата от 933.33 евро адвокатско възнаграждение, а на основание чл.78 ал.6 ГПК, по сметка на СГС сумата от 280 евро д.т. и 59.65 евро депозит за експертиза.

По компенсация на основание чл.78, ал.3 ГПК А. Г. Б., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител В. Г. В., е осъден да заплати на ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, сумата от 122.71 евро разноски за производството.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

1

Жалбоподателят-ищец А. Г. Б. оспорва решението в неговата отхвърлителна част и молят съда да го отмени и уважи предявения иск за неимуществени вреди до сумата от 15 000 евро. Изтъква факта, че при процесното ПТП е получил фрактура на дясна пубисна (срамна) кост на таза, което представлява средна телесна повреда. Травмата е наложила пострадалото дете (на 14г. към датата на злополуката) да бъде обездвижено за период от един месец, след което му се е налагало да ползва проходилка за придвижване, както е посочено в СМЕ. От приетата експертиза става ясно още, че детето е изпитвало болки за период от около 2 месеца, като през първия месец болките са били интензивни. По време на възстановяването си, А. Б. е трябвало да бъде носен на ръце до тоалетната и не е можел да се къпе. Състоянието му е довело до освобождаване от посещение на училище за период от около 2 месеца и половина, но дори и след връщането му, той е бил освободен от часовете по физическо възпитание. Както е посочил св.С., след инцидента и към датата на разпита (близо 2 години след ПТП-то), детето е спряло да тренира футбол и при натоварване, все още страда от болки в крака, като последният факт е потвърден и от вещото лице. Не на последно място следва да се отбележи, че пътното произшествие се е отразило негативно в психически план на детето, което личи от показанията на свидетеля. По - конкретно, детето се е оплаквало от сънуване на кошмари, свързани с преминаване на автомобила през крака му. Ето защо претендира допълнително, над присъденото от първоинстанционния съд обезщетение (7 000 евро), сумата от още 8 000 евро с оглед възрастта на пострадалия (14 г.), икономическата конюнктура в страната към датата на злополуката, както и актуалната съдебна практика по сходни случаи. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, не изразява становище в писмен вид.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищецът А. Б., действащ лично и със съгласието на своята майка твърди, че на 14.12.2023г., около 18:50 ч., в гр. София, Л. П. Н. при управление на л.а. „Опел Антара“ peг № ***, предприел маневра завой наляво на кръстовището, за да се включи в движението по бул.

„Панчо Владигеров“'. По същото време детето пресичало платното за движение на бул.

„Панчо Владигеров“, в посока от ул. „Търново“ към ул. „Проф. д-р А.андър Станишев“ по обозначена пешеходна пътека и по време на позволителен, зелен сигнал на светофарната уредба, регулираща пресичането на пешеходци. На кръстовището бул. „Панчо Владигеров“ имало две платна за движение, отделени едно от друго с тревен остров, с изключение на мястото на пешеходната пътека, по която ищецът се придвижвал. След като е пресякъл едното платно за движение, продължил по пешеходната пътека, като навлязъл в другото платно за движение на булеварда. В този момент бил ударен в дясната част на тялото от автомобила, извършващ маневра завой наляво. Получил сериозни травми в областта на 2 десния крак - фрактура на срамната кост на таза вдясно и бил откаран за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Местоположението на фрактурата не позволявало поставяне на обездвижващ гипс и затова били дадени предписания да лежи в продължение на един месец, без да движи десния си крак, за да настъпи консолидация на фрактурата. През първите три месеца се нуждаел от чужда помощ за извършване на ежедневните битови дейности обличане, къпане и др. Към момента все още изпитвал болки в десния си крак, особено при по- продължително ходене или заемане на изправено положение. За период от три месеца не посещавал училище, с което бил лишен от възможността да общува със своите съученици и приятели. Не могъл да спортува, а до момента все още бил освободен от участие в часове по физическо възпитание. Невъзможността да спортува внесла допълнително напрежение и дискомфорт по време на възстановяването му. На 22.08.2024г. подал молба до застрахователя за заплащане на обезщетение. Претендира сумата от 15 000 евро/ обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.08.2024 г. до окончателното изплащане.

