Присъда № 26 от 03.04.2023, Районен съд - Казанлък

МОТИВИ към Присъда № 26 от 03.04.2023 г. по НОХД № 328/22 г.

Производството е по общия ред.

Обвинението срещу подс. Ст. П. Ст. е по чл. 209, ал. 1 от НК за това, че в периода от 11.07.2020 г. до 16.07.2020 г. в гр. К., обл. Ст.З. с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Ил.Иб.Х., че ще му продаде 500 броя метални платна – покривна ламарина, с което му причинил имотна вреда в размер на 15000 лв.

Подсъдимият в с.з. не се признава за виновен.

Защитникът му адв. Ел.П. в с.з. пледира за оправдаването му, тъй като се касаело за гражданскоправни отношения.

Представителят на РП-Ст.З., ТО-К. в с.з. поддържа обвинението.

Предявен е граждански иск от пострадалия Ил.Иб.Х. против подс. Ст. за причинените му имуществени вреди в размер на 15000 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, който бе приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, а пострадалият бе конституиран като граждански ищец и частен обвинител с повереник адв.

Р. Ж..

В с.з. адв. Ж. поддържа обвинението и гражданския иск.

От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Подсъдимият Ст. П. Ст. живеел в с. П., общ. Л. на съпружески начала със св.

В.Ил.Ил..

Свидетелят и пострадал Ил.Иб.Х. бил управител на „М.“ ЕООД с. Б., общ. К., което дружество се занимавало с метални конструкции и притежавало склад в стопанския двор на с. Б., общ. К.. От време на време при пострадалият работел свидетелят Г.Ат.Н., като същият често ходел в склада на „М.“ ЕООД в с. Б., общ. К.. Св. Н. също познавал подсъдимия, но последно го виждал преди около 5-6 години.

Пострадалият познавал подс. Ст. от около 6-7 години, покрай дейността на горепосоченото дружество, като в тези години е закупувал на няколко пъти от подсъдимия различни железа, агрегати и др. вещи. Винаги подсъдимият ходел при пострадалия сам, с автомобил и е предлагал различни железа-втора употреба за продажба. Никога пострадалият и подсъдимият не са съставяли писмени документи за тези сделки, като винаги пострадалият е заплащал продажната цена на подсъдимия.

През 2020 г. подс. Ст. ползвал телефонен номер, регистриран на името на св. В.Ил..

На 11.07.2020 г. подсъдимият се обадил по телефона на пострадалия и му предложил да му продаде 500 бр. метални платна – покривна ламарина, като му изпратил и снимки на тези платна по Вайбър. За въпросните платна подсъдимият обяснил на пострадалия, че се намират в гр. Р.. Пострадалият проявил интерес към тези метални платна, които забелязал, че са втора употреба, но ги харесал. Подсъдимият и пострадалият се договорили на 15.07.2020 г., последният да ги закупи от първия на цена 30 лв. на брой метално платнопокривна ламарина или общо за 500 бр. от същите платна да се заплати на подсъдимия сумата от 15000 лв. Договарянето ставало все по телефона. Подсъдимият заявил на пострадалия, че нямал финансова възможност да му достави металните платна, понеже 1 собствениците на металните платна не му ги давали на консигнация и помолил последният да му преведе по банков път предварително сумата от 15000 лв. За тази цел подс. Ст. изпратил по Вайбър снимки на личната си карта и картончето с написан номер на банкова сметка. Понеже и друг път пострадалият е сключвал сделки с подсъдимия, се доверил на последния и на 16.07.2020 г. превел по банков път в офис на „Юробанк България“ АД в гр.

К., обл. Ст.З., сумата от 15000 лв. с преводно нареждане с уникален регистрационен номер ******* на името на подс. Ст.. В същото преводно нареждане било отразено, че сумата се превеждала за закупуване на покривни ламарини. Тази парична сума била лична собственост на пострадалия. На същата дата – 16.07.2020 г. подсъдимият изтеглил лично от каса на „Централна кооперативна банка“ АД в офис гр. Л. сумата от 15000 лв., преведена му от пострадалия същия ден. След превеждане на горепосочената сума пострадалият се обадил по телефона на подсъдимия, като последният го уверил, че е организирал превоза на металните платна и започвал да ги товари, като на следващия ден щял да ги достави в базата на пострадалия в с. Б., общ. К.. Изминали около два-три дни след превода на продажната цена от 15000 лв., но договорените метални платна не били доставени на пострадалия и той започнал да търси по телефона подсъдимия. Телефонът на подсъдимия обаче бил изключен.

След 16.07.2020 г. пострадалият нямал вече никаква връзка с подсъдимия, нито успял да се свърже с него по телефона, нито го е виждал. Уговорените и заплатени от пострадалия 500 бр. метални платна покривна ламарина не били доставени на пострадалия, нито в базата на фирмата му в с. Б., общ. К., нито в друго населено място. Заплатената сума в размер на 15000 лв. също не била възстановена на пострадалия.

Подсъдимият в действителност не предприел никакви действия по финализиране на договорената покупко-продажба на 500 бр. метални платна-покривна ламарина, не ги е предал на пострадалия и не му ги е доставил по никакъв начин – било лично, било чрез друго лице, нито в склада на „М.“ ЕООД в с. Б., общ. К., нито в друго населено място.

Подсъдимият изтеглил преведената от пострадалия парична сума в размер на 15000 лв., която не възстановил обратно на последния.

На 20.01.2021 г. пострадалият подал тъжба до Районна прокуратура-К..

