Решение № 3887 от 20.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3887 гр. София, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20221110211170 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на ******** ЕООД чрез управителя Д. против Наказателно постановление (НП) № 42-0001930/05.07.2022 г. на директор на "Р Д АА" – София, с което на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвПр., за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр.

3 от ЗАвПр на ******** ЕООД е наложено административно наказание "имуществена санкция " в размер на 3000 лева.

В жалбата се твърди, че в протокола за извършена проверка е посочено, че превозвачът е допуснал превоз без ППС да има документ за техническа изправност, което според жалбоподателя не е съставомерно по посочения в НП текст от закона. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Сочи, че липсва място на извършване на нарушението. Претендира разноски Въззиваемата страна е редовно уведомена, не се явява, не се представлява. В придружително писмо, с което съдът е сезиран за жалбата изразява становище, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно мотивната част на атакуваното наказателно постановление, при извършена комплексна проверка на дружеството – жалбоподател притежаващо лиценз за извършване на 1 международен превоз на товари № 19786, валиден до 04.09.2028 г., , извършена въз основа на писмо с №12-00-004491/03.06.2022г било установено, че превозвачът е допуснал извършване на международен превоз на товари от водача Л.К.Д.в ЕГН:********** с товарен автомобил ДАФ с рег.№СВ4946СХ на 15.03.2022г. без да притежава удостоверение за психологическа годност за превоз на пътници и товари, видно от направена справка в системата на ИААА.

Св. Николов намерил, че като дружеството е допуснало Кисов да извърши превозна товари, без валидно удостоверение за психологическа годност на водача дружеството е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, пр. 2 от ЗАвПр.

За така констатираното нарушение на превозвача бил съставен АУАН № 323093 от 27.05.2022 г. като приел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр. актът бил връчен на управителя на дружеството срещу подпис и съставен в негово присъствие.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу така съставения

Въз основа на така издадения АУАН било съставено Наказателно постановление (НП) № 42-0001930/05.07.2022 г. на директор на "РД АА" – София, с което на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвПр., за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 2 от ЗАвПр на ******** ЕООД е наложено административно наказание "имуществена санкция " в размер на 3000 лева.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени доказателства приобщени от съда по надлежния процесуален ред. Писмените доказателства се подкрепят от гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетеля Н., участвал в проверката и съставил АУАН. Видно от материалите по делото, в протокола за проверка е посочено като установено констатираното в АУАН и НП нарушение, противно на посоченото в жалбата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че и АУАН и НП са издадени от лица притежаващи материална компетентност.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая се касае за допуснати от административнонаказващия орган особено съществени нарушения на императивни разпоредби от ЗАНН, наличието на които сами по себе си обуславят отмяната му, без да се 2 налага произнасяне по същество по предмета на спора, макар и съдът да констатира, че действително превоз е извършен без водачът, нает от жалбоподателя, да има валидно към датата на превоза удостоверение за психологическа годност.

В акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление липсва коректно посочване на датата на извършване на нарушението, което представлява нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 3, съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, и води до опорочаване на административнонаказателното производство. В акта като дата на нарушението е посочена 27.05.2022 г., около 1 3: 30 часа, която е датата на констатиране на нарушението. Според чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН наказателното постановление, трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено. Същото се отнася и за акта, с оглед разпоредбите на чл. 42, т. 3 от ЗАНН. Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Не може тези данни относно индивидуализацията на нарушението да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, тъй като създават сериозна неопределеност и нарушават правото на защита на нарушителя. Датата е съществен елемент при индивидуализацията на деянието и при нейната липса или последваща промяна в наказателното постановление се компрометира цялото производство. Доколкото по делото се твърди, че е извършван обществен превоз на товари датата на извършване на нарушението следва да бъде конкретно посочена, а не да бъде извличана по пътя на формалната логика. По този начин се гарантира както правото на нарушителя да организира защитата си, знаейки конкретно срещу какви факти се защитава, така и на съда да провери спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и да прецени дали правилно е бил приложен материалния закон. Посочена е и датата на проверката, както и самата дата на превоза, но не става изобщо ясно кога АНО счита, че е извършено нарушението. Видно от НП се твърди това да е датата на проверката, което е неправилно.

На следващо място липсва и ясно описание на нарушението, доколкото посочената и в АУАН и в НП разпоредба е бланкетна и следва да бъде запълнена със съответното съдържание. Разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, пр. 2 ЗАвПр въвежда задължение за лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

Съобразно нормата на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и изискванията на издадената въз основа на нея Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологически изследвания на водачите на МПС, и по-специално чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредбата, предвиждат, че водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари следва да притежават издадено и валидно Удостоверение за психологическа годност към момента на осъществяване на съответния превоз. Съгласно чл.

96 г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвП, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.

Вменената за нарушена норма на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП препраща към изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, уредени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл.

12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Това определя нормата като препращаща, респ. посочването й като нарушена изисква конкретизиране и на нарушените норми, уредени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от ЗАвП и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Това не е сторено, както 3 в АУАН, така и в НП, в които не е посочено от кой нормативен акт произтича задължението на водача да притежава удостоверение за психологическа годност. Санкционното производство се образува със съставянето на АУАН, в който коректно следва да се посочат нарушените разпоредби съобразно чл. 42, т. 5 ЗАНН, за да се охрани правото на защита на лицето, срещу което е повдигнато административнонаказателно обвинение. Съответстващо следва да е описанието на нарушените норми и в НП (чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН). В обжалваното пред СРС НП е посочено единствено, че водачът не притежава удостоверение за психологическа годност. Въпреки, че е житейски разбираемо, това описание на нарушението не отговаря на изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. В рамките на санкционното административно-наказателно производство подобно описание не е достатъчно, доколкото вменената за нарушена разпоредба е препращаща. Това от своя страна поставя изискване към административния орган да посочи и тези норми от визираните в чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП, които регулират и въвеждат задължението за водача да притежава удостоверение за психологическа годност. Като не е сторил това, санкциониращият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на НП, тъй като е накърнило правото на защита на санкционираното лице.

В АУАН и НП липсва изобщо и посочване на мястото на нарушението. Посочено е, че това е сградата на РД АА на ул. Витиня №1, което също е неправилно и мястото за нарушението би могло да е на този адрес само и единствено ако е съществувало задължение за действие, което действие е следвало да се изпълни по седалището на агенцията. Случаят не е такъв и погрешното определяне на мястото на нарушение е нарушение, което влече отмяна на НП. Следва да се посочи, че не става изобщо ясно дали нарушението е извършено по седалище на дружеството според АНО или по мястото на започване на превоза, респективно неговото приключване. Следва и да се посочи, че се установява и съществен пропуск при описанието на фактическата обстановка, а именно не е посочено къде е извършен превозът. Видно от материалите по делото, същият е извършен извън територията на страната, но не е посочена нито началната, нито крайната точка, което е пречка за жалбоподателя да разбере обвинението, още по-малко съда да разбере фактите, които АНО вменява в отговорност на санкционираното ЮЛ.

Констатираните пороци са от категорията на съществените и са самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.