Решение № 104 от 27.04.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. *****, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20223130101194 по описа за 2022 година

Производството по делото се води по предявен иск от П. В. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. ****, ул. ****** срещу С. Н. Х. с ЕГН **********, с адрес гр.*****, ул.*****.

В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на ½ идеална част от недвижим имот, съгл. нотариален акт за продажба на недвижим имот № 54, том I, дело № 142 от 14.03.1969 година, находящ се в село ****, община *****, област ****, а именно: ДВОРНО МЯСТО, с пространство от 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ квадратни метра, заедно с построената в него КЪЩА, застроена върху 52 /петдесет и два/ квадратни метра, при граници: от две страни улици, ***** и *****, съставляващо неурегулиран парцел IV- 156 /четири- сто петдесет и шест/, в квартал 3 /три/ по плана на село ****.

Собствеността й произтичала от сключения на 23.10.1972 година граждански брак с Ж.В.В., прекратен с Решение по гр.д. 1624/ 1972г. по описа на Варненски окръжен съд, като процесния имот е закупен през 1969 година по време на брака между страните.

Ищцата и Ж.В. имали родени две деца В. и Е.. Ищцата искала да дари своята част от горепосочения имот на дъщеря си. При подготовката на документите разбрала, че Ж.В. продал целия имот и къщата през 2020 година, 1 като го продал на ответницата, съгласно НА за покупко продажба на недвижим имот, вписан в СВ при Агенция по вписванията при PC- ***** под вх. Per. № 2288 ат 20.07.202Ог., акт № 64, том VI, дело 1037 .

Ищцата твърди, че горепосочения имот е придобит по време на бракът й с Ж.В. и съответно на основание чл.13 от СК отм. представлява СИО.

Иска да бъде допусната делба на недвижим имот, находящ се в село ****, община *****, област ****, а именно: 476 /четиристотин седемдесет и шест/ квадратни метра идеални части от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 680 /шестстотин и осемдесет/ квадратни метра, при граници: улица, поземлени имоти VIII-83, III-84, VI-85, включено в УПИ VII-84 /седемосемдесет и четири/ в квартал 26 /двадесет и шест/ по плана на селото, ведно с построената в това дворно място КЪЩА с площ от 104 /сто и четири/ квадратни метра и НАВЕС с оградни стени с площ от 104 /сто и четири/ квадратни метра между нея и ответницата при равни квоти.

В законоустановения срок на основание чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна.

В него се твърди, че цялото дворно място е нейна собственост въз основа на покупко-продажба, обективирана в два нотариални акта /Нотариален акт от 8.11.2007г. и Нотариален акт от 20.07.2020г./, с които е закупила имота от Ж.В. Ж.. Той през 1969г. е закупил дворно място с площ от 1250 кв.м., за което е бил отреден имот № IV—156, впоследствие разделен в два парцела, а именно УПИ VII-84 и УПИ III-84.

В закупеното по време на брака им с ищцата дворно място е била налична сграда с площ от 52 кв.м., но не е имало други постройки, чиято собственост да са придобили с покупко-продажбата.

Твърди, че съществуващите към момента постройки са изградени от Ж.Ж. след развода му с ищцата и не са идентични с посочените в нотариалния акт от 1969г., поради което и по отношение на тях съсобственост няма възникнала.

Жилищна сграда не е идентична най-малкото по площ с посочената в предходния акт за собственост, поради което съсобственост по отношение на нея не е възникнала, а описания в нотариалния акт от 20.07.2020г. навес с оградни стени не се споменава в акта за собственост, с който като 2 съсобственик се легитимира ищцата.

Закупения от Ж.В. през 1969г. имот е разделен на две, като едната част, обособена в УПИ VII-84 ответницата закупила изцяло. Праводателят на ответницата живеел на семейни начала с майка й от повече от 30 години, като той владее двата урегулирани парцела необезпокоявано след развода си през 1972г.. Ищцата до настоящия момент не е претендирала да е собственик на имота, а Ж.В. твърдял, че извънсъдебно и неофициално двамата са уредили имуществените си отношения, като той й е заплатил парична сума и тя няма претенции към имота. До настоящия момент майката на ответницата А.Х.К. и праводателя й живеят в закупения от нея имот, като след покупко-продажбата на тя извършила множество ремонтни дейности с оглед лошото състояние, в което имота бил продаден.

