Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 226 от 06.12.2023, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Административно наказателно дело 653/2023
Вид
Решение № 226
Подписан
06.12.2023
В сила
23.12.2023
Състав
Добринка Димчева Кирева

Цитирани разпоредби

  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 79б, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 79б, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.3, ал.3 · Закон за българските лични документи
  • чл.50, ал.1 и ал.2 · Закон за българските лични документи
  • чл.50, ал.1 и ал.2 · Закон за българските лични документи
  • чл.51 · Закон за българските лични документи
  • чл.103 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 104, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 115, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 147 · Закон за движението по пътищата
  • чл.147,ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.150 · Закон за движението по пътищата
  • чл.151 · Закон за движението по пътищата
  • чл.152 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 170, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175,ал.1,т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.177,ал.1,т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 181 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 181, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 130, ал. 2 · Закон за съдебната власт
  • чл.343в, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Свиленград, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря В.ЕНА В. К. като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20235620200653 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №********* от 27.09.2023година на ВПД Началник на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград,с което на А. Х. К. с ЕГН ********** от гр.Свиленград, ********* за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец , за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100лева и за нарушение на чл.147,ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева.

Жалбоподателят А. Х. К. в законопредвидения срок обжалва горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконносъобразно, като в жалбата си до съда оспорва ,че е извършел нарушения, предмет на обжалваното НП. Отделно от това счита ,че е налице маловажен случай.

Моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован , се явява лично и с адв.К.,която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Предоставя писмени бележки,в които подробно излага доводи за отмяна на обжалваното НП . Претендира присъждане на направените по делото разноски,за което прилага списък на същите.

В съдебната фаза ангажира гласни и писмени доказателства.

Административнонаказващият орган/АНО/- ВПД Началник на група 1 към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.

Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели-В. Н. А. и Х. Я. Я. се установява, че на 05.09.2023година свидетелят В. Н. А. и колегата му Х. Я.

Я., служители към РУ Свиленград, към ОД на МВР Хасково / в сектор Охранителна полиция / около 02,10-02,20часа в гр.Свиленград на ул.Цар Симеон Велики на кръстовището с ул.Х. Шишманов изпълнявали служебните си задължения ,когато същите забелязали движещ се лек автомобил марка ********* с рег.№ ********* ,който се движел в посока ул.Генерал

Скобелев, но тъй като леките гуми на

МПС превъртели,полицейските служители приели,че водача изпълнява рискова маневра, при което свидетелят В. Н. А. ,който в този момент с колегата си бил в патрулния автомобил подал звуков и светлинен сигнал за спиране.

Въпреки подадения сигнал, водачът на лекият автомобил не намалил скоростта и не спрял на указаното от свидетеля място,а увеличил скоростта и продължил движението си в посока ул.Генерал Скобелев.

Тъй като автомобилът не спрял на указания светлинен и звуков сигнал и след преследване в града около 10-15минути,двамата полицейски служители са обадили в дежурната на РУ Свиленград, който им разпоредил да продължат да следват водача,като в тяхна подкрепа ще изпратят и друг автопатрул за спиране и установяване на водача.

Около 02,35часа полицейските служители успели да спрат водача на лекият автомобил на улица доктор Ст.Дочков на кръстовището с ул.23-ти септември.

Полицейските служители установили,че водач на лекият автомобил бил жалбоподателя,а автомобилът е собственост на Н.Н.К.,като в автомобила пътували и други лица.

След приключване на проверката ,при която било установено,че лекият автомобил не бил преминал технически преглед,а водачът не могъл да представи СУ на МПС,св. В. Н. А. съставил в присъствието на колегата му Х.

Я. Я. -свидетел при установяване на нарушението акт за установяване на административно нарушение в присъствието на жалбоподателя,който АУАН му бил прочетен и връчен срещу подпис.

В АУАН жалбоподателя вписал ,че няма възражения по така съставения срещу него акт .

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение.

2

Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.

Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.103 от ЗДвП,като на основание чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец , за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100лева и за нарушение на чл.147,ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева.

Видно от Заповед №1253з-160 от 30.05.2022година на ВПД Директор на ОД на МВР Хасково, същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

Приложена е и Заповед №2723-1756/14.06.2023г. на ВПД Директор на ОД на МВР Хасково,съгласно която актосъставителя е преназначен от РУ Ивайловград в РУ Свиленград в група Охранителна полиция.

