Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 99038 от 10.08.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 42778/2023
Вид
Разпореждане № 99038
Подписан
10.08.2023
В сила
10.08.2023
Състав
ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 99038 гр. София, 10.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско дело № 20231110142778 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК. Образувано е по заявление на ФИРМА за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Г. П. Ц..

По отношение на заявените вземания за възнаградителна лихва съдът намира следното:

Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:

1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената неустойка е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.

При нормативното отсъствие на конкретно предвиден размер, до който е допустимо да се уговаря възнаградителната лихва, преценката относно съответствието й с добрите нрави следва да се извърши, изхождайки от нейната същност и функции. Лихвата е граждански плод, възнаграждение, което се дължи за използването на предоставения на кредитополучателя финансов ресурс. Тя овъзмездява кредитора за времето, през което е лишен от възможността да ползва паричните средства и да извлича облага от тях, като се явява насрещна престация по договора. В този смисъл нейният размер е в съответствие с морала, когато не води до несправедливо обогатяване на кредитора. В съдебната практика 1

(решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о. на ВКС, определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС) се приема, че възнаградителната лихва може да надхвърля размерът на законната лихва, с която се съизмеряват вредите за времето, в което остава неудовлетворено кредиторовото парично притезание. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки (уговорки), с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, като е изведено в съдебната практика, че уговорка относно размера на възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави, а ако вземането е обезпечено с ипотека за неморална следва да се приеме лихва, която превишава двукратния размер на законната лихва. Съдът намира, че клаузата за възнаградителната лихва в размер на 40,32% е недействителна, доколкото е над трикратния размер на законната лихва, съответно е налице противоречие на добрите нрави (в който смисъл са и: Решение № 4237 от 14.07.2020 г. по в. гр. д. № 16951/2019 г. на Възз. III-б. състав на СГС, Решение № 263875 от 10.06.2021 г. по в. гр. д. № 3275/2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС, Решение № 263878 от 11.06.2021 г. по в. гр. д. № 1821/2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС, и др.) Следователно заявлението следва да се отхвърли за претендираното вземане за възнаградителна лихва.

Пропорционално следва да се намалят и претендираните разноски:

На заявителя следва да се присъдят 26,31 лв. за ДТ и 41,65 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление на ФИРМА, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Г. П. Ц., ЕГН ********** в ЧАСТТА относно сумата 267,18 лв. - възнаградителна лихва по договор за паричен заем № 5724829/17.08.2021 г. за периода 31.08.2021 г. 16.08.2022 г.

ОТХВЪРЛЯ заявлението и в частта за разноски над сумата от 26,31 лв. до претендираните 31,95 лв. за ДТ и над сумата от 41,65 лв. до претендираните 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2