Решение № 490 от 18.11.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Плевен, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря Н. В. Д. като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20224400500655 по описа за 2022 година Производство по чл.258 ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд , Х-ти гр.с.№1156 от 04.08.2022г., постановено по гр.д.№930/2022г.по описа на същия съд е признато за установено по отношение на“АЛЕКО КЛИЙН СЪРВИС“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:гр.П., ул.“Н. Д.П.“ №*, представлявано от З.

Н. Т. управител, че М. Б. Н.,ЕГН ***,гр.П., ул.Р. №*, вх.*, ет.*, ап.* и С. Г. Н., ЕГН **********, гр.П., ул.Р. №*, вх.*, ет.*, ап.* са съсобственици на основание покупко-продажба на следния недвижим имот:МАЗА №* в БЛОК “Б” с разгъната площ от 15.9 кв.м, 0.25 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи: изток - имот № 12, западкоридор , север - вход, юг- имот № 7, отгоре - имот № 18, който имот съгласно Схема №15-141473-11.02.2022 г. съставлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, находящ се в гр.П., община П., област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18-71/06.06.2008 г. на Изпълнителен директор при АГКК, последно изменение: няма заповед за изменение на КККР, засягащо 1 самостоятелния обект е от 11.02.2022 г., с адрес на имота: гр.П., ул. “А. С. ” №*, ет.*, обект * , самостоятелния обект се намира на етаж-1 в сграда с идентификатор ***, предназначение: Административна, делова сграда, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *** , предназначение на самостоятелния обект: за склад, брой нива на обекта: 1 , посочена в документа площ: 15.30 кв.м , прилежащи части: 0.25 % идеални части от общите части на сградата, ниво: 1 , съседни самостоятелни обекти в сградата:на същия етаж: ***.7,под обекта: няма, над обекта: ***.18, стар идентификатор: няма.

Със същото решение на ПРС „АЛЕКО КЛИЙН СЪРВИС“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. “Н. Д.П.“ №*, представлявано от З. Н. Т.-управител е осъдено ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на М. Б. Н., ЕГН ***, гр.П., ул.Р. №*, вх.*, ет.*, ап.* и С. Г.

Н., ЕГН **********, гр.П., ул.Р. №*, вх.*, ет.*, ап.* върху гореописания недвижим имот.

С решението на ПРС на основание чл.78, ал.1 ГПК „ АЛЕКО КЛИЙН СЪРВИС „ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. “Н.

Д.П. №*, представлявано от З. Н. Т.-управител е осъдено да заплати на М. Б.

Н., ЕГН***, гр.П., ул.Р. №*, вх.*, ет.*, ап.* и С. Г. Н., ЕГН**********, гр.П., ул.Р. №*, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 825,80 лв. направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и вписване на ИМ.

Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от „АЛЕКО КЛИЙН СЪРВИС“ЕООД гр.П.,представлявано от управителя З.

