Решение № 294 от 21.10.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 294

В ИМЕТО НА

НАРОДА гр. ПЛОВДИВ 21.10.2019 г .

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 27. 09. 2019 г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА ЧОЛАКОВА с участието на секретаря Н. Богданова, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ, т. дело № 309 описа на ПАС за 2019 г., установи следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

То е започнало по изходяща от И. В. В. действащ като орган на несъстоятелността-синдик на „Н.Л.П.“ ООД, в несъстоятелност, ЕИК ***********, гр. П., ул. „Ц.Б.Т.“ № **, ет. **, офис *, въззивна жалба против постановеното по т. дело № 789/2016 г. по описа на ПОС решение с което е признато за установено в отношенията между страните по делото, а на основание чл. 637, ал. 4 ТЗ и в отношенията между длъжника „Н.Л.П.“ ООД, синдика и всички кредитори на несъстоятелността, че „Н.Л.П.“ ООД, в несъстоятелност, ЕИК ***********, гр. П., ул. „Ц.Б.Т.“ № **, ет. **, офис *, с наименование до 16.09.2016 г. „А.Х.“ ООД/, дължи на „К.**.“

АД, в несъстоятелност, ЕИК ***********, гр. С., ул. „Г.И.“ № ** по силата на договор за банков кредит, сключен на **********г. с кредитополучател „Г.г.“ ЕООД, /сега„Д.Е.Г.“ ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК *********/ и подписаните към него единадесет броя анекси, последният от които от 14.01.2013 г., както и по договор за встъпване в дълг от **********г., по който „Н.Л.П.“ ООД /н./ е встъпил във всички задължения на кредитополучателя „Д.Е.Г.“ ООД, като солидарен длъжник и подписаните към този договор девет броя анекси, последният от които от 14.01.2013 год., следните суми, за които в полза на „К.Т.Б.“ АД, в несъстоятелност, ЕИК ********* е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с № 242 от 09.09.2016 г. и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 543/2016 по описа на П. районен съд:

- 4 198 875,54 евро изискуема главница по договора за банков кредит от **********г. за периода от 15.07.2014 г. до 22.04.2015 г.,

- 618 145,24 евро лихви и неустойки за периода от 26.05.2014 г. до 22.04.2015 г.,

- 91,07 евро такси и разноски за периода от 04.03.2015 г. до 22.04.2015 г.,

- 201 662,66 евро просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 25.04.2015 г. до 27.07.2015 г., - 37 961,02 евро неустойка върху просрочена лихва за периода от 22.04.2015 г. до 16.08.2016 г., - 749,68 евро разноски по кредита за периода от 22.04.2015 г. до 16.08.2016 г.,

- законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК на 02.09.2016 год. до окончателното плащане и

„Н.Л.П.“

ООД, в несъстоятелност, ЕИК ***********, гр. П., ул. „Ц.Б.Т.“ № **, ет. **, офис * е осъдено да заплати на „К.**“ АД, в несъстоятелност, ЕИК *********, гр.

С., ул. „Г.И.“ № ** сумата 148 903,72 лв. юрисконсултско възнаграждение, съставляващо разноски в заповедното производство, развило се по ч.гр.дело № 543/2016 г. по описа на П. районен съд, както и 900 лв. разноски в производството по чл.

422 ГПК, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл.

620, ал. 5, вр. ал. 3 ТЗ е осъдено да плати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд П. 395 663,25 лв. държавна такса.

В жалбата е направено изложение за незаконосъобразност и неправилност на решението, поискана е отмяната му и отхвърляне на исковете.

От въззиваемите страни „К**“ АД намира жалбата за неоснователна, а Н.Л.П.“ ООД счита, че тя следва да се уважи.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 30.11.2016 г. в П. окръжен съд е постъпила изходяща от „К.**“ АД /в несъстоятелност/ искова молба против „Н.Л.П.“ ООД.

В обстоятелствената част на същата става реч, че на **********г. между „К.**“ АД от една страна в качеството на кредитор и „Д.Е.Г.“ ЕООД /с предходно наименование „Г.г.“ ЕООД/ от друга в качеството на кредитополучател, бил сключен договор за банков кредит, по силата на който на кредитополучателя бил отпуснат банков кредит в размер на 4 200 000 евро.

