Решение № 3 от 14.01.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Кюстендил, 14.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова в присъствието на прокурора Анг. В. Б. като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211500600498 по описа за 2021 година

Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.

С присъда №260022, постановена от Дупнишкия районен съд на 12.03.2021 г. подс.Н. ХР.

Н. е признат за виновен в извършване на престъпление по 131, ал.1, т.1, пр.1 и т.2, пр.1 вр. чл.128, ал.1, вр. ал.2 , пр.последно НК- затова, че на 11.04.2018г. (около 09,00 часа) в двора на производствено предприятие – „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД – с. Големо село, община Бобов дол, в качеството си на длъжностно лице – Началник цех „Строителство, поддръжка и изграждане“ в същото производствено предприятие, при изпълнение на службата си, е нанесъл (чрез нанасяне на ритник с десния си крак в областта на корема) на К. П. КР., също в качеството му на длъжностно лице – Началник цех „СОИ“ в същото предприятие, при изпълнение на службата му, тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на сигмовидното черво, довело до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота му. На осн. чл.54 от НК на Н. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Подс.Н. е осъден да заплати на гражданския ищец К. П. КР. сумата от 5 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието- 11.04.2018 г., като искът за разликата до пълния предявен размер до 25 000 лева е отхвърлен като неоснователен. Подс.Н. е осъден да заплати на гражданския ищец К. и сумата от 3 614, 80 лева, представляващи обезщетение за претърпените от последния имуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието- 11.04.2018 г., както и разноските му за адвокат в размер на 400 лева. Подсъдимият е осъден да заплати и сторените по делото разноски, както и следуемата се държавна такса върху уважените граждански 1 искове в размер на 200 лева.

Присъдата се обжалва изцяло от адв. Др.М.- защитник на подсъдимия Н.. Същият сочи, че постановената присъда е необоснована и незаконосъобразна. Изтъкват се доводи за неправилна преценка на доказателствения материал по делото, като се сочи, че не е доказано авторството на деянието, както и че липсва причинно следствена връзка между същото и противоправния резултат. Иска същата да бъде отменена, а вместо нея- да се постанови нова, с която подсъдимият бъде оправдан.

Представителят на КнОП оспорва въззивната жалба, излага съображения, че присъдата е съобразена с доказателствения материал и че следва да бъде потвърдена.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец К. П. КР.- адв. Р.А.а оспорва въззивната жалба на под. Н. и иска присъдата на ДнРС да бъде потвърдена. Същото становище се изразява и от самия частен обвинител К..

Защитникът на подс. Н.- адв. Д.М. поддържа въззивната жалба, както и изтъкнатите в нея доводи и иска да бъде постановена оправдателна присъда.

Подсъдимият Н. ХР. Н. твърди, че е невинен и иска да бъде оправдан.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК и като съобрази релевираните във въззивна т а жалба оплаквания, доводите и възраженията на страните, счита, че жалбата е предявена от надлеж на страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, жалбата на подс.Н. е основателна частично, което налага изменението на присъдата на осн. чл.337, ал.1, т.1 НПК в по следните съображения:

ДРС е приел следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя от КОС:

Св.К.К. изпълнявал длъжността „Началник цех Сероочистваща инсталация (СОИ)“ в ТЕЦ“Бобов дол“ ЕАД -с. Големо село, общ. Бобов дол по силата на трудов договор.

На същото място по силата на такъв подс. Н. изпълнявал длъжността “Началник цех Строителство-поддръжка и изграждане“.

С оглед заеманите длъжности, трудови договори и вменените им съгласно длъжностните им характеристики права и задължения, както св. К., така и подсъдимия Н. са изпълнявали ръководна работа в ТЕЦ “Бобов дол“ ЕАД и са имали качеството на длъжностни лица по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК.

