Решение № 75 от 19.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. София, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора ИВАЙЛО Б. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600635 по описа за 2024 година Производството е образувано по жалба на адв. А., защитник на подсъдимия З. Й. А., против присъда №5 от 10.01.2024г., постановена по нохд №3359/2020 г. на СГС. С нея А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.219, ал.1 от НК, наложени са му наказания „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и „Глоба“ в размер на 1000лв., оправдан е частично по обвинението да е нарушил част от задълженията си, посочени в обвинителния акт, както и да не е положил достатъчно грижи за управлението и запазването на повереното му имущество и за възложената му работа. На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието „Лишаване от свобода“ е било отложено за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, на подсъдимия са били възложени разноските по делото.

Защитникът обжалва присъдата в осъдителната й част, като сочи, че е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Твърди, че от събраните доказателства не може да се направи извод за доказаност на обвинението по несъмнен и категоричен начин, както и че са допуснати съществени процесуални нарушения, засегнали правото на защита на А.. Моли присъдата 1 да бъде отменена в обжалваната й част и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде оправдан изцяло.

В допълнителното изложение към жалбата са изложени съображения, че изградената от съда фактическа обстановка изцяло се припокрива с обстоятелствената част на обвинителния акт, с допълнително преписване на назначените в хода на съдебното производство експертизи, събраните доказателства не са подложени на внимателна и задълбочена оценка, в нарушение на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, което представлява липса на мотиви. Съдът е употребил избирателно отделни фрагменти от показанията на свидетелите, други е тълкувал превратно и тенденциозно. В мотивите липсва отговор на възраженията на защитата относно неверността на твърденията в обвинителния акт. По тези съображения се иска отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.

В своя жалба подсъдимият изтъква съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Моли за отмяна на присъдата и постановяването на нова – оправдателна.

Присъдата не е протестирана или обжалвана в оправдателната част.

Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия адв. А. пледира, че присъдата в обжалваната част е незаконосъобразна, вътрешнопротиворечива относно признаването на подсъдимия за виновен за едни действия, а впоследствие оправдаване за нарушения на нормативни актове относно същите действия. В присъдата не е посочен като действащ Закон за обществените поръчки /ЗОП/, който е влязъл в сила на 15.04.2016 година, този закон не е бил активен към периода на вмененото на З. А. престъпление от 02.12.2015г. до 22.02.2016г., което е съществено нарушение на процесуалните правила, поради което присъдата следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на СГС. Твърди се и че не може да се приеме, че упълномощаването по чл.8, ал.2 от Закон за обществените поръчки, се приравнява на делегиране по чл.9, ал.1 от ЗФУКПС, доколкото от една страна заповед № 03-487/11.06.2015г. на председателя е за възлагането на обществени поръчки, без в нея да са конкретизирани права и задължения по ЗФУКС, а от друга страна разликата между упълномощаване и делегиране като правни институти в административния сектор е разгледана в ТР 2

№4/02.04.2004 на ВАС, по ТД № 2/2002г. Както е застъпено в цитираното ТР, за разлика от упълномощаването, при делегирането действията са от името на органа, комуто са делегирани правомощия, което резонно отговаря на описаното в ал.2 на чл.9 от ЗФУКПС, в която е предвидено, че делегирането по ал.1 не освобождава ръководителя от отговорност за изпълнение на делегираните правомощия, т.е. и делегираният и делегиращият следва да носят отговорност. В съдебния акт не се съдържа коментар на нормите на ЗФУКПС и по-специално чл. 9, ал.1 и ал.2. Не са извършени анализ и преценка на приложената като писмено доказателство по делото Система за финансово управление и контрол за 2015г. на ДАБ при МС, където ясно е упоменато в раздел 2, че управленска отговорност се носи от председателя.

Ето защо според защитника, за тази част от съдебния акт, относно вменените задължения на З. А. по цитираните норми на закона, липсва изискуемото произнасяне. Оспорва се годността на приложената по делото длъжностна характеристика на подсъдимия и качеството му на длъжностно лице. Изтъква се липсата на пълноценен анализ на показанията на свидетелите В. А., А. К., С. П., П. Г. и С. А.. Защитникът на подсъдимия заявява, че нито от прокуратурата, нито от съда се твърди, а по делото няма доказателство, че той е имал възможност и правото сам да инициира и да извърши някои от изисканите от него действия по недопускане изтичане срока на годност на телешкия колбас. При определяне на наказанието съдът неправилно е включил в масата на отегчаващите обстоятелства голямото количество хранителни продукти, тъй като това е елемент от състава на престъплението.

Счита, че от съда изцяло е пренебрегнат като смекчаващо обстоятелство изключително дългият период от време на продължаване на производството, което не е по вина на подсъдимия. Иска се оправдаване на подсъдимия, алтернативно да бъде отменена присъдата, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или да бъде намален размерът на наложеното наказание.

Подсъдимият А. в лична защита поддържа заявеното от защитника си, изтъква, че следва да се вземат предвид времето и обстановката, за които се претендира, че е извършил престъплението, за което е обвинен. Твърди, че субект по чл. 219, ал.1 от НК може да бъде само длъжностно лице, на което е възложено ръководенето, управлението, стопанисването и/или запазването на повереното му имущество. Никъде в ЗОП, действал по време на деянието, не 3 може да бъде обвързано упълномощаването му да провежда обществени поръчки да бъде свързано с делегираните му правомощия по ЗФУКПС.