Част от сумата, предмет на кредита, а именно 3 800 000 евро била предназначена за цялостно погасяване /рефинансиране/ на кредитните задължения на третите лица „Г.О.“ АД и „А.Х.“ ООД /със сегашно наименование „Н.Л.П.“ ООД/, възникнали въз основа на сключен на **********г. договор за прехвърляне на вземане между банката, като цесионер и

„О**“ АД, като цедент.

Друга част от сумата в размер на 200 000 евро била предназначена за цялостно погасяване /рефинансиране/ на кредитните задължения на „А.Х.“ ООД към „Б.П.“ АД, породени от договор за инвестиционен кредит от **********г.

Последната част от кредита била предназначена за реконструкция на хотелската база на „И.Х.В.Т.“ с предишно наименование „Г.Х.В.Т.“.

Средствата по кредита се предоставяли по разплащателната сметка на кредитополучателя, открита в банката, от която кредитът бил изцяло усвоен.

Първоначално срок на договора бил до 15.03.2014 г., а кредитът бил предоставен срещу задължение да се заплаща годишна договорна лихва в размер на 9 %, платима ежемесечно на 25-то число. Имало и договорка, че при нарушаване на срока за погасяване на главницата или при предсрочна изискуемост на кредита върху просрочената главница се начислявала освен договорената лихва и наказателна надбавка от 10 пункта. Имало и договорка за плащане на неустойка от 10 % годишно при неизплатени в срок лихви.

Наред с това е посочено, че при подписване на договора страните се споразумели за 18 месечен гратисен период, в който следвало да се плащат само договорни лихви. Съответно след изтичането му, кредитът подлежал на погасяване чрез ежемесечни вноски, първата от които 33 315 евро, платима на 15.10.2008 г., следващите 5 по 33 333 евро, дължими на 15-то число на съответния месец, а останалите 60 вноски, всяка от които в размер на 66 667 евро дължими ежемесечно на 15-то число на съответния месец в периода от 15.04.2009 г. до 15.03.2014 г.

Сочи се също така, че на **********г. между банката, кредитополучателя и „Н.Л.П.“ ООД /с предишно наименование „А.Х.“ ООД/ бил сключен договор за встъпване в дълг.

Съгласно същият ответникът по настоящето дело встъпил като солидарен длъжник във всички задължения на кредитополучателя към банката.

Постигнатите между страните и встъпилите в дълга лица били променяни няколко пъти чрез анекси. Последният бил под № 11 от 14.01.2013 г.С него бил променен погасителния план и било договорено непогасената до този момент главница в размер на 4 198 875,54 евро, да бъде погасена чрез 12 месечни погасителни вноски. Първата в размер на 348 875,54 евро следвало да се плати на15.07.2014 г., а останалите 11 по 350 000 евро на 15-то число на съответния месец, считано от 15.08.2014 г. до 15.06.2015 г.

По-надолу в исковата молба се говори, че кредитополучателят не изпълнявал договорните си задължения. Последното плащане по сделката било частично и направено на 31.05.2014 г. С оглед на това се твърди, че в патримониума на банката-кредитор на основание чл. 35. 1 .б. „Ж“ от договора възникнало правото да трансформира кредита в предсрочно изискуем. Това било сторено с нотариална покана, изпратена до кредитополучателя на **********г. С оглед на така обявената предсрочна изискуемост на 27.02.2015 г. и на 24.06.2015 г. банката изпратила до встъпилия в дълга „Н.Л.П.“ ООД покани за доброволно изпълнение, но от негова страна плащане не последвало.

По повод на така описаните вземания се споменава, че първоначално имало издадена заповед за незабавно изпълнение на същите от страна на „Д.Е.Г.“ ЕООД. Той от своя страна с решение от 18.04.2016 г. на СГС по т. дело № 1318 / 2015 г. бил в открито производство по несъстоятелност, с начална дата на свръхзадължеността - 31.12.2009 г. Описаните по- горе вземания били предявени и включени в списъка на приетите вземания. Същите все още не били погасени.