Твърди, че от 1972г. до 1982г. нейния праводател е придобил по давност собствеността на имота и при извършване на прехвърлителните сделки както през 2020г., така и през 2007г. същия се е легитимирал като собственик и на това основания.

Ответницата твърди, че е придобила собствеността върху УПИ VI I-84 по давност от момента на придобиването им до момента на подаване на исковата молба като присъединява към своето владение и това на праводателя си.

Прави възражение за изтекла придобивна давност по отношение на делбените имоти.

Моли да се остави исковата молба без разглеждане като недопустима.

В случай, че съдът счете молбата за допустима моли да бъде отхвърлена.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищцата или неин представител не се явява и не изразява становище, процесуалният представител на ответницата моли за отхвърляне на иска за делба и за присъждане на разноски.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

О т нотариален акт вписан под № 54, т. І, дело № 142/1969 г.;

3 нотариален акт вписан под № 64, т. VІ, дело № 1037/2020 г.; удостоверение от ВОС; Скица № 964/24.11.2022 г.; нотариален акт вписан под № 196, т. ХІV, дело № 2940/2007 г. се установява, че ищцата и Ж.В. Ж. са били съпрузи по силата на сключен по между им граждански брак на 10.05.1964г., който е прекратен с развод по Решение от 23.10.1972г. по гр.д.1634/1973г. По време на брака между страните на 14.03.1969г. Ж.Ж. е закупил от С.Х.Б., И.К.И., Г.К.Т., Х.К.И., Т.К.Р. и П.К.И. ДВОРНО МЯСТО, с пространство от 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ квадратни метра, заедно с построената в него КЪЩА, застроена върху 52 /петдесет и два/ квадратни метра, при граници: от две страни улици, ***** и *****, съставляващо неурегулиран парцел IV- 156 /четири- сто петдесет и шест/, в квартал 3 /три/ по плана на село ****.

С покупко-продажба, обективирана в нотариален акт вписан под № 196, т. ХІV, дело № 2940/2007 г. в СВ гр.***** Ж.Ж. продава на ответницата С. Х. 204 кв.м. ид.ч. о т дворно място, находящо се в с.****, общ.*****, цялото с площ от 680 /шестстотин и осемдесет/ квадратни метра, при граници: улица, поземлени имоти VIII-83, III-84, VI-65 , съставляващо УПИ VII-84 /седем- осемдесет и четири/ в квартал 26 /двадесет и шест/ по плана на селото без постройките.

С покупко-продажба, обективирана в нотариален акт нотариален акт вписан под № 64, т. VІ, дело № 1037/2020 г. в СВ гр.***** Ж.Ж. продава на ответницата С. Х. 476 /четиристотин седемдесет и шест/ квадратни метра идеални части от ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.****, общ.*****, цялото с площ от 680 /шестстотин и осемдесет/ квадратни метра, при граници: улица, поземлени имоти VIII-83, III-84, VI-85, включено в УПИ VII-84 /седемосемдесет и четири/ в квартал 26 /двадесет и шест/ по плана на селото, ведно с построената в това дворно място КЪЩА с площ от 104 /сто и четири/ квадратни метра и НАВЕС с оградни стени с площ от 104 /сто и четири/ квадратни метра.

От показанията на св.С., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че майката на ответницата живее на семейни начала с Ж.Ж. – бившия съпруг на ищцата в процесната къща от преди 1993г. Те са направили гаража и навеса. Гаражът е бил магазин за няколко години. През 2022г. са подменили покрива на къщата. Ищцата не е ходила в къщата и дворното място и не е 4 оспорвала собствеността върху имота на Ж. или на С..