Т. чрез адвокат Ю. С. от ПАК , с която същото се обжалва като незаконосъобразно,неправилно ,необосновано и постановено при липса на мотиви.Твърди се,че неправилно ПРС е приел,че процесната маза е преустроена без да са ангажирани доказателства за спазване на законовите процедури ,като страните не са излагали подобни твърдения към процесната маза да са присъединявани общи части на сградата-етажна собственост.Посочено е,че съдът е приел,че преустройството не е довело до възникване на нов обект на собственост и процесната маза продължава да съществува ,съобразно титула на собственост на ищците и кадастралната схема,като се твърди,че в тази част мотивите на ПРС са объркващи и противоречат на приетата техническа експертиза.Изложени са доводи,че 2 съгласно приетата експертиза по делото е установено,че мазата,собственост на ищците и помещението,което се владее от въззивника не са идентични,като Маза №6,собственост на ищците представлява част от склад ,който се ползва от „Алеко Клийн сървис“ЕООД.Твърди се,че съдът не е обсъдил изложеното от страна на експерта,че достъпа до мазата се осъществява посредством входа,посочен на скицата –вратата в червено,през прохода към гаражите и направения нов вход към това помещение ,като ВЛ е заявило,че стария вход ,който е съществувал откъм коридора на мазите е зазидан и помещението на ищците няма самостоятелен вход в момента.Изложени са подробни съображения,че е налице вътрешно противоречие в мотивите на съда който от една страна е приел,че ищците са собственици на процесния имот ,който се владее от ответника ,като част от преустроено помещение с предназначение склад,а от друга страна е изложил пространни мотиви ,че за част от периода въззивникът се явява държател,а не владелец. Твърди се,че не става ясно въз основа на какви писмени доказателства съдът е приел,че имотът доброволно е предаден през 2011г.от страна на ищеца М. А. на основание правна сделка-договор за заем за послужване или договор за наем,като според съда ответното дружество е ползвало на това основание мазата до 2016г.Според въззивника неправилни са изводите на съда,че след като през 2016г.той е извършил плащания за закупуване на процесния имот ,то той не е владял мазата като своя ,а я е държал по силата на сключена между страните сделка.В жалбата са изложени подробни доводи относно предпоставките на чл.79 ЗС за придобиване по давност правото на собственост върху недвижим имот,посочена е съдебна практика на ВКС.Въззивникът счита за неправилни изводите на ПРС, като твърди,че той е имал качеството на владелец от 2011г. до предявяване на иска през 2022г.,владението му не е било смущавано до изтичане на срока по чл.79 ал.1 ЗС и не е налице прекъсване по смисъла на чл.83 ЗС,не се установява настъпването на факт от предпоставките на чл.116 ЗЗД.Навеждат се доводи,че при постановяване на съдебния акт ,първоинстанционният съд не е обсъдил поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото ,не е изложил мотиви относно всички наведени възражения ,изложил е формално такива ,част от които са вътрешно противоречиви ,което се приравнява на липса на мотиви.Твърди се,че от показанията на всички свидетели по делото е установено,че от 2011 г. първият ищец със знанието на втория е предал 3 доброволно владението върху обект склад и е предоставил ключовете за складовото помещение на въззивника , който повече от 10 години е упражнявал фактическа власт върху имота непрекъснато,спокойно и явно ,без противопоставяне и оспорване от ищците , поради което владението се е трансформирало в право на собственост . Становището във въззивната жалба е ,че ПРС е стигнал до неправилни фактически констатации и правни изводи,като е постановил неправилно и незаконосъобразно решение.В заключение въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение на ПРС №1156/04.08.2022г.,постановено по гр.д.

№930/2022г.като неправилно,необосновано и незаконосъобразно. Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание на 19.10.2022г.,на което бе даден ход по същество въззивникът чрез своя пълномощник адвокат Ю. С. от ПАК поддържа така депозираната жалба и моли съда да я уважи със законните от това последици. Претендират се направените разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемите М. Б. Н. и С. Г. Н. чрез своя пълномощник адвокат Т. Д. от ПАК са депозирали писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В същия е взето становище,че оплакванията във въззивната жалба са неаргументирани,непочиващи на установеното по делото и неоснователни,а обжалваното решение на ПРС е валидно,допустимо и правилно, като съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила.Изложени са доводи,че правилно ПРС е приел,че ищците са придобили процесния недвижим имот – маза №6,по време на брака им ,че са поканили ответното дружество в 15дневен срок да освободят заетата маза и да предадат владението върху имота,като поканата е връчена на З. Т.,представляваща ответника на 11.01.2022г. С отговора са описани показанията на разпитаните по делото свидетели и приетата техническа експертиза.Посочено е,че при извършения оглед на място ,ВЛ е установило,че процесната маза №6 представлява част от склад,който се ползва от „Алеко Клийн Сървис“ЕООД,като съгласно схемата ползвания от ответника склад е обоен с червен контур и е с площ от 34,40 кв.м.,а маза №6 е оцветена в синьо,като съгласно заключението мазата собственост на ищците и помещението,което се ползва от ответника не са идентични,като маза №6 , собственост на ищците е част от ползвания от „Алеко Клийн Сървис“ЕООД склад. Изложени са доводи,че за да бъде уважен иска по чл.108 ЗС следва да са налице три кумулативни

