Решение № 227 от 16.12.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Кърджали, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20225100500223 по описа за 2022 година С решение № 197/11.08.2022 г., постановено по гр.дело № 152/2022 г. по описа на Районен съд – М., С. С. М. от гр. М. е осъден да заплати на Г. Й. Ш. от гр. М. сумата в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания и влошено емоционално състояние, вследствие нанесената му от ответника на 11.08.2021 г. в гр. М. средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на извършване на деянието 11.08.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът в останалата му част и до пълния предявен размер от 15 000 лв., като неоснователен. В полза на ищеца са присъдени направените по делото разноски в размер на 300 лв. съобразно уважената част на иска, а по сметка на Районен съд – М. сумата от 200 лв., представляваща дължима държавна такса, както и сумата от 408,96 лв. – заплатено възнаграждение за вещо лице в производството по гр.д. № 152/2022 г. по описа на Районен съд М..

Въззивното производство е образувано по подадена жалба от Г. Й. Ш. от гр. М. чрез представител по пълномощие. Решението се обжалва като неправилно в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 45 ЗЗД за 1 разликата над 5 000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносният резултат, че усложненията на здравето не били изживени в степен по-висока от обичайната, както и че при определяне размера на обезщетението не е отчел в пълна степен обстоятелството за преимуществено служене с лявата ръка, от което бил лишен за продължителен период от време и което довело до необходимостта за хранене с чужда помощ, невъзможност да управлява МПС и затруднения при изпълнение на служебните му задължения. С оглед на изложеното моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер от 15 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на извършване на деянието – 11.08.2021 г. до окончателното й изплащане. Моли за присъждане на направените в съдебните инстанции разноски.

В съдебно заседание жалбодателят се представлява от представител по пълномощие, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Претендира присъждане на направените в инстанциите разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна С. С. М. от гр. М., чрез представител по пълномощие е подаден писмен отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Моли се обжалваното решение да бъде изцяло потвърдено.

В съдебно заседание въззиваемият се представлява от представител по пълномощие, който поддържа отговора на въззивната жалба. Претендира за присъждането на направените по делото разноски. Предявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на първоинстанционното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно. Същото е допустимо в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Предявен за разглеждане е иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, с правно основание по чл. 45 от ЗЗД.

Не е спорно по делото, че с протоколно определение в проведеното открито съдебно заседание на 07.01.2022 г. по Н.о.х.д. № 1/2022 г. по описа на Районен съд – М., на основание чл. 382, ал. 7 и чл. 384, ал. 3 НПК е одобрено Споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, с което С.

С. М. от гр. М. – ответник по предявения иск, е признат за виновен в това, че на 11.08.2021 г. в гр. М. причинил на ищеца Г. Й. Ш. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долния край на лявата раменна кост и изкълчване на лявата лакътна става, довели до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за повече от един месец – престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, за което престъпление извършителят е осъден на наказание “пробация” по чл.42 “а” ал.2 т.1 и т.2 от НК, с наложени пробационни мерки.

Определението на съда е влязло в сила на 07.01.2022 г.

Така одобреното от наказателния съд споразумение, по аргумент от чл.

383 НПК, има последиците на влязла в сила присъда. Влязлата в сила присъда на наказателния съд, в т.ч. споразумението, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Когато в хода на наказателното производство не е приет за съвместно разглеждане граждански иск на пострадалия и той го предяви по общия ред на чл. 45 ЗЗД (какъвто е настоящият случай), при преценката си за наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, задължителни за гражданския съд са деянието, противоправността и вината на ответника по делото. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело, независимо дали по отношение на същите са събрани доказателства в хода на досъдебното, респ. наказателното производство. Съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, когато същото не е част от състава на престъплението и ответникът - деец го противопоставя своевременно като защитно възражение в производството по иска по чл. 45 ЗЗД (в настоящия случай с отговора на исковата молба), 3 подлежи на пълно и главно доказване от въвелата го страна.

Така, в очертаната по-горе правна рамка, приложима в настоящия спор, се извеждат следните изводи: по силата на влязлото в сила споразумение по Н.о.х.д. № 1/2022 г. по описа на Районен съд – М., се приема, че на 11.08.2021 г. в гр. М. ответникът е причинил на ищеца, виновно и противоправно, средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, изразяваща се в счупване на долния край на лявата раменна кост и изкълчване на лявата лакътна става, довели до трайно затрудняване движението на лявата ръка за повече от един месец. Доколкото процесуалният ред, по който е приключило наказателното производство не съдържа в себе си изискване за излагане от наказателния съд на мотиви по смисъла на чл. 305, ал. 3 НПК, в частност – посочване на установените обстоятелства, в обема на доказателствената съвкупност, събрана в първоинстанционното съдебно дирене по настоящия спор и във връзка със своевременно въведеното от ответника защитно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, настоящият въззивен състав приема от фактическа страна следното: от показанията на св. Хюсеин Халибрям, - че на 11.08.2021 г. в гр.