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Ил.Х., Г.А., Георги Н. и В.Ил., преводно нареждане, справка на ръководител служба „КДОИ“ – Дирекция запори и кореспонденция при ЦКБ, договор за покупкопродажба на движима вещ, протоколи за разпит на свидетел преди и след разпознаване – 4 бр., протокол за доброволно предаване, справка извлечение от сметка с титуляр Ил.Иб.Х., фотоснимки от делото и фотоснимки, представени в с.з. от адв. Ж.,които кореспондират помежду си.

В с.з. подсъдимият не се признава за виновен, по принцип не дава обяснения, но в кратко обяснение установява, че е бил заплашван от св. Х..

В с.з. защитникът адв. Ел.П. не оспорва фактическата обстановка, но оспорва извода на РП, че се касае за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Излага доводи за граждански отношения.

В с.з. съдът не установи съществени противоречия в доказателствата, които специално да бъдат анализирани. Съдът със съгласието на заинтересованите направи опит за установяване на някакви разговори между св. Х. и подс. Ст., но с оглед ограничението по чл. 159а, ал. 5 от НПК, данни за проведени разговори за периода на обвинението 1116.07.2020 г. не бяха събрани. Постъпила е справка от „А1 България“ ЕАД, според която няма повиквания между номера ********** и *******, но тя е за период през 2022 г.

Безспорно от екранните снимки на личната карта и банковата сметка на подсъдимия, преводното нареждане и справката за получаване на сумата от 15000 лв., се установява, че подс. Ст. лично е изтеглил посочената сума, преведена му от св. Х..

От писмо на МОН, писмо на ПГТКИ – София, доклад, договор за изпълнение на 2

СМР, акт образец 19 за извършени СМР, писмо на ММС, писмо на Столична Община, писмо на ТУ – София не се установяват доказателства, относими към случая. Те представляват опит на разследването да установи обект от който е било възможно да бъдат демонтирани процесните ламарини.

Имайки предвид установената в с.з. фактическа обстановка съдът намира, че подс.

Ст. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 209, ал. 1 от НК.

Съдът не приема възражението на адв. Ел.П., че се касае за граждански спор, който следва да се разреши от гражданския съд.

Предмет на наказателно преследване, както и в настоящия случай са порочни граждански отношения, съставомерни по НК, каквито са обсебването по чл. 206 от НК, което също произтича от гражданска сделка – договор (заем) за послужване, самоуправството по чл. 326 от НК, както и др. свързани с неизпълнение на съдебни решения – чл. 182, чл. 183 от НК и др.

В съвременните икономически условия е налице вече константна съдебна практика на ВКС, Р 1-12-II, Р 370-11-II, Р 728-03-I и Р 550-09-II, според която най-общо, когато деецът поеме задължение без намерение да се задължи по него извършва наказателноправна измама прикрита с граждански отношения.

Използвайки изградено доверие от предишни взаимоотношения с пострадалия, както и изпращайки му снимки на употребявани, но годни за употреба плоскости от покривна ЛТламарина с договаряне на цена и начин на доставка, подс. Ст. е осъществил изпълнителното деяние „възбудил“ заблуждение от състава на престъплението. В с.з. не се установи дали ламарината е била налична или е просто снимка, но това не е от съществено значение, тъй като и в двата случая създава представа у пострадалия, че е налице такава стока, а договарянето на цена и доставка създава представа у пострадалия, че подс. Ст. има намерение да изпълни.

Без значение за съставомерността на деянието е, че св. Х. не е правил опити да установи къде е местонахождението на ламарината още повече, че след получаване на сумата, подс. Ст. е прекратил всякакви контакти с него.

Безспорно с разпореждането със сумата от 15000 лв. на 16.07.2020 г. е настъпила имотна вреда за пострадалия, с което следва да се приеме, че престъплението е било довършено. От тази гледна точка уверяването на пострадалия след превода (настъпването на имотната вреда), че е организирал превоза на стоката не представлява изпълнително деяние „поддържал“ заблуждение от състава на престъпление, а има само доказателствено значение, отнесено исторически към по-ранното въвеждане в заблуждение. В хода на съдебното следствие не се установиха доказателства, че след въвеждането в заблуждение на пострадалия, но преди акта на имущественото разпореждане подс. Ст. е извършил действия по поддържане заблуждение. Според Р 309-11-III за да са налице двете форми на изпълнително деяние на измамата на базата на вече създадено заблуждение, то да се поддържа като едно трайно състояние на взаимоотношения между измамника и жертвата, а за краткия период на обвинението такива взаимоотношения не се установяват.

Следователно по първоначалното обвинение за осъществено изпълнително деяние „поддържал“ заблуждение, подс. Ст. следва да бъде признат за невиновен и оправдан.

От обективираните действия на подсъдимия следва извода, че е действал с пряк умисъл.

От доказателствата по делото не се установява никакво изпълнение, а непосредствено след извършване на превода подсъдимият е прекратил връзката с пострадалия.

Следователно подс. Ст. е извършил деянието с цел да набави за себе си имотна 3 облага. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

Имайки предвид изложените дотук мотиви съдът намира, че подс. Ст. следва да бъде признат виновен и наказан.

При определяне вида и размер на наказанието съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства необремененото съдебно минало и добрите характеристични данни, а като отегчаващо вината обстоятелство следва да се приеме високата стойност на предмета на престъплението.

На подс. Ст. следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства като съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при наказание в размер на две години лишаване от свобода, което не следва да се изтърпява ефективно, а съгласно чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването му да се отложи за един по-дълъг период от време за срок от четири години.

Деянието осъществява фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, поради което гражданският иск се явява основателен и доказан в размера на причинената имотна вреда в размер на 15000 лв., установена с извършения превод. Считано от датата на извършване на плащането – 16.07.2020 г. подс. Ст. дължи и законната лихва върху тази сума.

По делото не се установяват направени разноски от разследването или от гражданския ищец за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 26 гр. К., 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав: