Решение № 430 от 18.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000601119 по описа за 2023 година С присъда № 7 от 12.07.2023 г. по н.о.х.д. №680/2022г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил подсъдимият В. Е. В. е признат за виновен в това, че на 07.05.2022 г. в гр. Дупница, пред магазин за хранителни стоки, находящ се в двора на черква „Свети Г.", умишлено е умъртвил Г. Д. К. от гр. ***, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, а В. В., макар и непълнолетен (навършил шестнадесетгодишна възраст), е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 115, вр. с чл. 63, ал. 2, т, 1 от НК и във вр. с чл.36, 37 и 54 НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ години.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието .

На основание чл. 59, ал. 1 и 2 от НК съдът е приспаднал времето, през което подс. В. Е. В. е бил задържан и спрямо него е прилагана мярка за неотклонение „задържане под стража, считано от 07.05.2022 г. до влизането на присъдата в сила.

Със същата присъда първостепенният съд е уважил предявения от В. Г.

К. граждански иск за сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, като иска за разликата до 150 000 лв. е отхвърлил като неоснователен.

1

Окръжен съд- Кюстендил е уважил и приетите за съвместно разглеждане граждански искове от гражданските ищци В. Н. С. и Г. С. Ш., действащи чрез тяхната майка и законен представител В. К., за сумата от по 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, като исковете за разликата до 150 000 лв. е отхвърлил като неоснователни.

Първоинстанционният съд е осъдил подс. В. да заплати в полза на държавата по сметка на РУП - Дупница сторените по делото разноски в размер на сумата от 1658.09 лв., представляващи изплатени възнаграждения на вещи лица, както и по сметка на КнОС сумата от 810 лева възнаграждения за вещи лица и сумата от 4 000 лв., представляваща държавни такси върху уважения размер на гражданските искове.

С атакуваната присъда съдът е разрешил въпроса и с веществените доказателства.

Недоволен от присъдата в наказателно - осъдителната част е останал подсъдимият В. В. и я е оспорил с въззивна жалба и допълнение към нея, подадени чрез неговия защитник - адв. Й. Г.. Във въззивната жалба се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Счита се, че обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин. В тази връзка се поддържа, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод за прилагане на закон за по - леко наказуемо престъпление. Отделно се навеждат доводи за несправедливост на наложеното наказание поради определянето му в завишен размер. Подробни съображения за изтъкнатите упреци са развити в допълнение към въззивната жалба, депозирано след изготвяне на мотивите на съд. акт. Обстойно и подкрепено с позоваване на съдебна практика се аргументира отсъствието на квалифициращите обстоятелства по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 от НК. Поддържа се, че смъртта на пострадалия К. е настъпила сравнително бързо и същевременно болковата чувствителност на същия е била понижена, предвид употребеното от него значително количество алкохол. Твърди се, че при извършване на деянието подсъдимият не е проявил и особена жестокост, тъй като въпреки големия брой на ударите, само един от тях е имал смъртоносен характер и е бил нанесен в жизненоважна част на човешкото тяло. Навежда се, че в случая дори е съществувала възможност да бъде предотвратен леталния изход с оглед на причинената черепно-мозъчна травма на пострадалия, ако е била своевременно оказана медицинска помощ на пострадалия. Допълва се, че подсъдимият не е използвал специфично средство при извършването на деянието и липсвали данни да е демонстрирал отсъствие на състрадание и коравосърдечност. Твърди се още, че съдът не е отчел заинтересоваността на св. А. и безкритично е кредитирал изцяло показанията му. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е мотивирано с твърдение, че ОС-Кюстендил не е оценил в необходимата положителна степен направеното 2 от подсъдимия самопризнание, оказаното съдействие на органите на разследването, пълното разкаяние и добрите характеристични данни, които обстоятелства следвало да се третират като многобройни смекчаващи такива.

За сметка на това неправилно е прието наличието на отегчаващи обстоятелства и отмерено несправедливо тежко наказание. Отправят се следните алтернативни претенции: присъдата да бъде изменена чрез оправдаване по по-тежката правна квалификация по чл. 116, ал. 1. т.6, вр. чл.

115, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК и осъждане по основния състав на чл. 115, вр.

63, ал. 2, т. 2 от НК или за престъпление по чл. 124, ал. 2, вр. ал. 1 /или само ал. 1/, вр. чл.115, вр. чл. 63, ал. , т. 2 от НК, както и налагане на наказание в предвидения законов минимум в съответните разпоредби. Отделно от това, ако не бъдат споделени съображенията на защитника за преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо, се иска намаляване на наложеното наказание и определянето му в минималния срок, а именно пет години „лишаване от свобода“.

Пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение заема становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че обвинението е доказано по безспорен начин от събраните гласни, писмени, веществени доказателства и експертни заключения. Намира, че решаващият съд детайлно и изчерпателно е обосновал своите фактически и правни изводи.