Ответникът оспорва наличието на протИ.правно поведение от страна на водача Л. Н., механизма на произшествието и причинната връзка между инцидента на 14.12.2023г. и описаните вреди. Счита претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди за прекомерен. Евентуално възразява за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като преди да пресече пътното платно на пешеходна пътека пострадалият не взел адекватни мерки за собствената си безопасност.

От фактическа страна се установява, че на 31.05.2025 г. е влязла в сила присъда по НОХД № 107/2024 г. по описа на СВС, с която Л. П. Н. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. ал. 1, б. „б“ НК, от което за Б. е настъпила средна телесна повреда – трайно затруднение в движението на десен долен крайник.

Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд досежно Д.ието, неговата протИ.правност и вината на дееца. Безспорно е нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл.116 ЗДВП /"Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора"./ и чл.119 ал.1 ЗДвП/ „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре"/.

От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза/л.54/, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в резултат от настъпилото ПТП ищецът е получил една средна телесна повреда, а именно - пълно счупване на горния клон на дясна пубисна кост, без разместване. Лекуван изцяло консервативно, без поставяне на гипс. Лечението, което е предприето в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ е неоперативно, като възстановителният период от протекъл благоприятно.

При извършения на 06.01.2026 г. личен преглед ищецът съобщил, че два месеца отсъствал от 3 училище, но все още не посещавал часовете по физическо и не спортувал, защото изпитвал болки в мястото на счупването при по-голямо натоварване. Обективно не установен функционален дефицит в областта на таза и долните крайници. Според вещото лице с оглед тежестта на увредата, през периода на възстановяване пострадалият търпял болки и страдания за период от около два месеца, като през първите 30 дни те били с по-голям интензитет. Проведеното лечение е било адекватно и своевременно, съобразено с вида на счупването и възрастта на ищеца. За проследяване процеса на зарастване на счупването и предприемане на подходящо лечение следвало да се провеждат контролни прегледи и да се правят рентгенови снимки и това е било извършено 30 дни след инцидента. Няма данни за рехабилитационни процедури.

По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства - разпит на св.С. /фактически съпруг на майката на ищеца/, разпитан в о.с.з. на24.10.2025г.

От показанията на същия става ясно, че в „Н. И. Пирогов“ направили рентгенови снимки, при които се установила фрактура на таза. Операции не му правили. Около два-три месеца той носел А. до тоалетната, защото не трябвало да става и бил изцяло на постелен режим.

Вместо да се къпе, майка му го почиствала с кърпички. Около два месеца не ходел на училище и учил онлайн. Някои от съучениците му идвали да го видят. След един месец започнал да става, но се оплаквал от болки при ходене и при натоварване. Чувствал се схванат от обездвижването. Не му предписали прием на медикаменти. Сега бил възстановен, но вече не играел футбол с връстниците си. Костта зараснала правилно и нямало разместване на костите, нито промяна в походката. Инцидентът му се отразил негативно психически. Казвал, че сънува как колата е минала през крака му.

Безспорно е наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на събитието за л.а. – факт, който не се оспорва от ответника.

С писмена молба от 22.08.2024г. ищецът е предявил претенция пред застрахователя за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл.432 ал.1 КЗ Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.

Доколкото отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност“ е функционално обусловена от отговорността на деликвента /причинителя на вредата/, то тя се осъществява и при наличието на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл.45 от ЗЗД. С оглед на това фактите, въз основа на които се поражда правото по чл.432, ал.1 от КЗ са: 1) валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между застрахователя и деликвента; 2) настъпване на застрахователно събитие - ПТП; 3) 4 претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие; 4) предпоставките по чл.45 ЗЗД - протИ.правно Д.ие; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на деликвента и причинените вреди.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на чл.432 КЗ вр.чл.45 ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за обезвреда на настъпилите за ищцата в резултат на деликта неимуществени вреди.

Влязлата в сила присъда, както и одобреното споразумение по чл.381 НК, се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателното посочените в чл.300 ГПК обстоятелства, т. е. тя е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното Д.ие, но само относно това дали то е извършено или отречено, дали е протИ.правно и дали деецът е виновен.