На 11.04.2018 г. св. К. и подс.Н. били на работа. Същият ден в двора на ТЕЦ “Бобов дол“ трябвало да се извършат строителни дейности по полагане на бетон на открита бетонова площадка. Те включвали изливане на бетон върху метална част на преход към комина на цех „СОИ“ и извършвали от работници под ръководството на подс.Н.. Последният и работниците му сутринта се събрали пред цеха на св. К.. Там излязъл и св. К., тъй като строителните работи се извършвали в района на ръководения от него цех и били във връзка с работата на същия.

Около 09,00 часа на площадката пред цех „СОИ“ пристигнал бетоновоз, доставящ бетон за строителните работи. Подс.Н. взел документите за превозвания бетон от шофьора на автомобила. В същото време св. К. поискал от подс. Н. да види документите за бетона и сертификата за същия, за да провери дали същият отговаря на изискванията за полагането му на 2 съоръжение за сероочистващата инсталация. Подс.Н. първоначално отказал. Въпреки това св. К. настоял да види документите и се опитал да ги издърпа от ръцете на подс. Н., като му заявил, че ще уведоми ръководството на ТЕЦ-а, че се полага обикновен бетон, а не сулфатоустойчив.

Подс. Н. му хвърлил документите и се обърнал с гръб, като св.К. го ударил по гърба.

Подс.Н. се обърнал и го ударил в лицето; очилата на св.К. паднали; той се навел, взел отломка от бетон от земята и я захвърлил по подс. Н., който вече се отдалечавал. Успял да го улучи и удари в областта на гърба в близост до лявата лопатка. Афектиран от този удар , подс.Н. се приближил до св. К. и с десният си крак му нанесъл силен ритник в областта на корема. Св.К. изпитал силна пронизваща болка, тъй като подс. Н. носел работни обувки със защитно метално бомбе. Стоящите в района работници се намесили и ги разтървали, с което конфликта между двамата приключил.

Св. К. поседял малко отвън на силозите, на около 4 метра от събралите се работници на площадката на произшествието. Там се намирал и подс. Н., който, виждайки приближаващия се св. В.Иванов, главен механик и заместник директор по техническите въпроси, му се оплакал от удара с камък в гърба. Св. К. започнал да сипе обиди по адрес на подс. Н.. Св. Иванов се разпоредил на двамата да си вършат работата.

Св. К. минал през кабинета на главния инженер св. Михалков и споделил, че се е сбил с подсъдимия. Прибрал се в собственая си кабинет, където легнал и започнал да се превива от болка.

В това положение го заварил св. Ивайло Анастасов- механик в цех „СОИ“ на ТЕЦ “Бобов дол“.

Пред него св. К. споделил за конфликта с подсъдимия, че е изритан от него в корема, както и че му е лошо. Св.Анастасов повикал медицинския фелдшер в ТЕЦ “Бобов дол“ЕАД- св. Хр.Христов.

Последният прегледал св. К., дал му болкоуспокояващо и го посъветвал да потърси спешна медицинска помощ.

Малко след това св. К., придружен от св. Анастасов, били закарани със служебен автомобил във ФСМП- гр. Кюстендил. Там съобщил, че е ритнат в корема и след преглед бил настанен за лечение в ХО на МБАЛ “Д-р Н.Василев“АД-гр. Кюстендил. Бил опериран по спешност, тъй като било установено, че е със спукване на сигмовидното черво.

Същият ден подс. Н. посетил лекар в гр. Дупница, бил прегледан и се снабдил с медицинско свидетелство №41/11.04.18 г., в което е отразено следното нараняване: оток и кръвонасядане в областта на лявата лопатка и на лявото рамо.

От изготвените по делото СМЕ се установява, че св. К.К. е претърпял разкъсване на сигмовидното черво, довело до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота му, имащо характер на тежка телесна повреда. От първата СМЕ на в.л. д-р Мария Грозева се установява, че претърпяното увреждане е: Контузия на корема. Разкъсване на сигмата. Дифузен перитонит. Тези травматични увреждания отговорят да са резултат от удар с твърд тъп предмет, нанесен със значителна сила, какъвто е ритникът с връх на обувка. Контузията на корема причинява сама по себе си временно разстройство, неопасно за живота. Разкъсването на сигмата в тази част на дебелото черво причинява постоянно общо разстройство на здравето неопасно за живот. Дифузният перитонит се развива след разкъсване на кух орган, изпълнен с фекална маса и е бил успешно овладян със спешната и своевременна оперативна намеса. Без специализираната медицинска помощ по спешност е следвало смъртен изход. Възстановителният период е около 3-4 месеца. Образуваната херния по срединната линия на коремната стена налага допълнителна оперативна намеса за укрепването ѝ.

