Решение № 95 от 28.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Пловдив, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255000500180 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 1576/23.12.2024 г., постановено по гр.д. № 748/2023 г. на ОС-Пловдив, в частта му, с която „Г.ф.“-гр.С. е осъден да заплати на Й. П. Б. сумата над 18 200 лв. до 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на причинени увреждания, изразяващи се в счупване на 2-ра, 3-та, 4-та и 5-та стъпални кости на левия крак, довело до трайно затрудняване на движенията на левия довен крайник, в резултат на ПТП, настъпило на 26.09.2022 г. в гр. А. на ул.“В.Л."*, причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, с неизвестен водач, ведно със законна лихва за забава, считано от 28.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Жалбоподателят „Г.ф.“-гр.С. моли решението да бъде отменено в обжалваната негова част като неправилно по съображения, изложени в подадената на 24.01.2025 г. въззивна жалба. Като ответник по спора в 1 производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни.

Претендира за присъждане на разноски.

Ответницата по жалбата Й. П. Б. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в подадения на 24.03.2025 г. писмен отговор. Като ищца в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 20.03.2023 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 558,ал.5 във вр. с чл. 557,ал.1,т.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Г.ф.“-гр.С. да й заплати 26 000 лв. като обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за понесени болки, страдания и психически стрес вследствие на телесни увреждания, които неимуществени вреди са настъпили при и в резултат на ПТП на 26.09.2022 г. в гр. А., причинено от водача на неидентифицирано МПС (което е напуснало местопроизшествието и не е било установено), което обезщетение се претендира от ищцата като пострадало лице от ответника „Г.ф.“-гр.С., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на претенцията пред Ф.

28.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира за присъждане на разноски.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Няма спор между страните, че ищцата Й. П. Б. е лицето, което е пострадало на 26.09.2022 г. при настъпило ПТП по вина на неизвестен водач, управлявал неидентифициран лек автомобил, който е напуснал местопроизшествието и не е бил установен (неидентифицирано МПС).

Безспорно е, че тя е отправила искане за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди до Г.ф. на 28.11.2022 г. и че преди подаването на исковата молба в съда на 20.03.2023 г. фондът не й е изплатил обезщетение.

С исковата молба ищцата твърди, че при ПТП са й били причинени телесни увреждания – множество счупвания на лявото стъпало закрито, а именно фрактури на втора, трета, четвърта и пета кости на ляво стъпало, като в болница й е направена гипсова имобилизация на стъпалото за 35 дни, тя не е 2 могла да стъпва на крака, трябвало е да ползва помощни средства, което за нея е било много трудно поради напредналата й възраст (79 години), от усилието бързо се изморява, не е могла да върши обичайните си битови дейности и домакинска работа, трябвало да разчита през периода на възстановяването си на помощта и грижите на своите близки и от това тя допълнително се притеснявала. Твърди, че уврежданията са й причинили болки и страдания, има поС.ни болки и кракът й е силно оточен. Твърди, че произшествието е довело и до настъпване на сериозни промени в емоционалното й съС.ие, вследствие на изживените при ПТП стрес и шок тя станала напрегната и тревожна, връща се мислено към станалото, започнала да изпитва страх от автомобили, станала силно неуверена и плаха, притеснява се на улицата, особено при интензивен трафик, опасява се да не пострада отново, буди се нощем от уплаха, страхува се, че кракът й няма да се възстанови напълно и ще има проблеми занапред, чувства се потисната и депресирана. Твърди, че възстановяавнето й не е приключило и увреденият й крак продължава да бъде силно оточен и болезнен. Претендира за присъждане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата 28.11.2022 г., на която е отправила претенция до Ф. за определяне и изплащане на обезщетение, какво не й е било платено.

Ответникът „Г.ф.“-гр.С. с отговора на исковата молба, подаден на 9.05.2023 г., оспорва иска за присъждане на обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди ведно със законна лихва от 28.11.2022 г. изцяло, по основание и размер. Възразява, че претендираният размер на обезщетението е прекомерно завишен. Заявил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, тъй като тя с поведението си на пешеходец е нарушила правилата за движение, като не се е движила по прилежащия тротоар, предприела е пресичане на неразрешено за целта място, навлязла е внезапно на пътното платно, попадайки в опасната зона за спиране на неидентифицираното МПС.

