Определение № 1275 от 12.10.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1275 гр. Плевен, 12.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500828 по описа за 2026 година Производство по чл.274 ал.1 във вр.с чл.278 ГПК .

С решение на Плевенски Районен съд №1192 от 29.07.2026г., постановено по гр.д.№4068/2026г.по описа на същия съд,което е с характер на определение е оставен без разглеждане предявения от П. К. П. и Д. К. П. против „Топлофикация Плевен“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 439, ал. 2, във връзка с ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че към датата на предявяване на исковата молба - 30.06.2025 г., не съществува,като погасено чрез плащане, вземането, за което е издаден изпълнителен лист №6093/13.12.2019 г. по гр.д. №8755/2018 г. по описа на Районен съд Плевен и въз основа на който е образувано изпълнително дело №309/2021 г.по описа на ЧСИ У.Д..

Със същото решение с характер на определение е прекратено производството по гр.д. №4068/2025 г. по описа на Районен съд Плевен, поради последващо отпадане на правния интерес от предявения иск.

На основание чл.78, ал.4 от ГПК П. К. П., ЕГН **********, от гр.С. е осъден да заплати на „Топлофикация Плевен“ АД сумата 25,56 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.78,ал.4 от ГПК Д. К. П., ЕГН ********** от гр.С. е осъден да заплати на „Топлофикация Плевен“ АД сумата 25,56 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение с характер на определение на ПРС е постъпила частна жалба от П. К. П. лично и като проц.представител на Д. К.

П.,с която същото се обжалва като неправилно,частично недопустимо,постановено в противоречие с материалния закон ,при 1 съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решаващите изводи.В частната жалба са изложени подробни доводи и съображения в тази насока.В заключение жалбоподателите молят съда да отмени изцяло обжалваното определение на ПРС и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и за разглеждане на предявения иск по същество.Има искане Окръжният съд да даде указания на ПРС за назначаване на счетоводна експертиза,която да установи точните вземания по двата изп.листа №6093/13.12.2019г.и №1025/24.02.2020г.,както и как са отнесени постъпилите плащания по двата титула и спазена ли е нормата на чл.76 ЗЗД.В случай,че въззивният съд приеме,че е отпаднал правния интерес на ищците,моли съда да отмени определението на ПРС в частта за разноските.

В срока по чл.276,ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по частната жалба „Топлофикация-Плевен“АД гр.Плевен,представлявано от Й.В. ,чрез юрисконсулт Ц.В.,в който е взето становище ,че частната жалба е допустима ,но неоснователна.В тази насока са изложени подробни доводи и съображения.В заключение моли съда да потвърди обжалваното решение,с характер на определение на

ПРС като правилно и законосъобразно.Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,13 евро.

Окръжният съд като съобрази изложените в частната жалба оплаквания и събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК ,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първата инстанция е образувано на основание депозирана искова молба от П. К. П. –адвокат от ПАК,лично и като процесуален представител на Димитър К. П. срещу „Топлофикация Плевен“АД,като са предявени следните искове:

-по чл.439 ГПК за установяване,че вземането по изпълнителен лист №6093/13.12.2019г.,издаден от ПРС по гр.д.№8755/2018г.,предмет на принудително изпълнение по изп.дело №309/2021г. по описа на ЧСИ У.Д.,с район на действие СГС, не съществува спрямо ищците в качеството им на наследници на З.Д. П.а и К. П. П., като погасено чрез плащане.

-по чл.124 ал.1 ГПК за установяване ,че не съществува изпълняемо вземане спрямо ищците в качеството им на наследници на З.Д. П.а и К. П. П. по изпълнителен лист №1025/24.02.2020г.,издаден от ПРС по ч.гр.д.

№6060/2018г.,също предмет на принудително изпълнение по изп.д.

№309/2021г. по описа на ЧСИ У.Д.,с район на действие СГС, поради недействителност на вземането.

-при условията на евентуалност е предявен иск по чл.124,ал.1 ГПК да 2 бъде признат за нищожен и обезсилен изпълнителен лист №1025/24.02.2020г. , издаден от ПРС по ч.гр.д.№6060/2018г.

Впоследствие с молба от 08.07.2025г.ищците са оттеглили предявения главен иск по чл.124 ГПК,както и евентуалния иск по чл.124 ГПК касаещ втория изпълнителен лист №1025/24.02.2020г.,издаден от ПРС по ч.гр.д.

