Определение № 350 от 28.06.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 350 гр. Разград, 28.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20243300500239 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "П рофи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, гр.

София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Е.С.К. против разпореждане №

1530/31.05.2024г., постановено по ч. гр. д ело. № 951/2024 г. по описа на Разградски РС, само в частта му с която съдът е отхвърлил заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против С. Б. А. за заплащане в полза на заявителя на парични задължения за сумите : 1 978,93 лв. договорно възнаграждение, 570,14 лв. обезщетение за забава за периода до обявяване на предсрочна изискуемост, 637,62 лв. законна лихва за забава за след обявяване на предсрочна изискуемост до депозиране на заявлението, както и по съразмерност за деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В частната жалба се застъпва становище за незаконосъобразност на разпореждането в отхвърлителната част, предвид на това, че заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката от която заявителят черпи права, а по отношение на отхвърлената законна лихва също счита разпореждането за неправилно, отново заявявайки,че дължима е цялата претендирана главница, а от там и законната лихва.Прави се искане за отмяна на разпореждането в атакуваните части и за уважаване на заявлението по чл. 410 ГПК в цялост.

При извършената проверка по реда на чл.278 от ГПК, окръжният съд намери частната жалба за допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна-заявител срещу акт, подлежащ на разглеждане по реда на настоящото производство.

По същество на същата съобрази следното:

Частният жалбоподател „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София, е сезирал РС – Разград със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу С. Б. А., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 40013738790 от 29.11.2022г. и конкретно за следните суми: сумата 5 000,00 лв. / главница по 1 договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от 29.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 1 978,93 лв. договорно възнаграждение, сумата 570,14 лв. обезщетение за забава за периода до обявяване на предсрочна изискуемост, сумата 637,62 лв. законна лихва за забава за след обявяване на предсрочна изискуемост до депозиране на заявлението, сумата 2 000 лв. за услугата Фаст, сумата 2 500 лв. за услугата Флекси, сумата 30 лв. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, сумата 500 лв. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по кредита, както и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд е отхвърлил, на основание чл.411, ал.2, т.2 и т. 3 от ГПК, заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в частите за заплащане на следните суми : за сумата 1 978,93 лв. договорно възнаграждение, сумата 570,14 лв. обезщетение за забава за периода до обявяване на предсрочна изискуемост, сумата 637,62 лв. законна лихва за забава за след обявяване на предсрочна изискуемост до депозиране на заявлението, сумата 2 000 лв. за услугата Фаст, сумата 2 500 лв. за услугата Флекси, сумата 30 лв. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, сумата 500 лв. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по кредита, както и за съдебноделоводни разноски над определения от съда размер.

Видно от представения към заявлението договор за потребителски кредит, сключен на 29.11.2022г. на С. Б. А. е предоставена в заем сумата 5 000.00 лева, която тя се е задължила да върне на заемодателя в срок от 36 месеца, чрез 36 бр. месечни погасителни вноски в размер на 241,07 лева, при ГПР 49.14 %; годишен лихвен процент по заема – 41.00 %, и обща сума, дължима от заемателя – 8 678.05 лв., вкл. възнаградителна лихва, но без избрани и закупени пакети от допълнителни услуги Фаст и Флекси съответно в размери от 2 000лв. и 2 500 лв.

Видно от мотивите на атакуваното разпореждане, за да постанови частичния отказ заповедният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, както и на чл.26 от ЗЗД Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането по чл. 410 ГПК се отхвърля когато "се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това", като нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) дефинира неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, като "уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя".

С изменението на ГПК (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за потребителски кредит, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и 2 представените към заявлението договор и общи условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. При постигнатите между страните договорки по договора, при съобразяване на дадената в заем сума от 5 000 лева , месечното задължение по изплащане на кредита за посочената главница, заедно със стойността на закупени я пакет допълнителни услуги е видно ,че в случая ГПР реално надхвърля 50%.

Налице е хипотезата, при която търг овецът, с цел да извлече за себе си по- голяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клаузата за закупуване на пакет/и за ДУ, осъществявайки агресивна нелоялна търговска практика. Клаузата несъмнено е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов минимум от 50%, т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност – в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на пакет за допълнителни услуги.В случая съдът е съобразил в пълна степен размера на вземането за главница.

Предвид изложеното, окръжният съд приема, че частната жалба е неоснователна.Атакуваното с нея разпореждане на РС Разград се явява правилно и законосъобразно в частта с която е отказано да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за посочените в разпореждането суми.При установената по делото недействителност на договора, то по същия не може да се търси на договорно основание и възнаградителна лихва.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на "Профи к редит България" ЕООД, ЕИК 175074752 против разпореждане № 1530/31.05.2024г., постановено по ч. гр. д ело. № 951/2024 г. по описа на Разградски РС, в частта му с която съдът е отхвърлил заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против С. Б. А. за заплащане в полза на заявителя на парични задължения за сумите : 1 978,93 лв. договорно възнаграждение, 570,14 лв. обезщетение за забава за периода до обявяване на предсрочна изискуемост, 637,62 лв. законна лихва за забава за след обявяване на предсрочна изискуемост до депозиране на заявлението.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4