С постановеното на 23.12.2024 г. съдебно решение окръжният съд посочва, че съгласно заключението на КСМЕАТЕ експертът е достигнал до извода, че от момента на навлизане на платното за движение на пешеходката водачът на автомобила е имал техническата възможност да спре преди 3 мястото на удар и по този начин да предотврати настъпване на удара, т.е. в случая водачът е реагирал със закъснение на движещата се по платното за движение пешеходка, както и в заключението относно механизма на ПТП е посочено, че при предприемане на пресичането на пътното платно пешеходката е била извън опасната зона за спиране на автомобила. Съдът посочва и установените съгласно заключението травматични увреждания на ищцата и причинените й от тях неудобства и болки. Съдът приема за неоснователно заявеното от ответника възражение за съпричиняване от ищцата на настъпилия вредоносен резултат, тъй като преди настъпването на удара в близост до осевата линия и предвид обстоятелството, че ищцата на възраст 79 години към момента на ПТП трудно би било мислимо да е в съС.ие внезапно да навлезе на пътното платно на мястото, където е настъпил удара, и с това си поведение да допринесе за настъпването му. Съдът преценява, че съгласно заключението водачът на автомобила е имал техническа възможност да предотврати удара, като спре автомобила, независимо, че ищцата е предприела пресичане на пътното платно на необозначено за това място, поради което не нейното поведение е довело до настъпване на удара, а това на водача, който въпреки техническата възможност да го избегне, не е предприел каквото и да е в тази насока. Затова съдът приема, че справедливо в случая обезщетение за ищцата за причинените й неимуществени вреди е сумата 26 000 лв., която кореспондира и на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и на установената съдебна практика по сходни случаи. Затова съдът присъжда тази сума ведно със законната лихва върху нея от датата на искането от ищцата до Ф., направено на 28.11.2022 г.

С подадената от ответника по спора „Г.ф.“-гр.С. въззивна жалба се твърди, че решението е неправилно в обжалваната негова част относно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, който окръжният съд е присъдил на ищцата, за размера над 18 200 лв. до 26 000 лв., ведно със законната лихва, който размер е прекомерно завишен, защото е определен в противоречие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Твърди се, че съдът не е обсъдил и оценил всички конкретни обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, съставляващи индивидуални критерии за справедливост. Твърди се, че не са преценени конкретните установени по делото обстоятелства относно получените от ищцата травматични увреждания, техния вид, характер и 4 степен на засягане. Твърди се, че съдът не е взел предвид и икономическата конюнктура в страната към датата на деликта. Твърди се, че съдът не е преценил установения по делото от показанията на свидетелите Ч. и У., от фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествието и от обясненията на пострадалата пред органите на разследването факт, че пешеходката Б. е предприела пресичане на платното за движение на необозначено с пешеходна пътека място – на място, където няма пешеходна пътека, както и че го е направила в момент, когато не е било безопасно, с което пряко е допринесла за своето увреждане. Твърди се, че окръжният съд не е обсъдил и преценил заключението на КСМЕАТЕ в неговата цялост, а именно и в частта му относно посочените технически причини за настъпване на ПТП, според която на първо място е посочено, че това е неправилното пресичане на пешеходката Б., която е предприела пресичане на платното за движение по начин, на място и в момент, когато това не е било безопасно. Претендира се да бъде уважено като доказано заявеното възражение за съпричиняване, като бъде прието 30% допринасяне от ищцата за настъпване на вредоносния резултат, с който процент да бъде намалено определеното обезщетение от 26 000 лв. и да се присъди обезщетение в размер на 18 200 лв.

С подадения на 24.03.2025 г. отговор на въззивната жалба ответницата по нея, ищца по спора Й. Б. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна.

