Решение № 1260 от 30.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1260 гр. П., 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20245330203633 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. П. Ш. с ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 24-0438-000401 от 20.05.2024 г. издадено от **** в 03 РУ към ОДМВР гр. П., с което са й били наложени административно наказания ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от шест месеца за извършено от нея нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят Е. Ш., чрез *** адв. И. обжалва процесното наказателно постановление. Последната в жалбата и допълнителни писмени бележки излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че нейният доверител не е била уведомявана за прекратяване на регистрацията. Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпрати представител.

Депозира становище по съществото на спора с което оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от лице разполагащо с това право, срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление в предвидения за това срок, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

В конкретния случай, Е. Ш. е била санкционирана за това, че на 1

12.03.2024 г. в гр. П., около 00:19 часа на ул. „Х.П.“, като водач на собствения си лек автомобил ,,Рено Клио‘‘ с рег. № ***** го е управлявала със служебно прекратена регистрация, поради липса на задължителна застраховка „гражданска отговорност“ - нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Разпитан в съдебно заседание като свидетел ****В. Е. Д. потвърди авторството на съставения АУАН. Свидетелят заяви обаче, че не си спомня нищо за конкретния случай, като сочи и че не е наясно дали има ред сектор „ПП“ към ОДМВР-П. да уведомява лицата, чиято гражданска отговорност е изтекла.

Съдът кредитира отчасти показанията на актосъставителя, като обективни и незаинтересовани, но по отношение на обстоятелствата по извършване на нарушението, същите не могат да послужат за разкриване на обективната действителност.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От постановление от 16.05.2024 г. на прокурор от РП - гр. П. се установява, че същият е отказал да образува наказателно производство, доколкото извършеното от жалбоподателя не представлява престъпление.

От справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач от 2008 г., като преди процесния случай е била наказвана два пъти с наказателно постановление и един път с фиш.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП - Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

Във връзка с това, на първо място следва да се обърне внимание, че прекратяването на регистрацията на МПС не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка "Гражданска отговорност", а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, което е задължително за съдилищата, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В постановлението е изяснено още, че уведомяването на 2 собственика на моторното превозно средство за служебно прекратената регистрация има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС.

Следователно в случая е налице хипотеза на изключение от общото правило по чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Непредпазливостта като форма на вината е изрично изключена с регламентиране на задължението за органа по регистрация за уведомяване на собственика на превозното средство. Така допустими се явяват единствено умишлените форми на вината. При тях деецът е формирал съзнание за общественоопасния характер на деянието, тъй като преди неговото извършване е уведомен за факта на прекратяване на регистрацията на МПС и това обстоятелство е отразено в съзнанието му.

В тази връзка на първо място следва да бъде изяснено, че изпращаното от Информационния център на Гаранционния фонд уведомление по чл. 574, ал.

10 от КЗ до собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният договор е прекратен и не е подновен, не замества уведомителното задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, нито е годно да преодолее доказателствения дефицит относно субективната съставомерност на деянието при липсата на изрично доказателство за уведомяване на собственика за прекратената регистрация на МПС. Това е така, защото задължението за уведомяване по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е различно по своята правна природа от уведомлението по чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането - така Решение № 80 от 25.03.2022 г. по к. а. н. д. № 26/2022 г. на Административен съд – С.З.. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС: "Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка "Гражданска отговорност", а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.

Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание.

Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици."

Следователно прекратяването на регистрацията на МПС в обсъжданата хипотеза не настъпва автоматично. То се предпоставя от извършване на действия от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 10 и ал. 11 от КЗ и изпращане на уведомление до компетентния орган. След прекратяването на 3 регистрацията се дължи уведомяване на собственика по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП така Решение № 50 от 01.03.2022 г. по к. а. н. д. № 496/2021 г. на Административен съд – С.З..

Съдът намира, че от получаването на уведомлението от Гаранционния фонд за собственика може да се обоснове единствено умисъл за управление без сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за това МПС. По отношение на прекратяването на регистрацията обаче се съдържа единствено указание, че ще бъде сезиран компетентният орган, който допълнително да се произнесе. По този начин ангажирането на отговорността на собственика въз основа на уведомлението по чл. 574, ал. 10 от КЗ би почивало на предположение за знание – за знанието на факт от обективната действителност, който е включен в състава на нарушението, а именно че е прекратена регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Такава хипотеза е разгледана и изключена като законосъобразна в цитираното тълкувателно постановление. Субективната съставомерност на деянието изисква знанието за факта на прекратената регистрация да обхваща и точната нейна дата, за да може за в бъдеще лицето да съобразява поведението си с тези новонастъпили правни последици.

Ето защо, макар собственикът на МПС безспорно да е длъжен да знае до кога е валидна сключената застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, то същият не е длъжен (нито може) да знае в кой момент е изпратено автоматизираното уведомление от Гаранционния фонд, с което е прекратена регистрацията на собственото му МПС.

Именно с оглед на горното, чл. 143, ал. 10 от ЗДвП изрично предвижда уведомяване на собственика на пътното превозно средство за факта на прекратяване регистрацията.

При това, собственикът на пътното превозно средство не би могъл да прояви не само умисъл, но и непредпазливост, както се посочи, във връзка с това, че не знае едно обстоятелство, за което самата норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП изисква да бъде изрично уведомен.

При съобразяване на горното, в настоящият казус се установява, че жалбоподателят Е. П. Ш. не е била уведомена за това, че регистрацията на МПС с рег. № ***** е била прекратена служебно по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, след получаване уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. По делото не са събрани и никакви други доказателства за конкретно уведомяване на жалбоподателя Ш. за дерегистрацията на автомобила преди датата на деянието. Тежестта да докаже това обстоятелство е за наказващия орган. С Разпореждане на съда № 3866 от 04.07.2024 г., приложено по делото, е изискано да се представят доказателства за изпратено и получено уведомление до жалбоподателя, включително и за дата на неговото връчване. До приключване на съдебното следствие такива доказателства не са ангажирани. При тези факти съдът приема, че по делото остава недоказано прекратяването на регистрацията на лекия автомобил ,,Рено Клио“ с рег. № ***** да е било узнато от жалбоподателя преди датата на процесното деяние.

Ето защо съдът намери, че макар в случая да се установиха данни за това, 4 че жалбоподателят Е. П. Ш. е извършила от обективна страна нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, то същевременно не се установи, че е извършила същото виновно.

Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като неправилно, доколкото не се установи жалбоподателят да е извършила твърдяното нарушение.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 500 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството.

Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото следва да се присъди минималният размер, който към датата на договора и съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство се равнява на сумата от 400 лева.