Решение № 123 от 04.09.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Бургас, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Елена П. Георгиева като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20232000500129 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 129/2023г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Р. П. П., чрез пълномощника адв.

К., против решение №224/15.02.2023г. по гр.дело №1275/2022г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е отхвърлен искът му против Прокуратурата на РБ за осъждането и да му заплати сумата от 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от бездействие от страна на ответника. Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен. Навеждат се оплаквания, че в противоречие със сочената от ищеца хипотеза на чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ вр.с чл.13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи съдът се е произнесъл в хипотезата на чл. 8 от Конвенцията, тъй като неправилно е интерпретирал фактическата обстановка по делото. На следващо място се твърди, че процесното бездействие на ответника противоречи на практиката на ВКС и на волята на законодателя, обективирана в разпоредбата на чл. 182, ал. 2 НК. Сочи практика на Съда по правата на човека и на ВАС, според която държавата има задължение да предприеме мерки за подпомагане на контакта на родителите с техните деца и за защита на техните най-висши интереси.

Според въззивника Прокуратурата е била длъжна да образува досъдебно производство, а не да постановява множество идентично мотивирани откази.

Поради твърдяното бездействие, жалбоподателят е имал възможността да 1 защити своите права едва с промяната на разпоредбата на чл. 182, ал. 2 НК.

След постановяване на съдебен акт по образуваното по негова тъжба ЧНХД №4218/2019г. – присъда, с която е осъдена В. Ч. по описа на БРС, Р. П. е получил възможността да общува с дъщеря си – възможност, от която е бил продължително лишен, поради бездействието на органите на ответника.

Изводите на предходната инстанция, че това е могло да бъде осъществено и по други описани в решението начини счита за несъстоятелни.

Ответната Прокуратура, редовно уведомена, не изпраща становище по жалбата. В съдебно заседание изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди постановеното решение.

Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:

С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил предявения от въззивника иск за обезщетение в размер на 60 000 лв. против въззиваемата прокуратура за това, че поради бездействие да образува наказателно производство по отношение на майката на неговото дете за неизпълнение на съдебно решение, определящо режим на лични отношения с бащата, е претърпял неимуществени вреди от невъзможността да се вижда с детето си.

За да постанови решението си в този смисъл съдът е изложил съображения за отсъствие на причинна връзка между двата изтъкнати от ищеца по делото факта – неповдигане на обвинение и настъпване на неимуществените вреди.

Искът е предявен на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.

Според ищеца, вследствие на откази да образува наказателно производство за престъпление, изразяващо се в неизпълнение на съдебно решение от страна на майката на детето му за периода ноември 2016 г. февруари 2019 г. той е преживял силни страдания от невъзможността да осъществява пълноценни родителски контакти с дъщеря си С.

За да докаже претенцията си ищецът е представил присъда, постановена по ЧНХД № 4218/2019г. на БРС, с която е осъдена В. Ч. (майката на детето), като пояснява, че това е станало възможно едва след промяна в закона, даваща право тези деяния да се преследват по тъжба на пострадалия.

Действително след 2019 г. вследствие изменение в приложимия закон тези деяния, обявени за престъпление се преследват по тъжба на пострадалия и обвинението по тях се повдига и поддържа от страната. Успешно проведеното наказателно производство от частен характер само по себе си не обосновава извод за бездействие от страна на прокуратурата в посочения в исковата молба период. По делото са представени преписките, по които са постановявани откази за образуване на наказателно производство, поради липса на доказателства за извършено престъпление. Постановените от прокурора откази не са отменени.

На следващо място присъдата е постановена по отношение на времеви период различен от този, който е посочен в исковата молба, което сочи на необоснованост на предположението, че ако майката е осъдена за деяние извършено след февруари 2019 г., то тя е извършвала същото и в рамките на 2 исковия период.

На последно място съдът обсъжда и липсата на причинна връзка между настъпилите за ищеца вреди от лишаване от родителски контакти с детето и поведението на органите на прокуратурата в рамките на исковия период.

В случая не съществува каквато и да правна или фактическа връзка между осуетените срещи с родителя по силата на съдебното решение и законовите правомощия на прокурора, което да обоснове отговорността на държавния орган. Реализиране на наказателната отговорност на майката на детето, за поведението насочено към умишлено неизпълнение на съдебно решение за режима на лични контакти с детето не се намира в пряка причинно-следствена връзка с лишаването на бащата от правото му на личен контакт. В случаите, когато съществуващото задължение за предаване на дете не се изпълняват доброволно е налице възможност за принудително изпълнение. Способът е посочен е чл. 528 от Гражданския процесуален кодекс. Съдействие за изпълнението с оглед различните хипотези на препятстване на личните контакти може да се търси от Дирекция „Социално подпомагане“. Прокуратурата обаче не носи преки законови задължения да съдейства за осъществяване на личните контакти между родителя и детето.

Затова тя не може да отговаря за причиняване вреди от препятствания личен контакт.

По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи, които съвпадат изцяло с изложените в обжалваното решение и го потвърждава.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд - Бургас

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 224/15.02.2023 г. по гр. дело № 1275/2022 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3