Решение № 182 от 04.05.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Кюстендил, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20221500500465 по описа за 2022 година

Производството е образувано по подадена въззивна жалба с вх. № 6674/27.07.2022 г. от З. Б. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Кюстендил, ул. ***, чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Д. З. от АК – Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. ***, партер, насочена против Решение № 512 от 12.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 2344/2021 г. по описа на Районен съд - Кюстендил.

С обжалвания първоинстанционен акт РС – Кюстендил е разпределил ползването на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил, област Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18- 96/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК – София, съгласно Скица на поземлен имот: № 15-1241767-15.11.2021г., издадена от СГКК – Кюстендил, адрес на поземления имот: гр. Кюстендил, п.к. 2500, ул. ***, площ на целия имот 524 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване: до 10 м., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1812, квартал 226, парцел XII, при съседи: ***; ***;

***; *** и ***, между ищцата З. Б. П. и ответника З. Б.

А., в границите, отразени в Проект за разпределение на реално ползване, съответстващ на Вариант 2 към експертното заключение на вещото лице Е.Л., за което е изготвена скица по заключението на приетата допълнителна съдебна техническа експертиза с вх. № 5538/21.06.2022 г., както следва: за З. Б. П. – Първи дял, защрихован с перпендикулярни линии, от Втори Вариант, представляващ приложение към Заключение вх. № 5538/21.06.2022г. на вещото лице Е.Л. – на л. 78 от делото, с площ от 196,5 кв.м. за З. Б. А. 1 Втори дял, от Втори вариант представляващ приложение към Заключение вх. № 5538/21.06.2022г. на вещото лице Е.Л., защрихован с водоравни линии - на л. 78 от делото, с площ от 196,5 кв.м., като е определил за общо ползване между страните площта от 49,00 кв.м., защрихована с пресечени перпендикулярни и водоравни линии, представляваща обслужваща пътека с ширина 1 метър около жилищната сграда с идентификатор ***, ведно с достъп до съществуващия в имота кладенец, съгласно Вариант 2 към експертното заключение на вещото лице Е.Л., за което е изготвена скица по заключението на приетата допълнителна съдебна техническа експертиза с вх. № 5538/21.06.2022г. - на л. 78 от делото; обявил е скицата към заключението на вещото лице Е.Л., депозирано в КРС вх. № 5538/21.06.2022 г. и представляващо Вариант 2 - на л. 78 от делото, за неразделна част от решението; осъдил е З. Б. А. да заплати на З. Б. П. сумата в размер на 300,00 лева сторени съдебно-деловодни разноски съобразно дела му в съсобствеността.

Въззивницата обжалва така постановения съдебен акт с доводи за неговата неправилност като постановено при неправилно установена по делото фактическа обстановка. Твърди, че съдът е разпределил ползването на процесния имот нецелесъобразно, като по този начин е създал предпоставки за бъдещи спорове не само между страните, предвид изключително влошените им отношения. Счита, че районният съд при постановяване на съдебното решение не е съобразил факта, че половината от предоставения на ответника терен е пред терасата на ищцата, както и прозорците от частта от сутерена, които ползва ищцата, са изцяло откъм този терен.

Възразява като неоснователни срещу мотивите на районния съд, в които е приел за основателен довода на ответника за необходимост от излаз и на двете страни до дъното на имота. Обосновава се с разпоредбата на чл. 31,ал. 1, т.2 от ЗУТ, както и липсата на необходимост и желание на ищцата да има достъп до дъното на имота. Акцентира върху изричното желание на ищцата да й бъде отреден дял 1 от вариант 1, доколкото при него възможността за контакти между съсобствениците била най – ограничена. Навежда съображения, че мотивът на съда, че с вариант 1 излазът към улицата за ответника /или ищцата/ бил отнет и отново би се стигнало до необходимост от администриране на гражданските отношения между страните, не кореспондира с установената по делото фактическа обстановка, предвид обстоятелството, че по вариант 1 и двете страни имали излаз на улицата.

Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което разпределението на ползване на процесния имот бъде извършено съобразно Вариант І /приложение № 1/ от заключението на СТЕ, при което за ищцата П. бъде определен първи дял от Вариант 1 с площ 196,5 кв.м., за ответника А. втори дял от Вариант 1 с площ 196,5 кв.м. и общо за страните се предостави площ 49 кв. м.

Претендира присъждане на разноски по водене на делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна З. Б. А. чрез пълномощника адв. С. Л., с който се излага становище за неоснователност на 2 депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея твърдения като неоснователни, а първоинстанционното решение се приема за правилно и законосъобразно, съобразено с трайната съдебна практика.

Въззиваемият счита за неподкрепени от събраните по делото доказателства твърденията на въззивницата, че приетия от съда начин на разпределение на ползването съобразно втория вариант на експертното заключение щял да бъде основание за конфликт между страните. Твърди се, че страните, които са брат и сестра, са в добри отношения.

Подчертава се, че вещото лице е отделила терен за общо ползване с ширина 1 метър около цялата жилищна сграда в етажна собственост, включително и пред терасата на ищцата, с което се опровергава твърдението на въззивницата, че по този начин ще й се пречи да ползва терасата. Акцентира, че по делото не са налице данни страните да притежават сутеренни помещения, а те имат зимнични помещения, разпределени съобразно нотариалния акт.

