Решение № 5151 от 10.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5151 гр. София, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВАДИМИТРОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20221110209194 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. О. С., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 22-4332-006702 от 19.04.2022 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Закона за движение по пътищата.

С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Излага се, че появата на линейка в насрещното платно е наложило автомобила пред жалбоподателя да потегли на заден ход. Сочи се, че не са били нанесени щети и не е бил застрашен никой.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, явява се лично, моли за отмяна на наказателното постановление по съображенията изложени в жалбата.

Допълва, че водачът на автомобила пред него е потеглил назад и това е наложило маневра от негова страна. Излага, че е слязъл и огледал, като не е констатирал щети.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Н а 08.02.2022 г., около 12:25 ч., Е. О. С. управлявал лек автомобил, марка и модел „Фолксваген Шаран“, с рег. № ***, в гр. София, по бул. „Президент Линкълн“, с посока на движение от ул. „Петя Дубарова“ към ул. „Анастасия Димитрова“, като на 1 кръстовището с бул. „Монтевидео“ при извършване на маневра на заден ход реализирал ПТП със спрелия зад него лек автомобил, марка и модел „БМВ 320Д“, рег.

№ СВ 5634 МА, управляван от Катрин Набел Карим-Михова.

Жалбоподателят излязъл от автомобила, погледнал за наличие на щети и потеглил отново.

На място били изпратени служителите на ОПП-СДВР - ***. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП № 1660270/08.02.2022 г. и скица към него.

От водача на лек автомобил, марка и модел „БМВ 320Д“, рег. № СВ 5634 МА, била попълнена декларация от 08.02.2022 г.

От водача на лек автомобил, марка и модел „Фолксваген Шаран“, с рег. № ***, била попълнена декларация от 29.03.2022 г.

В присъствието на нарушителя и двама свидетели бил съставен акт за установяване на административно нарушение на 29.03.2022 г. от Ц. Х. Ц. - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи.

Актът бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на същата дата.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 22-4332-006702 от 19.04.2022 г. от Началник Сектор към СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Закона за движение по пътищата. Препис от същото бил връчен на жалбоподателя на 30.06.2022 г.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ц. Х. Ц..

Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като сочи, че АУАН е съставен по докладна записка, протокол за ПТП и декларации от водачите на автомобилите.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля Ц. Х. Ц. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - протокол за ПТП, скица, справка картон на водача, декларации, заповед № 513з-242/12.01.2016 г., заповед № 8121К-13312/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 29.03.2022 г., в деня, в който е установен нарушителят от контролния орган. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.

Процесният АУАН е съставен от Ц. Х. Ц. - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи полицейските органи в ОППСДВР са оправомощени да съставят актове за установяване на административни 2 нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В настоящия случай НП е съставено от Даниела Димитрова Дескова, която работи като „началник сектор“ към СДВР-ОПП, като със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на сектори в ОПП-СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления.

Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на нарушителя и двама свидетели.

Относно нарушението по пункт 1 от НП:

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

От протокола з а ПТП и декларациите, попълнени от жалбоподателя и другия участник в ПТП, безспорно се доказва фактът на осъщественото ПТП.

По категоричен начин се установява, че жалбоподателят при маневра на заден ход е реализирал П Т П със спрелия зад него лек автомобил, марка и модел „БМВ 320Д“, рег. № СВ 5634 МА, управляван от Катрин Набел Карим-Михова.

Ирелевантно е обстоятелството какво е наложило извършването на маневра на заден ход от жалбоподателя, доколкото същият е бил длъжен да съобрази поведението си единствено с намиращия се зад него лек автомобил и да не предизвиква ПТП. В този смисъл маневрата на заден ход от водача на автомобила пред жалбоподателя не освобождава от отговорност последния. Още повече жалбоподателят е видял, че зад него има автомобил и е следвало да се убеди, че с извършената маневра няма да причини съприкосновение между автомобилите.

При преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Това нормативно установено положение има за последица разместването на доказателствената тежест в процеса, при което нарушителят е този, който по пътя на пълно и главно доказване следва да опровергае съдържащите се в АУАН констатации, свързани с нарушението.

Имайки предвид факта, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, доказващи противното, настоящата инстанция счита, че установената в АУАН фактическа обстановка и възпроизведена в НП е доказана. Направените в АУАН констатации, както и тези в издаденото въз основа на него НП не са опровергани от доказателствата по делото.

От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя виновно, при форма на вина пряк умисъл, тъй като последният е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици.

Доколкото наказанието, съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл.

183, ал. 2, т. 11 ЗДвП, е в абсолютно определен размер, то излагането на съображения досежно неговата индивидуализация се явява безпредметно.

Не е налице хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

Относно нарушението по пункт 2 от НП:

Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, когато при произшествието са 3 причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

Анализът на нормата сочи, че за да е приложима тази хипотеза, необходимо е участниците в ПТП да не са постигнали съгласие относно обстоятелства, свързани с извършването на ПТП. В случая е налице именно такава липса на съгласие, предвид на което другият участник в ПТП е уведомил органите на ОПП-СДВР. Безспорно е доказано, че жалбоподателят е напуснал местопроизшествието, като по този начин съвсем съзнателно е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП, като нито е известил служителите на ОПП-СДВР, нито е изчакал пристигането им.

От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя виновно, при форма на вина пряк умисъл, тъй като последният е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици.

Относно индивидуализацията на наказанието, съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, н аказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Наказанията в случая са наложени почти в минимален размер, поради което не може да се приеме, че те не съответстват на тежестта и характера на нарушението и на целите на наказанието.

Не е налице хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-006702 от 19.04.2022 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, с което на Е. О. С., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.

40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Закона за движение по пътищата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.