№6060/2018г. С определение на ПРС №3505/08.07.2025г.на основание чл.232 ГПК частично е прекратено производството по гр.д.№4068/2025г.по двата иска главен и евентуален по чл.124 ГПК,поради оттегляне на исковите претенции. Определението за частично прекратяване като необжалвано е влязло в сила.

С молба от 18.03.2026г.ищците ,без да изменят основанието на иска са уточнили петитума,като претенцията е да се признае за установено спрямо „Топлофикация Плевен“АД,че към датата на предявяване на исковата молба30.06.2025г.ищците П. К. П. и Димитър К. П. не дължат вземането ,за което е издаден изпълнителен лист по гр.д.№8755/2019г.по описа на ПРС,въз основа на който е образувано изп.дело №309/2021г.по описа на ЧСИ У.Д. ,което е погасено чрез плащане.

С оглед оттегляне на исковете и частичното прекратяване на делото,в производството пред ПРС е останал за разглеждане единствено предявения иск с правно основание чл.439 ГПК ,с изменен петитум,с който се претендира да бъде признато за установено спрямо ответника,че към датата на предявяване на иска-30.06.2025г.,вземането ,за което е издаден изпълнителен лист по гр.д.№8755/2018г.по описа на ПРС ,въз основа на който е образувано изп.дело №309/2021г.по описа на ЧСИ У.Д. не съществува като погасено чрез плащане.В този смисъл е и изготвения от ПРС проекто-доклад,съгласно определение №2705/19.06.2026г.,обявен за окончателен в съд.заседание на 15.07.2026г.

От приложеното изп.дело №309/2021г.по описа на ЧСИ У.Д.,рег.№858 и район на действие СГС,както и от съпроводителното писмо се установява,че първоначално е образувано изп.дело №392/2020г.по описа на ЧСИ П.П.,рег.

№*** и район на действие ПОС по молба на „Топлофикация- Плевен“ЕАД срещу наследодателите на ищците К. П. П. и З.Д. П.а,въз основа на 2 изп.листа,съответно № 6093/13.12.2019г.,издаден от ПРС по гр.д.

№8755/2018г.и №1025/24. 02. 2020г., издаден от ПРС по ч.гр.д.

№6060/2018г.Впоследствие въз основа на молба от взискателя ,делото е изпратено на ЧСИ У.Д. за продължаване на изпълнителните действия,пред който е образувано изп.д.№309/2021г.,по което ищците П. П. и Д. П. са конституирани като длъжници в качеството им на наследници.

Видно от изп.д.№309/2021г.и съпроводителното писмо на ЧСИ У.Д.,с разпореждане от 15.07.2025 г. изпълнителното дело е приключено по реда на чл. 433,ал.2 ГПК,поради събиране на всички дължими по него суми.

Установява се, че с молба от 30.06.2025г. ищецът Д. П. е поискал прекратяване на изп.производство,по която молба ЧСИ е отказал прекратяване, поради 3 липса на основание за прекратяване, за което длъжникът Д. П. е уведомен на 08.07.2025 г. С молба от 04.07.2025 г. ищецът Д. П. е поискал информация за актуалния дълг, като на 08.07.2025 г. му е връчено съобщение изх.

№11889/08.07.2025 г., с актуален размер на дълга и наложени обезпечителни мерки. На същата дата е отразено плащане от ищеца Д. П. на сума в размер на 9604,25 лева, разпределена на 09.07.2025 г.

При така събраните доказателства и изяснена фактическа обстановка, правилни и законосъобразни са изводите на ПРС ,че към датата на подаване на исковата молба - 30.06.2025 г.,искът по чл.439 ГПК е бил допустим и ищците са имали правен интерес ,чрез този иск да установят ,че вземането по изп.листове не съществува,въз основа на настъпили факти след приключване на производството,по което е издадено изпълнителното основание,а именно погасяване на вземането чрез плащане. Към 30.06.2025г. изпълнително дело №309/2021 г. е било висящо,ЧСИ е отказал да прекрати образуваното изп.производство по депозирана молба от длъжника Д. П. и към този момент са били налице действащи изпълнителни и обезпечителни мерки. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск и следва да съществува не само към момента на предявяването му, но и през цялото времетраене на производството. Когато в хода на делото настъпят обстоятелства, вследствие на които търсената съдебна защита вече не е необходима и евентуалното решение не би довело до самостоятелен благоприятен правен резултат за ищеца, производството става недопустимо, поради последващо отпадане на правния интерес.

