Определение № 17504 от 17.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17504 гр. София, 17.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Наталия Г. Халачева като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно частно гражданско дело № 20261100508024 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава двадесета и първа ГПК вр. чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от ЕАД „Д.М.“ чрез управителя Д.М. срещу определение № 19986 от 29.05.2026 г., постановено по гр. дело 20 919/2023 г. по описа на СРС, 165 състав, с което на основание чл. 248, ал. 1 ГПК е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноски за адвокатско възнаграждение и внесена ДТ. В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението. Твърди се, че наличието на повече от едно заведено дело било с оглед практиката на ответника и дори всички искове да били предявени в рамките на едно производство разноските не биха били по-малки. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като се постанови нов, с който бъде присъдени сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от „Файненшъл България“ ЕООД, чрез юрк. М.З., в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Частна т а жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и против обжалваем съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е основателна, предвид следното:

С решение 6898 от 15.04.2026 г. по гр. дело № 20 919/2023 г. по описа на СРС, 165 състав, са уважени предявените искове по чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, 1 пр. 1 ЗЗД срещу „Файненшъл България“ ЕООД. С решението си СРС е приел, че процесуалното поведение на ищеца съставлява злоупотреба с право, поради което не са присъдени съдебни разноски по делото.

Видно от данните по делото, ищецът е представляван от адв. Д.М. съгласно надлежно пълномощно. Представен е договор за правна помощ и съдействие, сключен между ищеца и Еднолично адвокатско дружесвто „Д.М.“, в който страните са се уговорили услугата да бъде предоставена безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. /стр. 24 в делото на СРС/.

Ангажирани са и доказателства, че ЕАД „Д.М.“ е регистрирано по ЗДДС.

На 23.02.2026 г., след постановяване на решението по делото, е депозирана молба по реда на чл. 248 ал.1 от ГПК за изменение на същото в частта за разноските.

С определение 19 986 от 29.05.2026 г., СРС е оставил същата без уважение.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е обвързан с размерите на адвокатското възнаграждение, определени в НВАР от 09.07.2004 г., респективно с ограничението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Трайната съдебна практика приема, че тези размери служат на съда като ориентир, като при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение следва да се преценят действителната правна и фактическа сложност на делото и материалният му интерес. По делото се установява, че цената на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е 41, 03 евро, частична претенция, при пълен заявен размер от 76, 69 евро, а искът по чл. 26, ал. 1 ЗЗД касае прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит в размер на сумата от 750 лв. Проведени са три съдебни заседания, в които не се е явявал процесуален представител на ищеца. Изслушана е и ССчЕ.

Предметът на делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност. Служебно известен факт за настоящия съдебен състав, констатиран и от състава на СРС, е че ищецът води 36 дела по искове за неоснователно обогатяване и за недействителност на договори. Това обстоятелство не може 2 д а обоснове категоричен извод за злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 ГПК респ. липсата на надлежна частна жалба от ответника и с оглед правилото да не се влошава положението на жалбоподателя. Но същото обстоятелство подкрепя тезата на ответника за приложени минимални процесуални усилия от страна на процесуалния представител на ищеца.

Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че разноските по делото и в частност адвокатското възнаграждение, не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на страните. Поради което съдът не само не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба /така определение 174/26.04.2021 г. на ВКС по ч.гр.д. 560/21 г. на Трето ГО на ВКС/ като не допуска необосновано и непропорционално разместване на имуществени блага. Поради което в рамките на настоящото такова на същия му се следва сума в размер на 50 евро с включен ДДС, колкото това е адекватния размер на възнаграждението предвид положените минимални процесуални усилия. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че в решението на СРС е налице очевидна фактическа грешка относно изписване имената на ищеца респ. договора, предмет на производството, за които процесуалния представител на ищеца дори не е заявил искане за тяхното отстраняване.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че се следва сума в размер на 50 евро с ДДС за адвокатско възнаграждение на ищеца.

По отношение на претенцията за ДТ, съобразно изхода на спора пред СРС са налице предпоставките на чл. 78 ал.1 от ГПК за присъждане на внесената ДТ и депозит за вещо лице. Аритметичният сбор на двете суми в тяхното еврово изражение възлиза на сумата от 255, 65 евро, които следва да бъдат възложени на ответника.

Поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, определението на СРС следва да се отмени като бъде постановено ново, с което се измени постановеното по делото съдебно решение в частта, относно разноските.

Воден от горното, Софийският градски съд,

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 19986 от 29.05.2026 г., постановено по гр. д е л о 20 919/2023 г. по описа на СРС, 165 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение 6898 от 15.04..2026 г., постановено по гр. дело 20 919/2023 г. по описа на СРС, 165 състав в частта, относно разноските като:

ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690 да заплати на К.Й.П., ЕГН ********** на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 255, 65 евро – съдебни разноски в производството за заплатени държавна такса и депозит за вещо лице.

ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690 да заплати на основание чл. 38 ал.2 т.1 от ЗА на ЕАД „Д.М.“ сумата от 50 евро с ДДС – адвокатско възнаграждение.

Определението не полежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4