М. се движел с личния си автомобил по ул. „Гюмюрджинска“ към центъра на града, като до магазина на „Наркооп“ и чейндж-бюрото, намиращи се на главния път видял, че има конфликт. Тъй като познавал и Г. и С. (страните по делото), паркирал наблизо и се върнал към тях. Имало и други хора. Двамата били вече отделени един от друг. Г. си държал ръката и казал, че може би е счупена. От показанията на св. Ф. М. по повод на конфликта приема, че С. му се е обадил, като му съобщил, че се разминали с Г. по пътя, който започнал да му маха с пръст, обърнал при пощата и дошъл зад него. Когато свидетелят пристигнал при тях, те вече се били спречкали. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Ф. М. в частта им, в която сочи, че С. е бутнал Г.

(който е паднал) вероятно при самозащита, и че С. е бил провокиран от Г., тъй като посоченото представлява предположение, както и не обсъжда описаните други два случая на предходни конфликтни ситуции между С. и Г., тъй като са неотносими към процесния. Съдът не обсъжда и показанията на св. Е. М., тъй като показанията му касаят конфликт между двамата, различен от предмета на настоящия спор.

От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че 4 на ищеца е било причинено счупване на долния край на лявата раменна кост, изкълчване на лявата лакътна става и охлузване кожата на десния крак.

Счупването на долния край на лявата раменна кост и изкълчването на лявата лакътна става са довели до трайно затрудняване движението на лявата ръка за повече от 1 месец, а охлузването кожата на десният крак е причинило болка и страдание. Описаните увреждания са получени при действието на тъп твърд предмет и по време и начин е било възможно да са възникнали така, както е съобщил пострадалият /на 11.08.2021 г. около 18,00 часа е бил бит с юмруци и ритници и повален на земята от познато му лице/. На Г. Ш. е било приложено консервативно лечение с гипсова имобилизация, медикаменти и физиотерапия, като въпреки приложеното лечение, съобразено с правилата на добрата медицинската практика, към момента не е налице пълно излекуване на травмата. Флексията в лявата лакътна става /сгъване/ в крайната й фаза, е болезнена и невъзможна, а екстензията /разгъването/ е възможна на 40 градуса. Налице е ригидност на мускулатурата и оточност в областта на лявата лакътна става. На ищеца е предписано продължаване на рехабилитацията за подобряване на състоянието му и увеличаване обема на движения в лявата лакътна става.

Св. Е. А. М. – приятел на ищеца, сочи в показанията си, че му е известно, че през август месец на миналата година на Г. е била счупена лявата ръка. Сочи, че е лекуван в гр. Кърджали и доста пъти му се е налагало да пътува до там по повод лечението. Сочи, че още ходи на прегледи и в София.

Свидетелства, че са му останали проблеми с ръката, защото доколкото го е виждал, той не можел да си служи с ръката си както преди. Сочи, че Г. е левичар. Около два месеца бил с гипс и през това време го хранела майка му.

След сваляне на гипса ходел на рехабилитация, за раздвижване. Лекарите му казали, че активността на ръката няма да се възвърне на 100%. Освен храненето, не можел да кара кола, приятелите му го возели, когато се налагало да пътува. Г. се променил и психически. Отдалечил се от хората, по едно време не вдигал телефона на приятелите си. При излизане навън се оглеждал, защото изпитвал страх. Доколкото знаел Г. пиел някакви успокоителни. От 2-3 месеца и към момента Г. бил безработен.

В показанията си свидетелят Д. А. Я. – приятел на ищеца и негов колега, сочи, че му е известно, че на Г. е счупена лявата ръка. Около два 5 месеца ръката му била в гипс и той не можел да работи, бил в болнични.

Сочи, че раздвижването на самата ръка било трудно. Г. ходел на 3 физиотерапии, но лекарите му казали, че ръката може да не се оправи напълно. Свидетелят сочи, че дори след като гипсът бил свален, не можел да кара кола, трудно му било и самото хранене. До м. януари не шофирал, след това започнал да шофира, но със затруднение. Сочи, че Г. е левичар, по време на работа пишел с лявата ръка, сега му било много трудно и затова от скоро той напуснал работа. След случката се променил и емоционално – по-рано бил контактен, сега се затворил в себе си. И до ден днешен изпитвал страх от С. - на срещи на кафе или на ресторант с приятелите си, той се оглеждал, споделял, че сънува кошмари, постоянно говорел за случката, имал някаква травма.

Показанията на последно посочените двама свидетели, които установяват здравословното и емоционалното състояние на пострадалия ищец след побоя, съдът кредитира изцяло, тъй като не са опровергани от други доказателства по делото и се подкрепят от заключението на обсъдената съдебно-медицинска експертиза.