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е конститутивен иск за делба с правно основание чл.34 ЗС на недвижим имот, находящ се в село ****, община *****, област ****, а именно: 476 /четиристотин седемдесет и шест/ квадратни метра идеални части от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 680 /шестстотин и осемдесет/ квадратни метра, при граници: улица, поземлени имоти VIII-83, III-84, VI-85, включено в УПИ VII-84 /седем- осемдесет и четири/ в квартал 26 /двадесет и шест/ по плана на селото, ведно с построената в това дворно място КЪЩА с площ от 104 /сто и четири/ квадратни метра и НАВЕС с оградни стени с площ от 104 /сто и четири/ квадратни метра.

Възражение по чл.79 ЗС и чл.82 ЗС, от ответницата е собственик на процесното дворно място ведно с постройките в него въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност, към която присъединява давността изтекла в полза на нейния праводател Ж.Ж..

В тежест на ищеца е да докаже, че да докаже, че е придобила ½ ид.ч. от процесните имоти въз основа на покупко-продажба в режим на СИО и приращение, че Ж.В. е продал на ответницата цялата собственост върху УПИ VII-84 в с.****, ведно с постройките в него, идентичността на придобитата в режим на СИО от ищцата къща с тази придобита от ответницата, на която се иска делба.

В тежест на ответната страна е да докаже, че е придобила в резултат на покупко-придажба собствеността върху УПИ VII-84 в с.****, ведно с постройките в него, че нейният праводател е бил собственик на дворното място и постройките в резултат на покупко-продажба и давностно владение през периода 1972г. до продажбата им, в евентуалност, че тя е собственик на делбените имоти в резултат на давностно владение, че праводателят й е изградил къщата и навеса след развода, че праводателят й е заплатил на ищцата сума за откупване на дела й от делбените имоти, че в имота живеят майката на ответницата и праводателя й.

По допустимостта на иска:

5

Съдът намира иска за делба за допустим с оглед твърдението за съсобственост на спорните имоти и обектите предмет на делба.

По основателността на иска:

Предявеният иск е неоснователен въз основа на следните мотиви:

От събраните по делото доказателства се доказа, че ищцата и Ж.Ж.а са били съпрузи по време на закупуване на дворно място съставляващо неурегулиран парцел IV- 156 /четири- сто петдесет и шест/, в квартал 3 /три/ по плана на село ****, с пространство от 1 250 квадратни метра, заедно с построената в него къща на 14.03.1969г. На основание чл.13, ал.1 от СК (Обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г.) този имот е станал СИО при равни квоти.

Между страните не е спорно, че УПИ VII-84 с площ 680 кв.м. по плана на с.**** е част от неурегулиран парцел IV- 156 по плана на с.****, общ.*****.

От събраните писмени доказателства – се установи, че ответницата е придобила чрез покупко-продажба от Ж.Ж. собствеността върху УПИ VII-84 с площ 680 кв.м. ведно с построените върху него къща, гараж и навес.

От разпита на св.С. се установи, че от както той е в селото от 1993г. не е виждал ищцата в процесните имоти, тя не е оспорвала правото на собственост върху тези имоти нито на Ж., нито на С.. Доказа се, че Ж. владее спорния имот със съзнанието, че той е изцяло негова собственост. Той живее там заедно с майката на ответницата, прави ремонти в имота, построил е гараж, който е използвал и като магазин, построил е навес. Обстоятелството, че Ж. се разпорежда с цялото дворно място ведно с построените сгради в него еднолично свидетелства за неговото владелческо намерение по отношение на тези имоти. Осъщественото владение от Ж.Ж. върху процесните имоти е било явно, непрекъснато, необезпокоявано и е продължило повече от 10 години – от развода му с ищцата до разпореждането с процесните имоти в полза на ответницата. Поради това и на основание чл.79, ал.1 от ЗС съдът намира, че припадащата се ½ ид.ч. от процесното дворно място и къща на ищцата са продобити от Ж.Ж. в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност.