Определение № 1219 от 18.08.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1219 гр. Плевен, 18.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500360 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.278 от ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана частна жалба от Т. О. К., ЕГН:********** срещу Определение, постановено по ч.гр.д.№5614/2015г. по описа на РС Плевен.

Съдът, след запознаване с изложеното в частната жалба и с материалите по делото, е счел, че така депозираната частна жалба е неясна и не отговаря на изискванията на чл.260, т.2,3,4 от ГПК, към който препраща разпоредбата на чл.275, ал.2 от ГПК. С Определение №691/09.05.2025г. е оставил същата без движение, като на жалбоподателя са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи изрично кой акт на първоинстанционния съд се обжалва, като посочи номера на същия; въз основа на какви обстоятелства жалбоподателят счита, че същият е неправилен, да посочи какви са особените непредвидени обстоятелства, чието наличие твърди, като представи съответно доказателства за същите, както и изрично да посочи какво иска от съда.

Съобщението за изготвеното Определение №691/09/05.2025г. е било получено от жалбоподателя на 29.07.2025г., видно от приложеното копие от електронно връчване на съобщението. В едноседмичния срок частният жалбоподател е депозирал молба, в която твърди, че обжалва Определение №3314/31.07.2019г., постановено по ч.гр.д.№5614/2015г. по описа на РСПлевен, с което съдът е върнал депозираната жалба по чл.423, ал.1, т.3 от ГПК, поради невнасяне в срок на държавната такса, както и Определение от 08.04.2025г., постановено по ч.гр.д.№5614/2015г. по описа на РС-Плевен, в частта, в която съдът е върнал възражението по чл.414 от ГПК като недопустимо, поради просрочие.

В частната жалба се излагат твърдения, че са налице едновременно основанията, визирани в разпоредбата на чл.423, ал.1, т.1 и т.4 от ГПК, поради което частният жалбоподател моли съда да приеме възражението по чл.414 от ГПК срещу Заповед №3347/09.11.2015г., издадена по ч.гр.д.№5614/2015г. по описа на РС-Плевен, като в същото време възстанови срока за неговото 1 подаване, поради наличие на особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, а именно – продължителни финансови затруднения, запори и действия на ЧСИ, липса на жилищна сигурност и грижа за син студент. Допълнително прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на задължението, за което е издадена Заповед №3347/09.11.2015г. по ч.гр.д.№5614/2015г. по описа на РС-Плевен. В заключение прави искане съдът да отмени обжалваните определения №3314/31.07.2019г., постановено по ч.гр.д.№5614/2015г. по описа на РС-Плевен, както и Определение от 08.04.2025г., постановено по ч.гр.д.№5614/2015г. по описа на РС-Плевен, в частта, в която съдът е върнал възражението по чл.414 от ГПК като недопустимо, поради просрочие и да постанови нов съдебен акт, с който да допусне възражението по чл.423, ал.1, т.1 и 4 от ГПК.

Плевенски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите, релевирани в частната жалба и допълнителната молба към нея, намира за установено следното:

Частната жалба срещу Определение от 08.04.2025г., постановено по ч.гр.д.№5614/2015г. по описа на РС-Плевен е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна с право на обжалване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, ЧАСТНАТА ЖАЛБА е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Частната жалба срещу Определение №3314/31.07.2019г., с което първоиснтанционният съд е върнал депозираната жалба по чл.423, ал.1, т.3 от ГПК, поради невнасяне в срок на държавната такса, е процесуално НЕДОПУСТИМА, поради депозирането й след срока за обжалване. На осн. чл.275, ал.2, вр. чл.262, ал.2, т.1 от ГПК частната жалба следва да бъде върната.

Първоинстанционното производство е било образувано въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 06.11.2015г., депозирана от „Топлофикация – Плевен“ ЕАД, ЕИК:114005624 срещу Т. О. К., ЕГН:**********. На 09.11.2015г. първоинстанционният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение №3347/09.11.2015г. по ч.гр.д.№5614/2015г. по описа на РС-Плевен.

След извършена служебна справка в регистрите на НБД-Население, съдът е изпратил съобщение за изготвената заповед за изпълнение на парично задължение №3347/09.11.2015г. по ч.гр.д.№5614/2015г. по описа на РС-Плевен на адреса, посочен в заявлението – гр. *****************, както и на настоящия адрес на длъжника в гр. ******************.

Видно от върнатия отрязък от съобщението, длъжникът Т. О. К. е получил Заповедта за изпълнение на парично задължение №3347/09.11.2015г. по ч.гр.д.№5614/2015г. по описа на РС-Плевен на дата 07.12.2015г. лично на адреса в гр. ******************.

На дата 04.07.2019г. длъжникът е подал възражение по чл.423, ал.1, т.3 от ГПК, което първоинстанционния съд е оставил без движение, като е дал указания за внасяне на държавна такса в размер на 25лв. по сметка на ОСПлевен и е указал, че при неизпълнение на разпореждането частната жалба ще бъде върната.

Съобщението за връчване на разпореждането за оставяне на жалбата по чл.423 от ГПК без движение е било получено от длъжника 15.07.2019г. лично 2 от него, видно от върнатия отрязък от съобщението.

Поради неизпълнение в срок на дадените от съда указания, молбата по чл.423 от ГПК е била върната с определение от 31.07.2019г., постановено по ч.гр.д.№5614/2015г. по описа на РС-Плевен. Съобщението за връчване на определението за връщане на молбата е било получено на 14.08.2019г. лично от длъжника.

Едва на дата 07.04.2025г. частният жалбоподател е депозирал молба, адресирана до първоинстанционния съд, с която се иска съдът да приеме възражението му по чл.414 от ГПК, да постанови спиране на изпълнителното дело, да обезсили издадения изпълнителен лист и да прекрати изпълнителното производство, образувано срещу него.

С определение от 08.04.2025г., постановено по ч.гр.д.№5614/2015г. по описа на РС-Плевен първоинстанционния съд е приел, че депозираното възражение по чл.414 от ГПК е недопустимо, поради просрочие, поради което е върнал същото.

Настоящият въззивен съдебен състав счита, че правилно първоинстанционния съд е оставил без уважение депозираното по чл.414 от ГПК възражение срещу Заповедта за изпълнение на парично задължение №3347/09.11.2015г. по ч.гр.д.№5614/2015г. по описа на РС-Плевен. Това е така, тъй като съобщението за изготвената заповед е било надлежно връчено и получено лично от длъжника по него на дата 07.12.2015г. Именно от тази дата е започнал да тече и едномесечният преклузивен срок за депозиране на възражение по нея.

По изложените съображения и на осн. чл.278 и сл. от ГПК, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, депозирана от Т. О. К., ЕГН:********** срещу Определение №3314/31.07.2019г., постановено по ч.гр.д.№5614/2015г. по описа на РС-Плевен като процесуално недопустима, поради просрочие.

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 08.04.2025г., постановено по ч.гр.д.

№5614/2015г. по описа на РС-Плевен, в частта, в която съдът е върнал възражението по чл.414 от ГПК като недопустимо, поради просрочие.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3