Твърди, че при така изяснената фактическа обстановка, материалният закон е бил правилно приложен. Приема, че в случая са налице квалифициращите обстоятелства – убийството е извършено по особено мъчителен начин за подсъдимия и с особена жестокост. Аргументира невъзможност за приложение на чл. 118 от НК, доколкото не се установявало подсъдимият да се е намирал в състояние на афект при осъществяването на деянието. Като неприложима намира и разпоредбата на чл. 124 от НК, като според прокурора обективираното от подсъдимия отношение към извършеното деяние и неговия резултат сочат на умисъл за убийство. В тази връзка се изтъкват броя, силата и интензивността на нанесените удари, тяхната насоченост, характеристиката на получените наранявания, възрастта на подсъдимия и пострадалия. Счита отмереното от първоинстанционния съд наказание „лишаване от свобода“ на подс. В. за справедливо, тъй като съдът е съобразил всички индивидуализиращи отговорността обстоятелства. Не открива основание за корекция на присъдата и в нейната гражданско - осъдителна част. С горните съображения прокурорът пледира въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а присъдата на ОС-Кюстендил да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

3

Частните обвинители и граждански ищци - В. К., В. С. и Г. Ш., се представляват пред въззивния съд от повереника им - адв. И. Г., който изразява съгласие с казаното от прокурора. Според адв. Г., извършеното деяние се откроява с безпределна жестокост, като едновременно с това не можело да бъде направена констатация за проявена самокритичност от страна на подсъдимия за стореното. Моли за цялостно потвърждаване на присъда на ОС-Кюстендил.

Частният обвинител и граждански ищец В. К., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните си деца В. С. и Г. Ш., се солидаризира с изложеното от повереника.

В съдебното заседание защитникът на подс. В. В. - адв. Г. поддържа въззивната жалба и намира присъдата в наказателната й част за неправилна и незаконосъобразна. Оспорва дадената от съда оценка за достоверност на показанията на св. Г. А., като заявява, че същият е заинтересован, предвид притежаваното от него качество на обвиняем в досъдебното производство.

Отново повдига въпроса за отсъствието на квалифициращите обстоятелства по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 от НК, като в подкрепа на това свое становище излага съображения, идентични с посочените в жалбата.

Подчертава, че съгласно казаното от вещото лице Н., изготвило съдебномедицинската експертиза на трупа на пострадалия, смъртта е имало как да бъде предотвратена, ако му е била оказана своевременна и адекватна медицинска помощ. Твърди се и допуснато съществено процесуално нарушение от решаващия съд, намерило израз при определяне на размера на наказанието. Според защитата, ОС-Кюстендил, макар правилно да е приел наличието на многобройни смекчаващи отговорността за подс. В. обстоятелства, то погрешно е намерил, че същите се балансират от наличието на отегчаващи такива. В тази връзка изтъква, че обстоятелствата, които веднъж са отчетени като квалифициращи при квалификацията на деянието, не следва да бъдат третирани втори път в светлината на отегчаващи такива при индивидуализацията на наказанието. В коментирания аспект счита, че неправилно ОС-Кюстендил е преценил за отегчаващо обстоятелство наложената на подсъдимия възпитателна мярка, без да е съобразил социалния му статус и характеристиките на конкретната противообществена проява.

Пледира присъдата да бъде изменена, като деянието на подсъдимия бъде 4 преквалифицирано от такова по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК в такова по чл. 115 от НК или алтернативно по чл. 118 от НК, или чл. 124, ал. 1 от НК, като бъде определено справедливо наказание съобразно съответната норма. Иска се, ако не бъдат споделени възраженията за прилагане на по-леко наказуем състав, наказанието на подсъдимия В. да бъде отмерено в законово предвидения минимум в съответната разпоредба по чл. 116, ал. 1 от НК, а именно за срок от пет години /предвид редукцията по чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК/.

Подсъдимият В. В., при упражняване на правото на лична защита се съгласява с казаното от адвоката си. В последната си дума изразява съжаление за стореното.

Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Съдебното производство пред първата инстанция е било проведено по реда на Глава 27-ма, чл. 371, т. 1 от НПК.

Настоящият въззивен състав подложи на внимателна проверка както обжалвания съдебен акт, така и всички материали по делото, в аспекта на извършените на досъдебното и съдебното производство пред първата инстанция процесуално-следствени действия, при което констатира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание от 11.04.2023 г. ОС-Кюстендил по НОХД № 680/2022г., в съответствие с изискването на чл. 372, ал. 1 от НПК съдебният състав е разяснил на страните последиците от съкратеното съдебно производство в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 3 от НПК съдът се е произнесъл с определение, с което е одобрил постигнатото съгласие между страните в процеса да не се провеждат разпити на свидетелите /с изключение на Г. А./ и да не се изслушват вещите лица, изпълнили назначените на досъдебното производство експертизи, като е направил преценка, че съответните действия са извършени по реда, предвиден в НПК.

С оглед на постигнатото съгласие, първоинстанционният съд на 5 основание чл. 373, ал.1, вр. чл. 283 от НПК е приобщил чрез прочитане показанията на свидетелите В. К. - т. 2, л. 105 ДП, В. К. – т. 2, л. 107 от ДП, Д. Ш. - т. 2, л.108 ДП, В. Х. - т.2, л. 109 ДП, А. П.— т. 2, л. 110 ДП, Г. Ч. – т. 2, л. 111, К. Т. – т. 2, л. 112 ДП, А. В., т.2, л.113 ДП, Н. И. – т. 2, л.115 ДП, В.

Разпечатката съдържа 35 от 177 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cfa728de-8f6d-4c17-89ad-64c6e8c20df7