В тази връзка се говори и за подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и срещу встъпилото в дъга лице „Н.Л.П.“ ООД. Такава била издадена от П. РС ведно с ИЛ. Срещу нея било подадено възражение в срок, което от своя страна обуславяло интереса Б.да предяви настоящия установителен иск, с който да установи съществуването на вземанията срещу него както следва:

- 4 198 875,54 евро изискуема главница по договора за банков кредит от **********г. за периода от 15.07.2014 г. до 22.04.2015 г.,

- 618 145,24 евро лихви и неустойки за периода от 26.05.2014 г. до 22.04.2015 г.,

- 91,07 евро такси и разноски за периода от 04.03.2015 г. до 22.04.2015 г.,

- 201 662,66 евро просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 25.04.2015 г. до 27.07.2015 г., - 37 961,02 евро неустойка върху просрочена лихва за периода от 22.04.2015 г. до 16.08.2016 г., - 749,68 евро разноски по кредита за периода от 22.04.2015 г. до 16.08.2016 г.,

- законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК на 02.09.2016 год. до окончателното плащане.

В отговора на исковата молба от страна на „Н.Л.П.“ ООД се говори за неоснователност на исковата претенция. В подкрепа на това становище се сочи, че с решение на УС на Б** от 06.11.2014 г. лицензът на „К**“ АД за извършване на банкова дейност е отнет, а впоследствие, с решение № 664 / 22.04.2015 г. на СГС по т.д. № 7549 / 2014 г. банката е в открито производство по несъстоятелност. След прекратяването на дейността на банката за кредитополучателите на „К**“ АД /н./ не съществувало задължение за заплащане на суми, произтичащи от извършването на банкова по своя характер дейност, като лихви, неустойки и разноски, които представлявали доход от оползотворяването на чужди /на вложителите/ средства, а събирането на подобни вземания би противоречало на разпоредби на НК.

Възразява се също, че не било налице надлежно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на задължението до кредитополучателя. Говори се за липса на доказателства за предоставянето на кредита, а и за липсата на СПН на издадената срещу кредитополучателя заповед за незабавно изпълнение и факта, че вземанията по договора за кредит срещу същия са приети в производството по несъстоятелност.

В

ДИМ от страна на банката са оспорени направените в отговора възражения.

Съответно е пояснено, че предсрочната изискуемост настъпила с получаването на изявлението на банката за обявяването на кредита за предсрочно изискуем от кредитополучателя „Д.Е.Г.“ ЕООД, а ищецът само бил поканен да заплати изискуемите задължения по договора, след настъпването на предсрочната изискуемост.

Направено е и уточнение за начина, по който е формирана претенцията от 618 145,24 евро, съставляваща вземания за лихви и неустойки за периода от 26.05.2014 г. до 25.03.2015 г. и сумата от 749,68 евро разноски.

Отговор на ДИМ не е подаван.

В хода на производството по отношение на ответник „Н.Л.П.“ ООД е открито производство по несъстоятелност с решение № 278 / 14.07.2017 г. по т.дело № 128/ 2016 г. на ВТОС. По тази причина на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ производството по делото е било спряно. То е било възобновено при условията на чл. 637, ал.3, т. 2 от ТЗ с оглед на факта, че след включване на предявените от К** вземания в списъка с приети вземания срещу него е подадено възражения от „С.Е.П.ф.М.“ ООД със седалище Щ.Н., С. и от „Р.И.И.“ ООД със седалище щата Д., С.. Във вече възобновеното производство с оглед споменатите текстове на ТЗ като участници наред с първоначалния ищец и ответник са били конституирани възразилите кредитори и синдика.

Така съдът след като е дал възможност на новоконституираните страни да вземат становище по иска и след събиране на поисканите от страните и относими по спора доказателства е постановил и решението предмет на обжалване.

В него след анализ на събрания доказателствен материал е прието, че кредитополучател по договора е трето за спора лице, което не участва в настоящото производство. Прието е също, че банката е упражнила правото да трансформира кредита в предсрочно изискуем чрез надлежно връчено изявление до кредитополучателя на 30.03.2015 г. От анализът на доказателствата е направено и заключение, че това право е съществувало в патриомниума на ищеца с оглед на факта, че кредитът не е обслужван.