Счита за неоснователни оплакванията за неправилно приложение от съда на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Заявено е, че окръжният съд правилно въз основа на събраните доказателства е приел, че в резултат на ПТП ищцата е получила счупване на втора, трета, четвърта и пета стъпална кости на левия крак, което е довело до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник, била й е поставена в болницата след ПТП гипсова имобилизация на 30 дни, след свалянето й е провеждана рехабилитация за раздвижване и подобряване движенията на ляв крак през 2023 г., ищцата е изпитвала след ПТП от леки до умерени по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителния процес затихвали до пълното им изчезване след приключване на оздравителния процес, който с оглед възрастта на пострадалата е траел 5-6 месеца при благоприятен ход, като към момента на изготвяне на експертизата ищцата се придвижва самостоятелно без помощни средства, но при продължително стоене права, натоварване на левия крак или ходене получава болки в лявото стъпало и трябва да седне и да си почива.

5

Заявено е, че окръжният съд правилно е отчел и че поради възрастта и уязвимостта на психиката си ищцата все още изпитва страх да излиза и притеснения да не я блъсна кола. Заявено е, че от показанията на свидетелите У. и Ч. данните са, че на мястото на произшествието няма обозначена с маркировка и знак пешеходна пътека, но от заключението на КСМАТЕ е доказано, че никъде наблизо до местопроизшествието няма пешеходна пътека, а мястото на удара от неизвестния автомобил е между две срещуположни спирки на градския транспорт на А.. Посочено е, че съгласно чл.113,ал.2 от ЗДвП по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат пратното за движение и извън определените за това места, поради което поведението на Б. не е противоправно. Заявено е, че съгласно заключението не може с категоричност да се каже какви възможности за предотвратяване на ПТП е имала пострадалата, докато експертизата е категорична, че произшествието е било изцяло предотвратимо за водача на лекия автомобил, доколкото е разполагал с достатъчно разС.ие от навлизането на пешеходката на пътното платно до момента на удара, за да намали или спре и така да предотврати ПТП. Заявено е, че от показанията на свидетелите У. и Ч. се установява, че ищцата не е навлизала внезапно на пътното платно, като правилно съдът е отчел в тази връзка и възрастта на пострадалата. Заявено е, че съгласно заключението на КСМАТЕ независимо с какъв ход се е придвижвала пешеходката (бавен, спокоен и бърз ход, спокойно и бързо бягане), в момента на навлизане на платното за движение тя е била извън опасната зона за спиране на неустановеното, напуснало местопроизшествието МПС, което означава, че когато пешеходката е предприела пресичане приближаващият се неустановен автомобил за нея не е представлявал такава опасност, с която тя трябва да се съобрази. Заявено е, че липсата на обозначена пешеходна пътека не игнорира задължението на водачите да намалят и да спрат при възникване на опасност, която опасност в случая е предвидима, доколкото от показанията на свидетеля Ч. пешеходката е била видима, както и да контролират непрекъснато МПС, да следят пътната обстановка и поведението на всички останали участници в движението, в това число и пешеходците. Твърди се, че затова изводът на окръжния съд за липсата на съпричиняване от ищцата съответства на събраните по делото доказателства. Заявено е, че в случая пострадалата е спазила изискването на 6 чл.113,ал.1 от ЗДвП, като преди да предприеме пресичане е съобразила изискването на чл.113,ал.1 от ЗДвП, като преди да предприеме пресичане се е съобразила с приближаващите МПС и израз на това нейно поведение е обстоятелството, че тя се е намирала извън опасната зона за спиране на неустановеното МПС, а местоположението й в уширението на автобусната спирка недвусмислено е издавало намерението й да упражни правото си по чл.113,ал.2 от ЗДвП да пресече пътното платно. Заявено е, че предприемайки пресичане на разС.ие по-голямо от опасната зона на приближаващото неустановено МПС, ищцата не е поставила в опасност неустановения водач и не е неправила произшествието непредотвратимо. Заявено е, че тя е изпълнила и другото си задължение при пресичането на място, на което няма пешеходна пътека, и в близост няма такава, като не е удължила ненужно пътя и времето за пресичане и не е спирала без необходимост на платното за движение, тъй като според показанията на свидетеля Ч. е доказано, че траекторията й на движение е била перпендикулярна на осевата линия в посока на отсрещния тротоар. Твърди се, че изводът на КСМАТЕ, че причината за произшествието освен деянието на неустановения водач на неизвестното МПС е така също и пресичането на пътното платно от пешеходката касае техническите причини за произшествието, а въпрос на правоприлагане и тълкуване на закона е приложимостта на чл.113,ал.2 от ЗДвП в случая.