Решение № 11 от 27.01.2025, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Харманли, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20245630200606 по описа за 2024 година Производството е по Глава III, Раздел IV "Производство по налагане на административни наказания " - чл. 58а от Закон за административните нарушения и наказания.

На 11.12.2024г. пред Районен съд - Харманли е постъпило искане от Изпълнителна агенция по горите РДГ-Кърджали, с правно основание чл. 58а от ЗАНН - за налагане на административно наказание по чл. 266, ал. 3 от Закон за горите "Безвъзмезден труд в полза на обществото" на М. С. И., ЕГН:********** от гр.Симеоновград, ул. ***, въз основа на акт за установяване на административно нарушение - Серия КОО №097699 от 12.11.2024г. Твърди се, че по отношение на нарушителя М. И. има влязло в сила Наказателно постановление № 3549/25.08.2023г.

В съдебно заседание административнонаказващият орган РДГ - Кърджали, редовно призован, не изпраща представител и не се представлява.

В съдебно заседание нарушителя М. С. И., редовно призован, не се явява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна:

На 17.03.2023г. в гр.Симеоновград, кв.“Йорданово“ на територията на ТП ДГС Маджарово З. М. С. – горски инспектор при РДГ Кърджали ТП ДГС Маджарово, в присъствието на свидетеля Ч.Р. С. е установил, че М. С. И. съхранява в къщата, в която живее в момента ( в навес зад къщата) дърва за огрев 0.4 пр. м3 дъб, не придружени с превозен билет.

Въз основа на установеното е посочено, че е съставен Констативен протокол Серия КОО №128017 от 17.03.2023г.

За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение Серия КОО №097236 от 17.03.2023г. за осъществено от 1

М. С. И., ЕГН:********** от гр.Симеоновград, ул. *** нарушение на чл. 213 ал. 1 т. 2 от Закон за горите.

Самият АУАН е съставен в присъствието както на свидетеля Чавдар Стоилов, така и в присъствието на нарушителя, на който акта бил предявен и подписан от него без възражения. На същата дата на нарушителя е връчен и препис от акта.

След съставянето на акта за установяване на административно нарушение, преписката била изпратена на административнонаказващия орган, който след разглеждането й, като посочва Акт Серия КОО №097236 от 17.03.2023г., констативен протокол № 128017/17.03.2023г. и постановление за отказ да се започне досъдебно производство от РПХасково, ТО- Харманли от 17.05.2023г. съставил приложеното Наказателно постановление №3549/25.08.2023г. - издадено за нарушение на чл. 213, ал.

1, т. 2 и с което на нарушителя М. С. И. на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500.00 лв.

Видно от приложената към преписката Разписка, наказателното постановление е връчено на 06.11.2023г., не е обжалвано и е влязло в законна сила съответно на 20.11.2023г.

Предвид влязлото в законна сила наказателно постановления и с оглед съставения АУАН Сер. КОО №097699 от 12.11.2024г. административнонаказващият орган е изпратил преписката в Районен съд -Харманли, за произнасяно по наказанието на нарушителя за нарушението по чл.266, ал.3 от Закон за горите.

Горните доказателства. обстоятелства се подкрепиха и от събраните по делото

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗГ, се доказва предвид факта, че З. М. С. заема длъжността "Горски инспектор” в РДГ - Кърджали към „Изпълнителна агенция по горите", притежава средно – специално образование: Горско и ловно стопанство, квалификация Техник лесовъд (видно от Диплома за средно специално образования), т. е. същия се явява оправомощено лице, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, действало при изпълнение на служебните си задължения.

Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административнонаказателното производство, установи, че искането е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежна страна - Директорът на РДГ - Кърджали. АНО е сезиран от длъжностно лице по смисъла на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН съобразно изискванията на закона.

Разгледано по същество искането на АНО, съдът намира за основателно по следните съображения:

Процесният АУАН е издаден в съответствие на процесуалните правила: деянието, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя е квалифицирано по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ.

При посочване на нарушената правна норма, актосъставителят е посочил конкретната хипотеза и АУАН съдържа конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани от актосъставителя като нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Т. е.

2 налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена.

Действително в АУАН е посочен служебния адрес на свидетеля по Акта, а не личния, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена и служебния му адреси, както и датата му на раждане, е налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т. е. с неговата самоличност.

Действително в АУАН не е посочено в какъв срок може да се подаде възражение, но пропускът не съставлява съществено процесуално нарушение и тъй като ако беше депозирано такова от страна на нарушителя АНО, респ. съдът щеше да го разгледа.

Актът е издаден от компетентен орган съгласно чл. 37, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 12.11.2024 година актосъставителят е заемал длъжността "Горски инспектор” в РДГ - Кърджали към Изпълнителна агенция по горите" и притежава лесовъдско образование. Деянието е извършено в зоната на отговорност на РДГ – Кърджали, тъй като тя осъществява контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности, касаещи горските територии, т. е. тя е компетентна, на територията на Кърджалийска и Хасковска област в следните общини: Ардино, Кърджали, Черноочене, Момчилград, Джебел, Кирково, Крумовград, Ивайловград, Свиленград, Любимец, Харманли, Маджарово, Симеоновград, Хасково, Димитровград, Минерални бани, Стамболово и Тополовград.