Допълва, че при приетия от съда вариант втори се осигурявало и общо ползване до кладенеца в имота. Счита, че въззивницата неправилно се позовава на цитираната във въззивната жалба правна норма от ЗУТ, доколкото същата касае ниско жилищно застрояване и е неотносима към допълващото застрояване в УПИ по смисъла на чл. 41 и сл. от ЗУТ.

Твърди, че вариант № 1 от експертизата е нецелесъобразен, доколкото при него въззиваемият би бил лишен от достъп към улицата.

Иска се оставянето на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на решението. Претендира се разноските за въззивната инстанция.

Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искава молба подадена от З. Б. П. против З. Б. А., с която е предявен иск с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗС за разпределение на ползването на процесния ПИ между страните по делото. В исковата молба се сочи, че ищцата била собственик на недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Кюстендил, област Кюстендил, одобрени със Заповед № РД18-96/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК – София, съгласно Скица на поземлен имот: № 151241767-15.11.2021г., издадена от СГКК – Кюстендил, адрес на поземления имот: гр.

Кюстендил, п.к. 2500, ул. ***, площ на целия имот 524 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване: до 10 м. (десет метра), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1812, квартал 226, парцел XII, при съседи: ***; ***; ***; *** и

***, както и реално на Самостоятелен обект с идентификатор ***, предназначение: Жилищна сграда, многофамилна, изградена в описания недвижим имот, ведно с прилежащите на този самостоятелен обект ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ в западната част на сутерена на сградата, със застроена площ от 15.14 кв.м. и ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ в източната част на сутерена на сградата, със застроена площ от 19,10 кв.м., както и ½ идеална 3 част от общите части на сградата, по силата на Нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот № 48, том V, рег. № 6046, дело № 765/2009г. на нотариус Е.П., рег. № 188 на НКРБ, вписан в Службата по вписванията при КРС с вх. рег. № 4428 от 29.12.2009г. като Акт № 36, том 17, дело № 2811/2009г.

Собственик на останалата ½ ид.ч. от имота и реално на втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, ведно с конкретни избени помещения и съответните идеални части от общите части на сградата, бил ответникът в настоящото производство.1 Правният интерес от предявяване на иска се обосновава с невъзможността ищцата да ползва реална част от дворното място, тъй като с ответника не могли да постигнат разбирателство кой каква част реално да ползва, т.е. не могат да постигнат съгласие относно начина на ползване на съсобствената недвижима вещ, а доколкото правати им са равни и съсобствениците са двама нямало как да се образува мнозинство и да се вземе решение съобразно предвиденото в чл. 32, ал.1 от ЗС.

Ето защо се иска да бъде постановено решение, което да замести липсата на решение на съсобствениците по отношение на процесния ПИ , като бъде постановено разпределяне на ползването му, съобразно квотите в съсобствеността или по ½ ид.ч. за всяка от страните В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за допустимост на иска.

Твърди, че ищцата е тази, която не искала страните да уредят спора помежду си доброволно, чрез подписване на договор, заверен пред нотариус.

Понастоящем дворът бил затревен, като поддръжката му се осъществявала от ответника и неговото семейство, посочва и обстоятелства от съществено значение за спора, а именно съществуването на съоръжение – кладенец в имота, до което следва да имат равен достъп и двете страни, както и относно съществуването на навес –лека постройка в югозападната част на дворното място, която е реновирана изцяло със средства на ответника и се ползва от него. Също така да бъде съобразено и обстоятелството, че част от дворното място разположено под терасата на първия жилищен етаж от сградата се ползва само от ищцата и там същата складира дърва за огрев.

По силата на сключен между страните договора за доброволна делба, обективиран в Нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот № 48, том V, рег. № 6046, дело № 765/2009г. на нотариус Е.П., рег. № 188 на НКРБ, вписан в Службата по вписванията при КРС с вх. рег. № 4428 от 29.12.2009г. като Акт № 36, том 17, дело № 2811/2009г. ищцата е собственик на Самостоятелен обект с идентификатор ***, предназначение:

Жилищна сграда, многофамилна, изградена в ПИ идентификатор *** /описан подробно по-горе/, ведно с прилежащите на този самостоятелен обект ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ в западната част на сутерена на сградата, със застроена площ от 15.14 кв.м. и ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ в източната част на сутерена на сградата, със застроена площ от 19,10 кв.м., както и ½ идеална част от общите части на сградата, а също така и на ½ ид. ч. от процесния ПИ.

4

Собственик на останалата ½ ид.ч. от имота и реално на втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, ведно с посочени в н.а. избени помещения и съответните идеални части от общите части на сградата, е ответникът .

Страните на спорят, че в имота има изградено водовземно съоръжение за подземни води по чл. 118г, ал. 3, т. 5 от Закона за водите, за задоволяване на собствени потребности на гражданите, надлежно регистрирано по нормативно установения ред за това.

В първоинстанционното производство са приети основно и допълнително заключение на в. л. инж. Д. Х., с което са предложени общо четири варианта за разпределение на ползването на процесния имот, които не следва да се обсъждат, тъй като спора между страните не касае варианти за ползване съдържащи се в приложените към тези заключения скици..