Определение № 322 от 25.01.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 322 гр. Варна, 25.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20223100500071 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК 831919536 със седалище и адрес на управление гр.София, пл.Света Неделя 7, чрез пълномощник адв. М.Ж., ДАК, срещу Разпореждане № 25773 от 01.12.2021г. по ч.гр.д.№ 17066 по описа на Районен съд град Варна за 2021г., с което е отхвърлено искането му за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу Е. Е. Ю. с ЕГН ********** за вземания, претендирани като незаплатена главница и лихви по Договор № ****-***-*****-**** за кредитна карта на физически лица от 09.04.2019г.

Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за незаконосъобразно и моли съда да го отмени. Оспорва се извода на заповедния съд, че ЧСИ е следвало да извърши връчване и по постоянния адрес на длъжника, като се сочи, че същият е в гр.Д., в който район съдебният изпълнител не е овластен да действа. Счита, че съдът не е отчел, че кредиторът е представил доказателства за изпращане на уведомлението по чл.60, ал.2 от ЗКИ чрез пощенска пратка с обратна разписка но Български 1 пощи ЕАД, изпратена по постоянен адрес на длъжника в гр.Д. и която е върната като непотърсена на 05.07.2021г. Жалбоподателят счита, че връчването по постоянен адрес по посочения начин, както и връчването от ЧСИ с прилагане на разпоредбите на чл.47 от ГПК, удовлетворяват изискването на т.18 от ТР №4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС за реално и действително уведомяване на длъжника за упражненото от кредитора потестативно право.

Настоява се съдът да отмени обжалваното разпореждане.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима. Внесена е дължимата държавна такса.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид твърденията в частната жалба и приложените към делото писмени доказателства, установява следното:

Ч.гр.дело № 17066/21г. по описа на Варненски районен съд е образувано по заявление на „УниКредит Булбанк“ АД със седалище гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист на парично задължение въз основа на извлечение от сметка по Договор № ****-***-*****-**** за кредитна карта на физически лица от 09.04.2019г. срещу Е. Е. Ю. с ЕГН **********. Претенцията на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е в хипотезата на чл.417 т.2 от ГПК.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в утвърдения образец.

Представеното извлечение от счетоводни книги е редовно от външна страна и представлява документ по чл.417, т.2 от ГПК и установява съществуването на вземане на банката от длъжника за сумите, посочени в него.

Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават относно подлежащи на изпълнение вземания по чл.418, ал.2 от ГПК. Когато според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелство трябва да е удостоверено с официален или изходящ от длъжника документ – чл.418, ал.3 от ГПК. Извлечението от счетоводните книги на банката по чл.417, т.2 от ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало 2 волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем.

Постигнатата в договора и анексите предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем, без да е необходимо изрично допълнително волеизявление, освен уведомление за това на посочения в договора адрес, не поражда действие ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеиязявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател. Предпоставките по чл.418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл е и разрешението, дадено в т.18 от тълкувателно решение № 4/13 от 18.06.2014г.

В настоящия случай кредиторът се позовава на обявяване на вземането по договора за банкова карта за предсрочно изискуем с изявление на банката до длъжника, направено с покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл.60, ал.2 от ЗКИ, предприето от кредитора и чрез ЧСИ.

Действително, изборът на способ за връчване е прерогатив на кредитора, така че да обезпечи в най-голяма степен надеждност на връчването. Същия може да връчи лично като ползва куриерски услуги, да ползва нотариус или частен съдебен изпълнител. В случая кредиторът е връчил като е ползвал куриерска услуга по постоянен адрес, съотв. чрез ЧСИ – по настоящ адрес.

На първо място, представената обратна разписка за връчване на документи – уведомление за предсрочна изискуемост на кредитен продукт – с подател адв. М.Ж. и получател Е. Е. Ю., с бар код ИД PS 9002 00BNYA Y на „Български пощи” ЕАД, в която е маркиран реквизита „пратката не е потърсена от получателя” не е годна да удостовери връчване.

Това е така, защото липсват данни при доставянето на пратката да е спазен реда по чл.36 във вр. чл.6, ал.3 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) и чл.5, ал.3 от Общите правила за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, обн., ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., в сила от 15.06.2010 г., доп., бр. 19 от 2.03.2018 г. Предвид липсата на щемпел на куриерската фирма за датите, на които е посещаван адреса, както и отразяване 3 дали и кога са оставяни съобщения за получаване на пратката, то следва да се приеме, че адресът не е посещаван, а дори и да е посетен, то не са оставяни служебни известия с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба, съгласно изискването на чл.5, ал.3 от Общите правила за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. Отделно, поради факта, че куриерът по принцип не разполага с официална информация за постоянен и настоящ адрес на получателя на пратката, а извършва връчване на адрес, посочен от лицето-изпращач, и не е надлежен орган с удостоверителни функции, то изявлението чрез отметката „пратката не е потърсена от получателя” не може да бъде възприето като меродавно и отговарящо на действителното състояние. Уведомлението не само, че не е връчено лично на лицето-кредитополучател, но явно на последния не е била предоставена възможност да го получи в предоставен от връчителя срок.

На следващо място, съгласно чл.18, ал.5 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда съобщения и призовки по граждански дела. Същевременно, в чл.43 от същия закон е предвидено, че връчването на книжа се извършва при условията и по реда на чл.37 – чл.58 ГПК. По силата на посоченото препращане, за да се приеме, че е налице редовно връчване на основание чл.47, ал.5 ГПК, следва да бъдат предприети последователно посочените в цитираните разпоредби от ГПК процесуални действия, разписани в ал.1 до ал.3 на чл.47 ГПК /изм. с ДВ бр. 86 от 2017г./. Така, изначално, доколкото в договора заемополучателят е посочил адрес за кореспонденция, кредиторът е следвало да съобрази този адрес (гр. Д.) и да го представи на ЧСИ като адрес за уведомяване, което задължение произтича от договора. На следващ етап, в случай, че получаващата страна отсъства от адреса, ЧСИ следва да изпълни задълженията си по чл.47 от ГПК. В конкретния случай след извършване на справка в НБД Население към 20.07.2021г. ЧСИ е констатирал наличието на два различни - постоянен и настоящ адрес, като връчване е предприето само по настоящ адрес, но не и по постоянен, който на практика съвпада с посочения от длъжника адрес за кореспонденция, който пък от своя страна, както се установи по-горе, неправилно не е бил предоставен от кредитора на ЧСИ. В случай, че адресът се намира извън района на действие на ЧСИ, то той е оправомощен да възложи на ЧСИ от съответния район извършването на 4 необходимите действия (по арг. от чл.18, ал.6 от ЗЧСИ). Така правата на длъжника да получи изявлението на банката са били ограничени, независимо от положената грижа от кредитора.

В обобщение, липсват необходимите категорични доказателства, че длъжникът е узнал за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като банката не е направила необходимото в изпълнение изискванията на чл.418, ал.3 от ГПК при уведомяване съгласно правилата на ГПК или ЗПУ.

С оглед на горното обжалваното разпореждане е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 25773 от 01.12.2021г. по ч.гр.д.№ 17066 по описа на Районен съд град Варна за 2021г., с което е отхвърлено искането на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК 831919536 със седалище и адрес на управление гр.София, пл.Света Неделя 7, за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу Е. Е. Ю. с ЕГН ********** за вземания, претендирани като незаплатена главница и лихви по Договор № ****-***-*****-**** за кредитна карта на физически лица от 09.04.2019г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5