При издаването на Акта е спазен предвидения от разпоредбата на ал. 1, изречение второ на чл. 34 от ЗАНН срок.

Съдебния състав счита, че е налице надлежно съставен АУАН от компетентен орган, съдържащ необходимите реквизити по чл. 42 от Закон за административните нарушения и наказания.

Съгласно нормата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ забраняват се покупкопродажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, която не е придружена с Превозен билет. Превозен билет се издава за дървесината, добита от горските и извънгорските територии.

Вмененото на лицето М. С. И., ЕГН:********** от гр.Симеоновград, ул. *** нарушение се санкционира по реда на чл. 266, ал. 1 пр. 7 от Закон за горите (ред. ДВ бр. 11 от 2023 г., в сила от 02.02.2023 г.), като в ал. 3 е предвидено, че когато нарушението е извършено повторно, наказанието е "Глоба" от 1 000 до 10 000 лв. или "Безвъзмезден труд в полза на обществото".

В конкретния случай по безспорен начин се установява, че М. И. на 12.11.2024г. в гр.Симеоновград е съхранявал в двора на къщата в която живее, дърва за огрев - 0.7 пр. куб. м. - акация, не придружена с превозен билет.

От приложеното по делото заверено копие на Наказателно постановление № 3549/25.08.2023г., издадено от Директора на РДГ-Кърджали, влязло в законна сила на 20.11.2023г., се установява, че М. С. И. вече е бил наказван по административен ред за 3 същия вид нарушение: за това, че на 17.03.2023г. в гр.Симеоновград, кв.“Йорданово“ на територията на ТП ДГС Маджарово З. М. С. – горски инспектор при РДГ Кърджали ТП ДГС - Маджарово, в присъствието на свидетеля Ч.Р. С. е установил, че М. С. И. съхранява в къщата, в която живее в момента ( в навес зад къщата) дърва за огрев 0.4 пр. м3 дъб, не придружени с превозен билет - нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от Закон за горите. С посоченото наказателно постановление на нарушителката Горцева е наложено наказание глоба в размер на 500.00 лв. на основание чл.266 ал.1 от ЗГ.

С оглед изложеното съдът приема, че нарушението, констатирано на 12.11.2024г. се явява извършено "повторно" по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ЗАНН.

Законодателят с промените в ЗАНН през 2021 година е указал какво е "повторност" на нарушенията, като съгласно § 1, ал. 2 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗАНН, предвиденото наказание за повторно нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към Държавата или Община се налага, когато нарушението от физическото лице или неизпълнението на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към Държавата или Община е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Нарушителя е действал виновно - при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване, което от своя страна е индиция, че нарушителя е бил наясно, че извършва нарушения от същия вид, но не е съобразил поведението си със законовите норми.

При така приетото за установено от фактическа и правна страна съдебния състав приема, че са налице условията за приложение нормата на чл. 266, ал. 3 от Закон за горите спрямо нарушителя М. С. И..

При индивидуализацията на наказанието, съдът отчете, че нарушението е извършено шест дни след влизане в сила на наказателното постановление за предходното нарушение от същия вид, както и че това се явява второ по ред административнонаказателно производство, водено срещу М. И. за едно и също нарушение.

Степента на обществена опасност на нарушението, настъпилите вреди от него, кръга на засегнатите интереси и значимостта на конкретно увредените отношения, извършването на нарушението повторно, както и личността на нарушителя не биха могли да обуславят маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Независимо от относително малкото количество дървесина, предмет на административното нарушение, обществената опасност на деянието не е по- ниска в сравнение е обикновените случаи на нарушение по ЗГ, съответно случаят не е маловажен.

С оглед постигане целите на административното наказание, съобразно нормата на чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, настоящия съдебен състав счита, че следва да приеме искането на административно наказващия орган за налагането на административно наказание 4

"Безвъзмезден труд в полза на обществото" за основателно.

Съобразно разпоредбата на чл. 16а от ЗАНН "Безвъзмездният труд" е труд, който се полага в полза на обществото без ограничаване на други права на наказания, то неговата продължителност предвид ал.2 на нормата, не може да бъде по-малко от 40 часа и повече от 200 часа годишно, за не повече от две последователни години. В конкретния случай съдът счита, че следва да наложи административно наказание от този вид самостоятелно и в минимален размер, т. е. в размер на 40 часа, в рамките на една година, съобразявайки се с нормата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и процесуалното поведение на нарушителя. В хода на настоящото производство не се ангажираха доказателства, които да мотивират по-висок размер на административно наказание от минимално предвиденото за него, доколкото се касае за съхранение на 0.4 пр. куб. м. дърва за огрев - дъб.