Конкретната хипотеза е точно такава. От събраните доказателства се установява, че към 30.06.2025 г. вземането не е било изцяло погасено чрез плащане.Напротив, съдебният изпълнител е отказал прекратяване на производството ,поради липса на основание за това, а на 08.07.2025 г. е съобщил на ищеца Д. П. актуалния размер на непогасения дълг. Пълното погасяване е настъпило след предявяването на иска, вследствие на извършеното на 08.07.2025 г. плащане на сумата 9604,25 лв. След разпределянето на сумата на 09.07.2025 г. изпълнителното производство е приключило на 15.07.2025г.поради събиране на всички дължими суми,вкл.и на дължимите разноски по изпълнението,съгласно чл.433,ал.2 ГПК,прекратено е образуваното изп.дело,за което взискателят и длъжниците са надлежно уведомени.Видно е,че на 11.07.2025г.ЧСИ е постановил вдигане на наложените запори на банковите сметки на длъжника Д. П. в различни банки,на същата дата 11.07.2025г.е постановено и вдигане на наложената възбрана върху ½ ид.част от недвижим имот в гр.Плевен , собственост на Д.

П..

Прекратяването на изп.дело №309/2021 ,поради пълно погасяване на всички задължения е настъпило на 15.07.2025г.,след завеждане на ИМ по чл.439 ГПК.Правилен е изводът на ПРС,че това обстоятелство следва да бъде съобразено ,съгласно чл.235,ал.3 ГПК.С приключване на изпълнителното 4 производство, поради пълно изпълнение е постигнат резултатът, към който е била насочена защитата по чл. 439 ГПК - преустановено е принудителното изпълнение,погасено е изпълняемото материално право и са отпаднали наложените във връзка с изпълнението обезпечителни мерки- вдигнати са наложените запори и възбрана. Не съществува остатък от вземането, за чието събиране ответникът –взискател по изп.дело ,да може да образува ново изпълнително производство. Правен интерес от предявяване на иска по чл.439 ГПК е налице, когато съществува изпълнителен титул в полза на кредитораответник, въз основа на който, последният може да поиска образуване на ново изпълнително производство.В случая не е налице прекратяване на изп.дело на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК,поради перемция,в която хипотеза изпълняемото материално право не се погасява и изпълнителният титул може да бъде използван за образуване на ново изпълнително производство.

Производството по изп.д.№309/2021г е приключило, поради пълно удовлетворяване на взискателя, а не е прекратено по негово искане по чл.433,ал.1т.2 ГПК,поради перемпция по чл.433,ал.1,т.8 ГПК или на друго основание, което би запазило възможността за ново принудително изпълнение.

Въззивната инстанция споделя като правилни и обосновани изводите на ПРС,че формулирането на искането като такова за установяване несъществуването на вземането към минал момент - 30.06.2025 г., не обосновава запазване на правния интерес.След пълното плащане и приключване на изпълнителното дело ,постановяването на решение дали вземането е съществувало към 30.06.2025 г. не би предоставило на ищците актуална защита срещу ответника.

Останалите възражения в частната жалба относно размера на дължимите суми по двата изп.листа,дали с извършените плащания задълженията са погасявани,съобразно разпоредбата на чл.76 ЗЗД ,са неотносими към предмета на спора по чл.439 ГПК,както и за допустимостта на иска.Спорът за точния размер на вземането по двата изпълнителни листа е ирелевантен към преценката за допустимост. ПРС е обосновал извода си за отпаднал правен интерес от търсената защита с иска по чл.439 ГПК не с конкретните суми по изп.листове,а съобразявайки безспорния факт ,че изп.дело е прекратено на 15.07.2025г., поради погасяване изцяло на всички задължения по изп.дело,в т.ч.и разноските,с оглед извършеното плащане на сумата 9604,25лв.на 08.07.2025г. В случай,че е налице спор досежно това дали преди плащането от 08.07.2025 г. от ЧСИ са били събрани суми над действително дължимите или дали част от платената сума подлежи на връщане,то защитата по такъв спор следва да бъде осъществена чрез предявяване на съответен осъдителен иск,а не чрез продължаване на настоящото производство по чл. 439 ГПК,в който смисъл са и изводите на ПРС.

Разпечатката съдържа 42 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cfa30e7b-5e30-4582-9b44-049341499481