Според него, първоинстанционният съд не е направил разлика между тези две понятия – упълномощаване и делегиране на правомощия. Функцията на възложител, е съответна на председател, в никакъв случай упълномощеното лице по чл.8, ал.2 не може да представлява институцията – възложител, защото чл.7, ал.1 в Закона категорично изрежда кои са възложители, там главен секретар на институция не съществува като длъжност или като понятие. В обвинението се твърди, че подсъдимият не е положил достатъчно грижи за управление и запазване на повереното му имущество, но никъде не е споменато какво имущество му е възложено, с какъв нормативен акт е възложено това имущество и какви конкретни задължения има за неговото опазване и за неговото съхранение. В защитата си сочи, че мотивите голяма част са буквално преписани от обвинителния акт и то с фактологически грешки. Твърди се, че липсва анализ на доказателствата, а приетата фактическа обстановка е в разрез с тях. Св. А. не е заявявал, че подсъдимият го е викал и му поставил задача да провежда обществената поръчка, както е прието от съда, а е заявил, че това е сторено от тогавашния председател на ДАБ св. К.. Така не са анализирани и показанията на св.Г. относно подмяната на колбасите с такива с увеличен срок на годност. Никъде в присъдата, нито в мотивите, не са посочени конкретно какви нормативно установени правила са нарушени от подсъдимия и в какви условия на времето, мястото и обстановката са извършени тези нарушения. В мотивите към присъдата са изредени действия, които подсъдимият не е изпълнил. Нито едно от тези посочени действия не е законосъобразно както в българското, така и в европейското законодателство, свързано с храненето. Главният секретар, в случая възложител на обществени поръчки, а не представляващ ДАБ, не може да удължи срока на годност на даден продукт, който е придобит съгласно изпълнение на обществена поръчка. Увеличаването и намаляването на срока на годност на какъвто и да е продукт, съгласно българското законодателство, може да се извърши единствено и само от производителя на този продукт. Категорично невъзможно е какъвто и да е хранителен продукт от месен произход съгласно българското и европейското законодателство в това направление, да бъде влаган в консерви и да бъде употребяван след това за човешки нужди. По делото не е налице нормативен акт, с който на 4 подсъдимия да са възложени задължения на представляващ ДАБ на основание чл.9, ал.1 от Закона за финансовото управление и контрол. Налице е само упълномощаване да подпише договор единствено и само за проведената обществена поръчка. На зам. председателя на ДАБ А. Д. е възложено да ръководи, организира и контролира цялостната дейност на териториалните поделения и в т.2 се възлага функция по изхранване на настанените в центрове чужденци.

Прокурорът от САП предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, тъй като са спазени изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК относно мотивите. Изложена е фактическа обстановка, доказателства и анализ на тези доказателства, правни съображения за взетите решения.

Подробно са анализирани противоречията в показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия, мотивирано е защо се приемат едни от тези източници за достоверни, а други не, така че в този смисъл мотивите на съда са пълни. Прокурорът твърди, че няма основание за постановяване на нова присъда и оправдаване на подсъдимия, тъй като цялата доказателствена съвкупност води до извод за съпричастност на подсъдимия към престъплението, за което е обвинен. Наказанието е справедливо и няма основания за намаляването му, а присъдата е правилна и законосъобразна.

В последната си дума подсъдимият заявява, че е невинен.

Софийският апелативен съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе, взе предвид, че съставът на СГС е приел следната фактическата обстановка:

В периода от 12.11.2013 г. до 22.02.2016 г. подс. З. Й. заемал длъжността главен секретар на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/. Същият бил назначен първоначално със заповед № 0146/12.11.2013г. (т.73, л. 177), по подадено от него заявление вх. № 0110218/11.11.13 г. (т. 73, л. 183) до провеждане на конкурс за заемане на длъжността. След проведения конкурс, със заповед № 01-50/15.01.2014 г. на председателя на ДАБ, подс. А. бил назначен да изпълнява посочената длъжност.

Държавната агенция за бежанците се състояла от: инспекторат, служител по сигурността на информацията, финансов контрольор, обща администрация, организирана в три дирекции, специализирана

5 администрация, организирана в три дирекции и четири териториални поделения – в гр. Харманли; с. Баня, общ. Нова Загора; гр. София- кв. Овча купел, кв. Военна рампа и кв. Враждебна и с. Пъстрогор, общ. Свиленград, обл. Хасково.

Ръководството на ДАБ се осъществявало от председател, който имал задължение да ръководи, координира и контролира провеждането на държавната политика във връзка с предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденец в РБългария. При изпълнение на своята дейност той бил подпомаган от двама заместник-председатели, назначавани от министър-председателя по предложение на председателя на агенцията.

С Устройствения правилник на ДАБ, изменен с ПМС №258/18.09.2015г., били регламентирани правата и задълженията на главния секретар, който осъществявал административното ръководство на агенцията в изпълнение на законните разпореждания на председателя; ръководел, координирал и контролирал дейността на администрацията; създавал условия за нормална и ефективна работа и осъществявал контрол по изпълнението на възложените задачи; ръководел административното и финансово-стопанското обслужване; изпълнявал и други задачи, възложени му от председателя.