Налична по АНПр е и справка за нарушител водач,видно от която същият е издържал изпит за правоспособност на 30.08.2023г. ,за което има издадено СУМПС №********* ,което е валидно до 08.09.2033г. и справка относно собствеността на процесното МПС,от която се установява,че процесното МПС е собствено на св.Н.Н.К...

Видно от Декларация за семейно,материално и имотно състояние от 30.11.2023г. се установява,че жалбоподателя е ученик,не работи и не притежава движимо или недвижимо имущество на свое име.

По делото по искане от страна на жалбоподателя бяха допуснати и разпитани в качеството на свидетел –Н.Н.К.., която твърди,че действително на посочената в НП дата и час жалбоподателя е управлявал собственото й МПС,като същият бил задържан в РУ Свиленград . Сочи,че същият бил издържал изпита и бил със съзнанието ,че е правоспособен водач,тъй като незабавно след изпита е подал документи за издаване на СУМПС с бърза поръчка,за която бил със съзнание,че документа ще му бъде издаден за срок от няколко дни,а когато отишли с баща му в полицията и след пускането на сина им,установила,че същият бил много уплашен,тъй като не предполагал,че ще има проблеми във връзка със СУМПС.

Изложената по-горе фактическа обстановка, се установява от приобщените по делото свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели В. Н. А. , Х. Я. Я. и Н.Н.К.., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №1253з-160 от 30.05.2022година на ВПД Директор на ОД на МВР Хасково, Заповед №2723-1756/14.06.2023г. на ВПД Директор на ОД на МВР Хасково справка за нарушител/ водач, докладна записка с рег.********* , справка за собствеността на процесното МПС,ДСМИС , както и АУАН и НП,последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

3

Съдът възприе и кредитира показанията на разпитани те свидетели В.

Н. А. и Х. Я. Я., доколкото същите са дадени от длъжностн и лица, възприели ставащото в рамките на служебните им задължения, като вниманието им е било насочено именно към тези правно релевантни обстоятелства. Налице е последователност, логичност и безпротиворечивост на тези показания, същите съответстват на приетите като доказателства писмени документи, поради което и съдът ги възприе и кредитира.

Кредитираха се с доверие и показанията на св.К.,доколкото нейните показания не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал и установяват обстоятелството,че тя е собственик на процесното МПС, управлявано от жалбоподателя,както и че същият е издържал изпита за правоспособност и е подал документи за издаване на СУМПС,като е бил със съзнание ,че е правоспособен водач,доколкото е подал бърза поръчка за издаване на документа.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр и тези представени по делото, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях.

Материалната компетентност на издателя на НП – ВПД Началник на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, не се оспорва по делото, последната и се доказва от приетата по делото Заповед №1253з-160 от 30.05.2022година на ВПД Директор на ОД на МВР Хасково , с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН и при отрицателните предпоставки на разпоредбата на чл. 79б, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН ,а именно неплащане на наложената глоба - 80 на сто от нейния размер в 14 дневен срок от връчване на наказателното постановление .

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения:

Относно нарушението визирано по пункт 1-ви от обжалваното НП Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП , при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

4

Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието "подаден сигнал за спиране", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП .

Последната задължава контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп-палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място.

През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка.

Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. Тоест, за да е осъществен съставът на нарушение п о чл. 103 от ЗДвП , следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

В случая от събраните по делото доказателства не се установява да е подаден своевременно ясен сигнал за спиране със стоп – палка, съгласно чл.

170, ал. 3 от ЗДвП, включително от движещ се полицейски автомобил.

Звуковият и светлинен сигнал не са сред предвидените възможни варианти за спиране от контролния орган, тъй като звуковият сигнал не сочи, че водачът на конкретно ППС следва да намали скоростта и да спре на указано място.

Светлинният сигнал не може да удостовери задължение за водач на ППС да спре за проверка - този вид сигнал означава, че е в действие специален автомобил, което задължава другите водачи на ППС да се отбият и да създадат условия за преминаване на този автомобил със специален режим на движение. Следователно подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП. По делото безспорно е установено, че по никакъв друг начин на жалбоподателя не е подаван сигнал за спиране от полицейските служители.

Съгласно действащата правна уредба, подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава полицейският автомобил като автомобил със специален режим на движение. При подаване на такъв сигнал възникват задължения за останалите водачи за осигуряване на безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на движение (чл. 104, ал. 1 от ЗДвП ), възникване на задължение за пешеходците да освободят платното за движение (чл. 115, ал. 2 от ЗДвП ). Всички тези задължения са различни от тези, възникващи при подаден сигнал за спиране по чл. 103 от ЗДвП . С оглед на това подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален 5 режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП.