Решение № 4578 от 11.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4578 гр. София, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100506555 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 6967 от 04.05.2023 г. СРС, 70 с-в, по гр.д.№ 39261/22 г. е отхвърлил предявения от ЗД „Евроинс“ АД срещу ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД иск по чл.411 КЗ за заплащане на сумата от 415,64 лв. със законната лихва от 21.07.2022 г. до окончателното й изплащане.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца ЗД „Евроинс“ АД с оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът не е установил покрит риск по процесната полица, свързан с невъзможността да се използва автомобила.Твърди, че с представените условия по „Клауза Е+“-„Заместващ автомобил“, издадена по конкретната полица, категорично е установено основанието за изплащане на претендираното обезщетение.Излага твърдения, че процесната застрахователна полица е с покрити рискове по клауза „АПълно Каско“ съгласно Общите условия към нея и че въпреки че покритият риск, предмет „Клауза Е+“-Заместващ автомобил“ се съдържа в отделен 1 документ, изрично е посочено в чл.1, т.1 от същия, че клаузата е приложима заедно с ОУ по застраховка „Каско на МПС“ и клауза „А“ към тях, като ги допълва с предоставяне на допълнителна услуга заместващ автомобил.В чл.3, ал.2 е предвидено, че тя се прилага само съвместно с клауза „А“ към ОУ на ищцовото дружество по застраховка „Каско на МПС“, а съгласно чл.3 е неразделна част от ОУ по застраховка „Каско на МПС“ и е в сила от 09.01.2017 г.По делото е признато за безспорно, че към момента на процесното събитие полицата е била валидна и е произвеждала действие, поради което е установен обема на застрахователното покритие и изводите за невалидно правоотношение са нелогични и противоречиви.Поддържа, че съгласно трайната практика на ВКС липсата на подписи върху полицата не води до недействителност на договора доколкото последният е търговска сделка и пороците във формата му не влекат тези последици при условие, че страната е изпълнила задълженията си по него и не са оспорили действителността му.Твърди, че ответникът не е оспорил приетия доклад по делото, в който като безспорен е отделен факта на валидност на застрахователното правоотношение по имуществената застраховка към датата на събитието.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи иска.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба- ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД оспорва същата.Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и че първоинстанционният съд правилно е приел, че твърдението на ищеца за покрит риск за заместващ автомобил е недоказано, тъй като представеният добавък не е подписан и по същество представлява проект на анекс.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.411 КЗ.Ищецът- ЗД „Евроинс“ АД твърди, че на 25.06.2021 г. в района на гр.София е настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/, причинено от водача на МПС с рег.№ ****, вследствие на което са нанесени вреди на МПС с рег.№ ****.За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП № 1818463/25.06.2021 г., видно от който водачът на МПС с рег.№ **** поради движение с несъобразена с пътните условя скорост и дистанция е ударил МПС-то пред 2 него, изчакващо да се включи в кръговото кръстовище, което от своя страна се е преместило и е ударило МПС с рег.№ ****, което от удара също се е преместило и се е блъснало в изчакващото пред него МПС.Ищецът твърди, че с полица № 00500100378190/01.09.2020 г. между него и собственика на увредения лек автомобил с рег.№ **** е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, валиден към датата на ПТП и при ищеца е образувана преписка по щета № 0500857973/25.06.2021 г., определено е застрахователно обезщетение в размер на 5 419,01 лв., в т.ч. и сторените разходи за заместващ автомобил в размер на 415,64 лв., платено на сервиза, извършил ремонта и предоставил заместващия автомобил, на 04.01.2022 г.Ищецът твърди, че съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.Съгласно приложимите към процесната полица Общи условия /ОУ/ и клауза „Е“ в случай на застрахователно събитие застрахователят покрива и разноските за предоставен заместващ автомобил.Към момента на ПТП гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.С регресна покана, получена на 27.04.2022 г. ищецът е поканил длъжника да плати, но същият е заплатил само сумата от 5 018,37 лв., като непогасената част от дълга е в размер на 415,64 лв.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 415,61 лв., представляваща остатък от изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0500857973/25.06.2021 г. със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът е оспорил исковете с твърдения, че претендираните разходи са били недължими от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и че не е установено съгласие на застрахованото лице по застраховка „Каско“ с използването на заместващ автомобил, тъй като в представения анекс липсват подписи на двете страни по застрахователния договор.Оспорва и размера на претендирания разход за наем на заместващ автомобил като прекомерен.

С доклада по делото първоинстанционният съд е обявил за безспорни и 3 ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че е налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на л.а.

„Форд“ с рег.№ ****, плащане на застрахователното обезщетение в размер на 5 419,01 лв., наличието на застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил, заплащане на сумата 5 018,37 лв. от ответника на ищеца по процесната щета.