4 предпоставки-ищецът да притежава право на собственост върху имота,имотът да се намира във владение или държане на ответника,ответникът да владее или държи имота без правно основание .Взето е становище,че правилно ПРС е приел за недоказано направеното от ответника възражение ,че е придобил собствеността върху процесния имот по давност на основание чл.79 ал.1 ЗС чрез продължило повече от 10 години непрекъснато, трайно и несмущавано владение за периода от началото на м.март 2021г.до завеждане на ИМ.Посочено е,че ако собственикът на недвижим имот предостави ползването му на трето лице,упражняваната от последното фактическа власт представлява държане по смисъла на чл.68 ал.2 ЗС-вещта се държи не за себе си , а за другиго,което не е предпоставка за придобиване на имота по давност на основание чл.79 ал.1 ЗС.За да се измени основанието на упражняваната фактическа власт и да се премине от държане към владение,претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ/c o r p u s / ,без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост ,както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик /animus/,т.е поведение ,което безсъмнено сочи,че упражнява собственически правомощия в пълен обем единствено за себе си ,да отблъсне владението на собствениците,да манифестира пред тях промяна в основанието и тази промяна да е достигнала до тях. Изложени са съображения,че в случая тези предпоставки на чл.79 ал.1 ЗС не са налице,че до 2016г.процесната маза е предоставена от първия ищец М. Н. на основание правна сделка, като по делото не са събрани доказателства ответното дружество да е манифестирало пред ищците промяната на намерението си от такова за държане в намерение да владее мазата като част от складовото помещение като своя. Навеждат се доводи,че дори и хипотетично да се приеме,че от 2016г.ответното дружество е извършило плащания за закупуване на процесния имот от собствениците,каквито доказателства не са представени и от този момент се приеме,че е налице промяна в намерението фактическата власт върху имота да се упражнява не за другиго,а изключително за себе си,до датата на завеждане на ИМ 21.02.2022г. не е изтекъл изискуемия 10 –годишен период ,за да бъде придобит имота по давност.На това основание въззиваемите считат за неоснователно направеното от ответника пред ПРС възражение за 5 придобиване на процесния имот по давностно владение.В заключение молят съда да постанови решение ,с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение ,а обжалваното решение на ПРС да бъде потвърдено като правилно,обосновано и законосъобразно. Претендират се направените по делото разноски.В съдебното заседание на 19.10.2022г.въззиваемите чрез своя пълномощник адвокат Т. Д. от ПАК оспорват подадената въззивна жалба и поддържат изложените в отговора съображения.Претендират се направените разноски за въззивната инстанция, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от ищците пред ПРС М. Н. и С. Н. / сега въззиваеми/ иск с правно основание чл.108 ЗС срещу „АЛЕКО КЛИЙН СЪРВИС“ЕООД гр.П. /въззивник/,като претенцията е ответникът да бъде осъден да предаде на ищците владението върху следния имот:МАЗА №6 ,в блок „Б“с разгърната площ от 15,9 кв.м., ведно с 0,25 % ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж , при описани съседи,който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***,с адрес на имота гр.П.,ул.“А. С.“№1 С писмения отговор по чл.131 ГПК ответникът е направил възражение ,че е придобил правото на собственост върху процесния имот на основание давностно владение, продължило повече от 10 години, считано от м.март 2011г. съгласно чл.79 ал.1 ЗС .Изложени са доводи,че между ответника и ищеца М. Н. е сключен устен предварителен договор за продажба на процесния имот,че е постигната договореност същия да бъде продаден за сумата 26 000лв.,като ответникът твърди,че е заплатил на ищците сумата 22 000лв.,а остатъкът от цената в размер на 4 000лв.е следвало да бъде изплатен при сключването на окончателния договор.С писмения отговор е предявен насрещен иск от ответника срещу ищците по първоначалния иск за сумата 22 000лв., претендирана като заплатена на неосъществено основание,поради несключен окончателен договор за продажба на имота до 6 края на 2018г.С определение на ПРС №1574/18.04.2022г. насрещният иск на основание чл.211 ал.2 ГПК не е приет за съвместно разглеждане и съдът е постановил отделяне на този иск в друго производство.