Във връзка с изясняване на механизма на увреждането, на ДП е била назначена тройна 3

СМЕ, извършена от вещите лица- д-р Радосвет Горнев, д-р Мария Грозева и д-р Мария Маринова (доколкото по делото е имало данни за предходно заболяване на пострадалия- херния на коремната стена). Вещите лица сочат, че от представената медицинска документация на св. К. до инцидента и проведената след него операция по спешност може да се направи категоричен извод, че същият не е имал сраствания на чревни бримки, както и предходна херния на коремната стена, което е изключва такива заболявания. Описаното придружаващо заболяване –„артериална хипертония“ не води до срастване на червата. Описаната до „Контузия на корема. Разкъсване на сигмата. Дифузен перитонит“, без сраствания на коремницата, оментума, херниални сакове, оперативни намеси за предходни хернии, дават основание с категоричност да се приеме, че разкъсването на сигмовидното черво е от травматичен произход. Заключението на вещите лица е, че това разкъсване е резултат от директен удар с или върху тъп предмет, като в конкретния случай описания удар с обувка в областта на корема категорично отговаря на механизма на полученото разкъсване на тази част на дебелото черво.

В хода на съдебното следствие вещите лица поддържат заключението, като са заявили, че има случаи, в които също може да се получи разкъсване на сигмовидното черво при много пълни черва с чревно съдържимо и в случаите, ако лицето е блъснато при засилване, както и при скачане или тичане.

За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Направил е анализ на събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. Разпитал е подробно К.К., Юлиян Бельов, Стоил Томов, Димитър Димитров, Емил Въжаров, Крум Десподов, Владимир Табачки, Пламен Димитров, Венелин Иванов, Ивайло Спасов, Спас Заров, 3дравко Пейчовски, Боян Георгиев, Милена А.а, Яким. Миланов, Боян Георгиев, Владимир Табачки, Кирил Кирилов, Атанас А., Александър Гьошков, Станислав Павлов,

Радослав

Сусунин, очевидци на инцидента, като е обсъдил подробно безпротиворечивостта в техните показания. Обърнато е внимание на показанията на св.Ивайло Анастасов, Генчо Златанов, Георги Михалков, Хр. Христов, Цветан Алексов, Калин Пенев, които не са очевидци, но са възприели поведението на пострадалия в последващ момент (св. Алексов и Пенев са полицейски служители, били са уведомени извършената операция на пострадалия от лекуващия лекар и за обстоятелството, че същата е в резултат от удар в корема). Подробно е разпитан пострадалия св.К., проведена е и очна ставка между него и св. Анастасов, И.А., В.Иванов и Г.Михалков относно поведението на К. след инцидента по реда на чл. 143 НПК.

Показанията на двете групи свидетели са идентични по отношение на начина на протичане на конфликта с изключение на частта, в която първата група свидетели (колеги на подс. Н.), твърдят, че не е имало стълкновение между подсъдимия и пострадалия след като пострадалия е ударил с отломка от бетон по рамото подс. Н.. В тези им части тази група свидетели сочат, че се били намесили да ги разтърват, но никой не бил възприел нанесения удар в корема. ДнРС е обосновал причините, поради които не приема показанията им в тези им части, като е съобразил както от една страна общото неодобрение на тези свидетели към пострадалия (всички от тях сочат, че принципно бил заядлив по характер, с влошени отношения с тях и с подсъдимия по повод техни предходни противоречия, свързани с работата), така и факта, че същите са се намирали на различни места на работната площадка и са имали различна видимост към двете лица. От друга страна тези показания се опровергават в тези им части както от показанията на самия пострадал св.