Видно от протокол за ПТП № 1818463/25.06.2021 г. на посочената дата в 10,50 ч. в района на гр.София, на Околовръстен път-пътен възел с АМ „Струма“ е настъпило ПТП по вина на водача на МПС с рег.№ ****-Б.С., в резултат на което са причинени щети на МПС с рег.№ ****.

От представената застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“ № 00500100378190 е видно, че собственикът на лек автомобил марка „Мазда“ с рег.№ **** е сключил застраховка „Каско на МПС“ с покрит риск „А-Пълно каско“ съгласно Общи условия за застраховка „Каско на МПС“ с период на действие от 01.09.2020 г. до 01.09.2021 г. със ЗД „Евроинс“ АД.Представен е и анекс № 1 към застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“ № 00500100378190, както и добавък № 1, клауза „Е+“-„Заместващ автомобил“ към ОУ на ЗД „Евроинс“ АД за застраховка Каско на МПС.В чл.1 от добавъка е посочено, че клауза „Е+“ е приложима заедно с ОУ за застраховка „Каско на МПС“ и клауза „А“ към тях, като ги допълва с предоставяне на допълнителна услуга

„заместващ автомобил“.Посочено е, че настоящата клауза „Е“ се прилага само съвместно с клауза „А“ към ОУ на ЗД „Евроинс“ АД за застраховка „Каско на МПС“ /чл.3, ал.2/.

В преписката по щета № 0500857973/25.06.2021 г. се съдържа възлагателно писмо от 08.07.2021 г. за заместващ автомобил по силата на клауза „Е“ във връзка с приемане на автомобил с ДК№ ****, марка „Мазда“ за ремонт, което е подписано от застрахования Й.Й. и от застрахователя-ЗД „Евроинс“ АД.

От заключението на приетата по делото авто-техническа експертиза на вещото лице С.Д. е установено, че средната пазарна стойност на наем на автомобил от класа заместващ автомобил на процесния лек автомобил-л.а.

„Рено Клио“ с рег.№ **** за периода 21.07.2020 г.-12.08.2021 г. е 863,28 лв.

/при наемна цена за един ден-39,24 лв./.Фактурата, предоставена от ищеца за заместващ автомобил, е 731,48 лв.За възстановяването на процесния лек автомобил по фактура е отразен труда, който е вложен при възстановяването на същия-43,00 часа, което се равнява на приблизително 5,4 дни възстановителни дейности, извършвани от един работник в сервиза.Освен количеството труд, което се влага при възстановяване на едно превозно средство, времето за престой в сервиза зависи от натовареността на сервиза, брой и квалификация на работниците, както и от срока за доставка на детайлите, който обикновено е с продължителност около 2-3 седмици и зависи 4 от множество фактори-наличие на детайлите в централен склад, куриерски услуги, логистика и т.н.От описаните увреждания е видно, че десен стоп на автомобила е за смяна.При неработещ десен стоп /габарит/ използването на автомобила особено през тъмната част на денонощието не е безопасно.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.Предпоставките за уважаване на иска са: наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и собственика на увредения автомобил, плащане на застрахователното обезщетение, наличие на предпоставките на чл.45 ЗЗД-противоправно поведение, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди, застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника.

Пред настоящата инстанция предмет на спор е обстоятелството дали е налице клауза „Заместващ автомобил“ към договора за застраховка „Каско на МПС“.

За да отхвърли иска първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е провел пълно и главно доказване, че между него и увреденото лице има валидно сключена клауза „Заместващ автомобил“.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на въззивника за липса на застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП по застраховка „Каско на МПС“, клауза „Заместващ автомобил“ между ищеца и собственика на увредения автомобил.Действително добавъкът към застрахователната полица не е подписан от страните, но от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства- застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“, клауза А-Пълно каско съгласно ОУ за застраховка „Каско на МПС“, добавък № 1 от 01.09.2020 г., клауза „Е“ с изрично посочване, че е към застрахователна полица № 00500100378190/01.09.2020 г., документите по щета № 0500857973/25.06.2021, издаването на възлагателно писмо от застрахователя, подписано от страните по застрахователния договор, за заместващ автомобил, изплащане на стойността на наема за заместващ автомобил, може да се направи извод за наличието на застрахователно правоотношение по тази клауза.При преценката за наличие на застрахователно правоотношение съдът съобрази и разясненията, дадени с т.

2а от ТР № 1/07.03.2019 г. по т. д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, съгласно които липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД , като основание за нищожност на застрахователния договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и правните последици на този вид недействителност няма да настъпят.Формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, установено с чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но характерът на този договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо правилото на чл. 293, ал. 4 ТЗ.Съдът намира, че посочените разяснения, макар да се отнасят 5 за застрахователен договор „Гражданска отговорност“, по аналогия намират приложение и в настоящата хипотеза доколкото договорът за застраховка „Автокаско“ също представлява абсолютна търговска сделка.